Паническо разстройство

Паническо разстройство Паническото разстройство е сериозно психическо състояние, което засяга около 3-4 % от жизнеспособното население в световен мащаб. Най - потърпевшата възрастова група е тази на младите хора.

Всички етнически групи са еднакво уязвими за заболяването.

По неустановени досега причини, жените биват засегнати два до три пъти повече от мъжете.

Какво представлява паническата атака, която е фундаментът на паническото разстройство?
Паническата атака е заливаща ни внезапно вълна от непреодолим страх, която идва без предупреждение и не е предизвикана от обективни причини.

Най-често срещаните симптоми са:

* Учестено сърцебиене
* Затруднено дишане и чувство, че не ви достига въздух
* Парализиращ ужас
* Замаяност, адене
* Треперене, потене, разтрисане
* Задъхване, болки в гръдния кош
* Топли и студени вълни
* “Иглички” в пръстите на ръцете и краката
* Страх, че полудяваш или умираш.
* Чувство за нереалност на ситуацията и загуба на контрол над тялото и разума.

Може би някой би могъл да разпознае в изброените симптоми естествените човешки реакции в случаи на надвиснала опасност. Но по време на паническите атаки, тези симптоми се появяват сякаш от нищото – например по време на сън и в състояния на относителен покой.
Като обобщение на по-горе казаното, паническите атаки се:

* Появяват внезапно, без предупреждение и без никакъв шанс да ги предвидим или предотвратим, както и да ги спрем.
* Силата на страха не е свързана по никакъв начин с конкретната ситуация, по-скоро изобщо не е свързана.
* Продължават няколко минути, тъй като човешкото тяло не може да поддържа това нетипично стресово състояние по-дълго от това. Понякога повтарящите се панически пристъпи биха могли да продължат часове.


Паническите атаки не са опасни, но изживяването може да бъде ужасяващо, още повече, че човек губи контрол над себе си и започва да се страхува от полудяване. Ето защо негативният ефект от паническото разстройство може да се изрази в лека социална неадекватност до тотална неспособност за вписване във външния свят.
Как да различим паническото разстройство?
Моля, запомнете, че само специалист може да диагностицира паническото разстройство. Но има някои определени признаци, по които вие самите можете да се ориентирате какво е страданието ви.
Едно проучване сочи, че понякога хората прибягват до услугите на 10 и повече специалисти, докато бъдат правилно диагностицирани. И само 1 на 4 обикновено получава подходяща терапия. Ето защо е много важно да можем да разпознаем сами симптомите си и да подскажем на лекаря верния път, за да получим адекватна помощ.

Много хора преживяват случайни панически атаки, и ако вие имате една или две такива изживявания, най-вероятно нямате повод за безпокойство и никога няма да развиете паническо разстройство. Ключовият симптом на паническото разстройство е постоянният страх от бъдещи панически атаки.Ако страдате от повтарящи се (4 и повече) панически атаки, и ако живеете в постоянен страх, че ще имате следващи такива, вие със сигурност трябва да се замислите за професионална помощ и да се обърнете към подходящ специалист.
Кое причинява паническите разстройства ? Мозъкът? Тялото? И двете?
Специалистите са единодушни : физическите и психологически причини за паническите разстройства “работят” заедно.
Освен че съществуват доказателства за генетична предразположеност, учените работят и върху изясняване на стресиращите фактори, които биха могли да провокират заболяването.Връзка е забелязана най-вече при скорошна загуба на близък човек, работа, приятел или раздяла.
Истината е, че въпреки че първоначалните атаки се появяват изневиделица, страдащият би могъл да намери начини да ги понесе по-безболезнено или да си изработи адекватна реакция.

За пример , ако човек с паническо разстройство получава сърцебиене, пиейки кафе, или спортувайки, или приемайки определено лекарствено средство, той би могъл да интерпретира това като симптом на нова атака, и без никакъв проблем да я предизвика. От друга страна, изброените фактори понякога наистина предизвикват паническа атака.

Могат ли хората с паническо разстройство да имат нормален живот?

Отговорът на този въпрос е “Да” – ако се лекуват.
Паническото разстройство е абсолютно лечимо.
Правилната терапия се съсредоточава върху всички аспекти на разстройството– психическия, психологическия, физиологическия.
Разработени са и множество медикаменти , предназначени за облекчаване и пълно премахване на пристъпите на това социално значимо заболяване.
Веднъж излекувано, паническото разстройство не води до никакви по-нататъшни усложнения.

Странични ефекти на паническото разстройство
Без подходящо лечение, паническото разстройство може да доведе до много сериозни последици. Най-вероятно е паническото разстройство да доведе до фобии, както вече споменахме, защото страдащите се стремят да избягват на всяка цена точно определени места, ситуации, дори хора. За пример – ако сте имали атака, докато сте шофирали, започвате да избягвате шофирането, докато не развиете някоя следваща, производна на нея фобия.

В най-лошия случай – страдащите могат да развият агорафобия - страх от излизане, от открити пространства, защото смятат, че стоейки вкъщи, биха могли да избегнат всички “опасни” ситуации, които биха могли да провокират евентуална атака или където не биха могли да получат помощ. Дори и да не развиете някои от горните фобии, вашето качество на живот би могло значително да пострада при нелекувано паническо разстройство, защото последните изследвания сочат, че хората с паническо разстройство :
* Са по–склони към алкохолни и наркотични зависимости. •
* При тях е по-голям рискът да посегнат на живота си •
* Изгубват интерес към хобитата си, спортуването и всякакви удоволствия •
* Изпадат в състояния на финансова зависимост, защото нередки са случаите, когато се отказват от работата си от страх да излизат навън •
* Чувстват се постоянно физически и емоционално нестабилни в сравнение с останалите, тъй като изразходват невероятно количество енергия да се преборят с тези неприятни състояния •
* Развиват фобия към шофирането

Нищо от гореизброеното не бива да се случва.
Паническото разстройство може да се лекува успешно и страдащите могат да водят нормален и пълноценен начин на живот.

Колко дълго продължава лечението ?
Голяма част от успеха на терапията зависи от вашата готовност и мотивираност да изхвърлите този враг от живота си и внимателно да следвате предписаната терапия. Така че продължителността е много относителна, но поне 1 година е необходима за постигане на съществено подобрение.

Преди всичко трябва внимателно да потърсите квалифициран специалист към когото да се обърнете. По възможност се допитайте до близки, познати, личния си лекар, медицински сайтове и се ориентирайте към специализиран в точно тази област психотерапевт или психиатър.

Трябва да имате предвид, че паническото разстройство, за разлика от някои други емоционални разстройства, не може да бъде нито самодиагностицирано, а още по-малко самолекувано.


« върни се назад

Автор: Редактор
Посетена за седмицата: 15524 пъти (13 юли 2007   11:45)

  28 март 2014 15:30   |   kiki   |   DE   |  
Zdraveite! Natuzavam se kato gledam kolko mnogo hora ste tuk : az sum na 26 i ot edna godina ziveq v tozi kosmar. Kvartirata mi se e prevurnala v apteka! Zivea v cuzbina vece tri godini i ako nqkoi si misli ce tuk sa horata bogati i shtastlivi- mnoogo se luje.
Za sijalenie ne rabotq na profesiqta si i tova susto mnogo me izmucva! Ot nacaloto ne znaeh kakvo stava s men. Zapocna se sas sarcebiene, EKG, Holter...betablokeri...meseci nared gadene i povrushtane...misleh si ce tova e kraq! Nqmah sili nito da da stana ot legloto kamo li puk da rabotq! Tarpelivo si docakah obace termina za kardiolog, koito potvurdi diagnozata Tahikardia. Kaza mi se obace, ce pricinata ne e telesna. Bqh tolkova shtastliva i si pomislih "ok tova e kraq na mukite!"...da ama ne!!! Pri vsqko hodene na rabota vednaga polucavam sarcebiene.uj e vsicko nared a az prodalzavam da sum zle... na momenti ne moga da disam i me e uzasno strah ce shte umra. Ne moga daze i da spq meseci nared.placa bez pricina.Postoqnno mislq za bolesti, za rak i vsqkakvi cudesii. Kato sam sama me e osobeno mnogo strah. Sapruga mi e vinagi do men i adski mnogo me obica i sam edinstveno spokojna kogato sam s nego ili kogato sme navun. Pocvam obace da osuznavam ce ptoblema mi navqrno shte doide da e ot glavata mi...Ot shtastliviq i energicen covek koito bqh, sqkash nisto ne ostana!Dneska pak hodih na dok, prosto mi smeniha beta-blokerite s drugi i mi dadoha napravl.za psihijatar i psihoterapevt...opitvam se da si vnusavam ce vsicko e nared i da, naistina pomaga no mislq ce za da se izlekuva covek trqbva da ima mnogo silna volja i podkrepa. Az licno- se srinah psihiceski v taq cuzbina. Vizdam kak zivota mi minava...a az go propuskam. :
  22 февруари 2014 15:21   |   diana   |   plovdiv   |  
zdr krasi napalnoto razbiram kak se 4ustva6 spored men potarsi pomo6t ot psixolog dokato vsi4ko e v na4aloto ne 4akai da stane po seriozno ,posle stava mnogo slojno kazvam go ot li4en opit
  20 февруари 2014 10:24   |   krasi   |   st zagora   |  
zdraveite!ot kakto siprugata mi i napraviha transplantaciya nesto mnogo loso vze dame potiska glavata nemoga da mislya pravilno,mnogo custvitelen stanah mno birzo se yadosvam horata vzeh mnogo da gi precenyam sto za hora sa hubavite raboti vzeh dani gi vijdam,v momenta sam sis siprugatami v germanya sled ospesnata transplantacuya blagodarenie na bog is dvete mi decica,no problema e vece sas men kak dago predotvratya blagodarya predvaritelno
  17 февруари 2014 14:48   |   валя   |   бургас   |  
Здравейте и от мен! : Страдам от паник атаки от 2,6години ще се радвам ако намеря и други от Бургас.Търся добър психотерапевт айк ако някой знае.Имам малко детенце. И понякога ми е трудно разбрах че трябва да се разсейвам и да мисля позитивно :
  29 ноември 2013 19:30   |   Emo   |   neizvestno   |  
Minaha okolo 5 godini ot kakto a purvi put poluchih PA. Kakvo da vi kaja , osven che purvite 1-2 godini bqha mnogo trudni dokato svikna. Sega v momenta otnovo imam takiva ataki no veche se nauchih da gi neutraliziram i ne mi vliqqt tolkova na jivota kakto predi. Dori smqtam che tova panichesko razstroivsvo mi pomogna da izrastna poveche poneje to te kara da se borish , a kogato se borish stavash po- silen . Sega opredeleno smqtam che sum po silen otpredi 5 godini vupreki che vse oshte ima kakvo da se jelae. Ponqkoga useshtam otpadnalost , ushestam vse edno mengeme stiska glavata mi i v tezi sluchai kogato si pochina malko se chuvstvam prekrasno . Prez tozi period zapochnah da sportuvam . Kupih si kolelo i ottogava sum izminal hiliadi kilometri s nego. Vustanovoih nqkoi ot predishnite mi interesi kato igra na basketbol , ribolov i fitnes. Zatova na vsichki koito stradat ot tova sustoqnie preporucham da zapochnat da sportuvat , dori da e samo v kushti . Trqbva da se zapochne otnqkude. Drugoto koeto preporuchvam e da viarvat. Viarata premestva planini osobeno viarata v Boga i bibliata. Drugo vajno neshto e ne zadurjaite gneva v sebe si . S vremeto osuznah che gnevut e edna ot osnovnite prichini za tova sustoqnie . Vzemete si boksova krusha i kogato ste gnevni si izkaraite gneva na neq, naistina deistva mnogo dobre : Shte se radvam da pomogna na vseki koito strada ot tova sustqnie. Chuvstvaite se svobodni da se svurjete s men kogato izpadnete v trudnost ili imate vuprosi otnosno panicheskoto razstroistvo
  27 ноември 2013 19:45   |   galq   |   gabrovo   |  
zdr na vsi4ki ot4 meseca i az sam s pr dokato razbera kakvo mi e izjivqh golqm ujas vsi4ko zapo4na edna sutrin kakto spqh se sabudih streperene otpadnalos tejest v stomaha i drugi vse priqtni ne6ta parvo li4kata mi kaza 4ee virus no sled 4-5 takova izjivqvane s ve4e viene na svqt zamaivane trevojnost natraplivi misli i fobii napravih i edna stra6na pa s zaduh gadene viene na svqt otpadnalost paralizirane na krainicite i v spe6noto na brom zabrah 4e ne6tata ne sa mai samo fizi4eski napravih si vsqkakvi isledvaniq koito pokazaha 4e sam zdrava i taka izpadaiki v ot4aqni eedna nevrolojka koqto v stremeja si da me pretupa 4e ne i se zanimava6e s men me prati na psihqtar koito mi izpisa anti depresanti i rivotril ot koito mi stana atski zle i na vroriq den gi izhvarlih kupih si deanksit i ve4e 2 meseca go piq nqmam ve4e tezi simtomi no natraplivite misli o6te me tormozqt i mi sardavt 4uvstvo za trevijnost sega sam v mai4instvo no neznam kakvo 6te pravq kogto tragna na rabota a nemoga da si pozvolq da ne rabotq za6toto vsi4ki sme na moite dohodi i taka izpitvam se po golqm strah i neznam kakvo da pravq nesme q da piq tezi anti depresanti mislq da otida malko na psiholog i ioga da prodalaja s deanksita i da se molq na gospod da mi dade sili da se sprqvq s tova stiskam palci na vsi4kini za6toto znam kolko e trudno no trqbva da se borim nemojem da legnem da preritame i da umrem jivota e hubav makar i truden
  07 ноември 2013 14:44   |   kiko   |   ruse   |  
Не очаквах че ще намеря толкова хора като мен.За трети или четвърти път съм в това състояние, и вече ми е писнало.Митко напиши моля те малко по подробно за тия антидепресанти.......
  06 октомври 2013 10:41   |   maraivanova   |   st.zagora   |  
алкохола също води до паническо разстройство.Когато пия съм много добре,но на другият ден започват кризите.Имам чувството че умирам,че всеки момент ще получа инсулт.Много е хубаво да има някой до теб в такъв момент.Изписаха ми ксетанор20мг.и лексотан 3мг.Спрях да пия алкохол,пия си лекарствата вече2месеца и мисля че съм по-добре.Много е важно внушението.За Надя19год.
  11 май 2013 21:57   |   Mitko   |   nqma znachenie   |  
Медиацията с антидепресанти и ривотрил не било толкова лошо. Това беше един от страховете дали да почна да пия антидепресанти, но все още не съм спрял напълно ривотрила. В началото пиех повечко ривотрил, заради алкохолната зависимост, в която бях се вкарал заради постоянните паник атаки. След близо два месеца лечение мога да кажа, че съм по добре и, че бавно по бавно започвам да се връщам към нормалния ритъм на живот, страховете не са отминали, получавам от време на време напрежение, но до силни паник атаки не съм стигал. Надявам се да се възстановя и да бъда този както преди година и половина. Когато не става само с терапия и лекарствата са решение, аз бързо излязох от кошмара на алкохоната абстиненция, както писах преди пиех по много алкохол и продължих да го праявя и това беше грешка. Хубавото от тази история е, че сега нямам мисли за алкохол и ако не посегна към чашата това ще е мой плюс. Сега остава паническото разстройство и фобиите да излекувам. Времето е пред мен и съм доста по оптимистично настроен отколкото преди 3-4 месеца.
  28 януари 2013 12:06   |   Виктория   |   BG   |  
Един практически съвет за онези,които се интересуват от хомеопатия:Аргентум нитрикум-чудесно е за много страхове,агорафобия,клаустрофобия,страх от височини и други.Можете да прочетете информация за лекарството в интернет.
  11 декември 2012 17:18   |   ani   |   sandanski   |  
nadq sluchvalo li ti se e da ne mojesh da si vzimash vazduh?
  24 ноември 2012 23:52   |   Надя   |   Кн   |  
Здравейте, на 19 години съм и от близо 3 месеца и аз имам паническо разстройство. Ужасно е просто, дори и да знам че няма да получа удар, да умра или да полудея. Открих болеста си бързо, защото усетих че е на психическа основа и отидох веднага на психиатър. Започна се със леки хапчета за настроението, след това антидепресант и ксанакс, след което ми смени антидепресанта със друг ксетанор 20мг и ксанакса си остана. Каза ми че до един месец, два най-много ще се оправя, обаче резултат нямам. От прочетеното в интернет разбирам, че не е нещо просто и че май няма да се оправя след един месец, а това е едва началото на борбата с тази болест. Но не знам дали имам сили да се преборя с нея, напоследък съм толкова отчаяна, все пак съм млад човек и искам да се развивам. Гледам моите набори и приятели как живеят живота си, а аз седя и гледам как моя минава покрай мен и аз нищо не мога да направя. Искам да работя, но ме е страх от получаването на панически атаки, защото да започнеш работа си е отговорност, а когато получа атаката, всичко в мен просто иска да се махне от това място, на което я получавам. Не мога да излизам без придружител, всичко е толкова гдно и трудно. Вкопчила съм се във приятеля ми, които е до мен през цялото време и вярва че ще се оправя, но честно казано той не разбира какво се случва с мен, какво изживявам когато получавам паническа атака, защото на външен вид изглеждам добре. От както получих това ПР алкохола ми действа супер зле, става ми лошо и имам чувството че умирам. Не знам какво става просто, но не издържам повече така, мисля за самоубийство, защото не искам да съм така години, не че някой е искал де. Моля ви дайте ми някакъв съвет как да се преборя с тези паник атаки или просто да контактуваме с тези, които са като мен. :
  29 октомври 2012 21:46   |   ejd   |   Warna   |  
Момичета и момчета имаме форум и в бг мама ако някой иска да се присъедини е добре дошъл. Ако искате ми пишете на емайла за да ви пратя форума. Целувки и гледайте смело напред. Е майла ми е ejd@abv.bg
  21 октомври 2012 14:20   |   diana   |   plovdiv   |  
zdravei MK iskam da ti kaja 4e tova koeto izpitva6 i az go izpitvax,no ne ere6enieto ti v alkoxola.trqbva da se bori6 s tova samiq ti a ne da izbqgva6 problema.nogo e trudno az ve4e 3 godini se lekuvam i moga da ti kaja 4e okolo blizo 6 meseca se 4uvstvam dobre,trudno e ujasat e golqm i samo tozi koito goe izpital moje da razbere.ne e nujno da go krie6 naprotiv trqbva da spodelq6 za problema si za da moje da go prevazmogne6.ako nqma na koi da se doveri6 i misli6 4e nqma da te razberat idi na psixolog toi edinstveno moje da te razbere i da ti pomogne da se varne6 km normalniq si na4in na jivot no se iska vreme , a sa6to taka i da vqrva6.ako iska6 mi pi6i na diana85_@abv.bg
  21 октомври 2012 00:17   |   MK   |   Поради притеснения ще се въздържа да казвам град   |  
От няколко месеца и аз имам това гадно състояние. В началото бяха Панически атаки, които контролирах изразяваха се в кратък момент на безпокойство и силно сърцебиене и почти не ми пречиха в живота, бяха само леки притеснения, но само това. След като минах при кардиолог и след като ми каза, че ми няма нищо, дори е наслаждавах на тези моменти и минаваха за минути. Най-добре ми беше, когато се разхождах навън и леко притеснение изпитвах, когато оставах сам в къщи, но само това, но дори и когато в къщи получавах такъв пристъп минаваше бързо. Но след известно време започна едно безпокойство, безсъние, симптомите се промениха- първата промяна беше в чувството, че не мога въздух да си поема и в един момент дойде осакатяващата агорафобия. Известно време не излизах въобще на вън, но след това започнах да го правя по малко, но развих един лош порок, започнах да пия и то на ден пия по ненормални количества алкохол. Само това ме отпуска, само когато съм леко пийнал не ме е страх и продължавам да го правя и сега и това ме притеснява. Симптомите отново се промениха и дори мога да кажа, че са още по гадни имам чувството, че ще изгубя контрол над тялото си, имам чувството, че ще колабирам, ръцете ми се схващат в такъв момент. Бях на доктор, който ми изписа антидепресант, но знам, че алкохол и антидепресант не бива да се сместват и не пия антидепресанта. Знам, че с алкохол до никъде няма да стигна, но не знам с какво да контролирам тези ужасни притъпи. Има моменти стискам и на ден пия по по малко алкохол, но в други моменти повече и направо не знам. Дори колегите от курса ме надушиха, че си попийвам биричка по никое време и не знам какво да им кажа. Първо казах, че съм така нервен, заради изпити и предстоящи държавни и на някои им стана смешно и си казвам какво ли ще стане ако изплюя, че имам ПР никой не знае какво е това, но това, което със сигурност ще стане е, че ще ме избягват. В социално отношение мога да кажа, че нямам личен живот, защото нямам приятели.През годините винаги съм бил по притеснителен и това ми е пречило и ето резултата днес. Още повече, че и хората около мен не бяха нормални- няма с кого една нормална дума да си отговориш и това с годините ме деградира. И сега направо на моменти изпадам в безизходица - повечето на моята възраст си имат приятели и приятелка, а аз с това ПР, с това пиене като на най-голямия алкохолик, с това, че скоро ще трябва да си търся работа а не знам дали ще се справя, дали ще си намеря преди това работа- направо такъв няма кой да ме хареса. То нещата, които ме тревожат са много и за много от тях не вярвам как биха се променили. На хартия аз съм движещата сила, но на практика е различно. Тези фобии са неща, които не можеш да контролираш, натрапиха ми се в съзнанието и не мога да избягам от тях. Да не говорим, че получих фобия и от тежка физическа работа от това, че получавах сърцебиене преди и когато върша нещо в къщи винаги го правя на лек градус. В друг случай в продължение на 3 часа изработвах реферат и накрая направо имах чувството, че ще блокирам. Аз като правя тези неща много се напрягам. Искам да се върна към нормалния ритъм на живот, но не знам как ? Мога да изпиша още много неща, но основните неща ги казах, кои са от живота ми и моята смота.
  06 октомври 2012 11:56   |   ani   |   sandanski   |  
zdraveite momicheta az sashto imam panichesko rastroistvo obache ot nqkolko meseca se chustvam super sega lqtoto nqmam panicheski ataki nito mi stava losho nito me zadushava nito me e strah kato patuvam dali nqma da mi stane losho i da se zadusha vsichko otmina blagodarenie na moita volq ne sam pila hapcheta prosto kogato mi staneshe losho si kazvah nishto mi nqma nishto mi nqma i to ne mi stavashe losho pojelavam na vishki da se izkeluvate ot tova neshto mislete pozitivno hodete poveche na cherkva molete se prichistete se v meseca 1 pat i gospod shte vi pomogne sigorna sam kakto pomogna na men lek den ot men.
  04 октомври 2012 23:50   |   vanya   |   Palma de Mallorca   |  
Do Ani ; Zadushavaneto,koeto poluchavash e ot PR,ne si misli za kisti,i az preminah prez tova,lekarite imaha samneniq za gusha,no otpadnaha....Imah iizkluchitelno tejki krizi,po 10 i poveche na den.Sega veche sam mnogo dobre,ako ne e antidepresanta,koito piq nqmashe da se seshtam veche za tova...
A preminah prez ada! Sluchi mi se edna prekrasna sutrin,kakto si pieh kafeto,prosto sprqh da disham i da kontroliram tqloto si,vsashtnost ne si spomnqm mnogo,namerili sa me sasedi,lineikata zakasnq 30 min. Chuvah samo sobstvenite si hripove i mnogo hora nad men....I se zapochna-vseki den,vse poveche ataki....Tuk v speshnoto jiveq v Palma de Mallorca mi davaha diazepam i me puskaha da si hodq i taka pochti 2 MESECA !!! Koito ne e preminal prez tova,ne moje da razbere,zamaqnost,ujasnoto zadushavane i chuvstvoto,che umiram,che sam na kraq-vseki boji den...Pri tova ne sprqh da rabotq nito den.Lichniqt mi lekar mi predpisa Escitalopram,piq veche 5 meseca po 10mg. i se chuvstvam otlichno! Prez parvite dva dori tri meseca misleh,che nqma da pomognat,prodaljavah da se zadushavam,no lekarqt mi nastoqvashe da ne gi spiram .Ne mi haresvashe i tazi bezchuvstvenost i lipsa na interes kam vsichko,no tova premina,sega sam kakto predi,sportuvam,izlizam,samo sprqh kafeto.
Ako nqkoi iska da mi pishe,shte se radvam,ako moga da pomogna: van.mallorca.esa@abv.bg
FB Vanya Hristova Palma de Mallorca
Pojelavam uspeh na vsichki,predi vsichko ot nas zavisi da se spravim s tova !
  11 септември 2012 20:09   |   silvia   |   varna   |  
do.ZLATINA;zdravei pro4etoh tova koeto si napisala az sam ot VARNA i informaciata me zaradva nesam 4yvala za tezi doktori no 6te pro4eta v internet i 6te proveria.ti kak se 4yvstva6 ve4e yspiali da preodolee6 ne6tata.ako moga da te zapitam kakvo se zapla6ta kato syma za pose6tenie ili seans.blagodaria predvaritelno.hybava ve4er
  10 септември 2012 19:31   |   Златина   |   Бургас   |  
Аз също от няколко години имам проблем с панически пристъпи, ужасно е, който ги получава, знае какво е - няма да ги описвам... Имах доста стресови ситуации, които неусетно ми се отразиха по този начин. Пия транксен /преди това съм пила стрезам и деаксит, но в един момент спряха да ми действат, пила съм и серопрам, но от него не се чувствам никак добре и го спряхме/. Докато приемам транксен, съм горе-долу добре, спирам го и до десетия ден получавах нови пристъпи и така години. Ровичках се из итернет - търсех лечение на паническо разстройство - из много сайтове пишеше, че паническите пристъпи успешно се лекуват чрез сеанси с холотропно дишане, така попаднах на д-р Мариан Господинов от Варна, който е и психолог и заедно с психолог Елена Ефтимова - на ул. Пушкин № 8, във Варна, имат център за лечение, тел.0887 236 973. Доколкото знам, засега те са единствените акредитирани специалисти за лечение по този метод. Веднъж месечно ходят събота и неделя във Пловдив и в София в Център "Ананда". За съжаление в Бургас д-р Господинов е идвал само два пъти и затова аз ходих на сеанси във Варна - при мен имаше много добри резултати. В Интернет има много информация за него - бил е и в предаването на Гала "На кафе", където в ефир е излъчен такъв сеанс... Препоръчвам го от сърце. Пожелавам успех на всички. Аз сега поне веднъж месечно ми се иска да ходя на тези сеанси профилактично... Тази събота бях - участвах в два сеанса,чудесно е!!!
  30 август 2012 15:08   |   silvia   |   varna   |  
do VIKI ;I DA ISKAME NEMOJEM DA BADEM RAZBRANI OT HORATA KOITO NE SA V TOVA SASTOIANIE,RAZBIRAME SE NIE KOITO SME TYK,eto az sega ti pi6a i imam 4yvstvoto 4e vsi4ko se varti okolo men dnes sam pak s nepriatnoto zamaivane,neznam otvratitelno sastoianie tolkova nepalnocenen stava 4ovek.daimi skype si ili me potarsi ti az izpolzvam skype na priateliat mi poneje po cial den po4ti sam na rabota i polzvame edin kompytar no ne e problem. Yordan Sahiev e skype mi.hybav den ti jelaia.
  29 август 2012 23:36   |   viki   |   varna   |  
do SILVIA:naistina se uspokoqvam kato zanm 4e ima i drugi kato men.ami moga da ti dam skype i naistina 6te se radvam,ako si pishem i spodelqme za6toto samo koito ne e bil v tozi ad,toi ne moje da ni razbere.mersi za otgovora
  28 август 2012 13:32   |   silvia   |   varna   |  
do VIKI;zdravei mila az sam SILVIA.ot VARNA sam mnogo dobre te razbiram kak se 4yvstva6 sa6tite simptomi me spoletiaha predi godina i men niakakav yjas e prosto stava6 nepalnocenen nito moje6 da raboti6 nito moje6 da izleze6 niakade.moje bi e niakakav vid depresia koiato preminava v pani4esko raztroistvo.az obikolih mnogo lekari pose6tavam nai dobria psihiatar v VARNA no i lekarstvata ne sa re6enie,vsi4ko e psihogenno triabva da se. preodolee ot samite nas .ako iska6 moje da si razmenime skype adresi i da ti dam koordinati na lekaria a za6to i ne da se vidim.hubav den ti jelaia.pi6i ako re6i6
  27 август 2012 10:56   |   diana   |   plovdiv   |  
zdraveite na vsi4ki,koito sa v tova ujasno polojenie na PR.az ve4e 2 godini i polovina stradam ot PR ujasat e golqm izpitvala sam kakvi li ne simptomi,no se opitvam da gi preborq.v mpmenta sam na lekarstva, ima momenti kogato se 4uvstvam taka kakto sam bila predi da se razboleq,no ima i dni v koito se 4uvstvam zle e ne kakto v na4aloto no pak se poqvqvat simptomite.mnogo me e strax da ne se varnat starite simptomi.drugiq mesec 6te xodq na pregled i 6te pitam lekarkata da spirame ve4e lekarstvata i da opitam taka da se borq makar 4e me e strax mnogo no iskam da opitam.nadqvam se 4e blagodarenie na xorata koito si spodelqt tuk da prevazmognem tiq straxove i vzaimno da si pomognem.pojelavam vi lek den na vsi4ki
  27 август 2012 10:27   |   GG   |   Бургас   |  
Митко, не искам да се засягаш, но не ги слушай вашите. Цялата тази история с агорафобията и пр-то според мен се дължи точно на неизказаните неща, които държим в себе си. Затова ако все пак имаш някои по-близки приятели е добре да им споделиш. Заради това ми състояние останах с малко приятели, но съм им споделила за какво иде реч. Предпочитам да знаят, а не всеки път когато ме канят някъде да излизаме да се чудя какво да ги лъжа. А и ме подкрепят доколкото могат. Относно университета: и аз съм в същата ситуация. Последна година съм, другата седмица ми започват изпитите. И аз много се притеснявам и не мога да спя. Но пък от друга страна все си казвам, че щом миналата година съм ходила и нищо не ми се е случило, значи и тази година ще мога. Знам, че ще е трудно, но пък не е невъзможно. Спри го този алкохол вече, ще се алкохолизираш. Имам друга идея, но не мога да ти я споделя тук. Скайпът ми е april.sheep. Ако искаш пиши ми, може да си помогнем взаимно ; Хубав ден ти желая ;
  27 август 2012 01:08   |   Mitko   |   Bulgaria   |  
След няколко дни предстоят изпити, срещи с колеги и не знам как да постъпя. Продължавам да имам чувството, че няма да мога да започна последната година. На моменти се чувствам по добре, но на моменти и по зле. Тези симптоми, които получавам са ужасни. Ако беше само сърцебиенето преди го блокирах, но сега усещам една топка в корема, в други моменти чувство, че краката ми омекват. За да изляза от тази дупка, трябва да поделя за проблема, а нашите ми говорят, да не казвам на никого за това. Аз иначе нямам много приятели и не знам какво да правя. А когато ме хванат нервите усещам симптомите по цялото тяло, дори на моменти си мисля, че ще си глътна езика и нервите ме ударят точно там в гърлото. Агорафобията, която имам в момента успявам да блокирам само с алкохол, повръщима се от алкохола, но какво да направя. Когато съм сам гледам да блокиран симптомите, за да не стане по лошо.
  27 август 2012 00:43   |   viki   |   varma   |  
Zdraveite!Molq vi za pomosht,ako nqkoi ima simptomi kato moite,zna4i az sum na 22 godini,bqh mnogo energi4na,ne se spirah na edno mqsto,rabotq ot10 d0 12 ve4erta lqtoto,a ina4e sum studentka,Celiqt ad zapochna edin sledobed na rabota stoqh na slunce i pieh kafe,izvednaj mi stana mn zle-iztrapnah,glavata me stegna.zavi mi se ujasno svqt,sarceto mi 6te6e da izsko4i,ne si use6tah krainicite,dadoha mi voda,nqkakvo hapche za glava i sladko,poopravi se za momenta,no qvno ujasat o6te me presledva-postoqnno mi se vie svqt osobeno kato sum na ulicata,na koqto rabotq,sqka6 neshto me glojdi otvatre,umat mi vse neshto boboti,sarceto si go use6tam i v glavata,i v krakata,stomahat mi e vse stegnat,u6ite mi buchat,postoqnno mi se plache.mislq 4e umiram,predstavqm si nqkakvi ujasqva6ti situacii 4e padam ,4e sum smurtno bolna i kato spq daje nqmam pokoi sqka6 i tam mi se viq svqt.sqka6 poludqvam,molq vi pomognete,iskam si jivota :
  22 август 2012 20:00   |   GG   |   Бургас   |  
До Моника: Здравей, ще започна с това, че нещата са поправими и надежда има за всички ни. Само не се отчайвай. Относно лекарствата - добре си направила, че си ги спряла. Няма да обяснявам защо, по-надолу вече съм го направила. Ще си позволя да ти дам един съвет.От написаното разбирам, че имаш сериозна връзка. Това предполага, че приятелят ти на този етап ти е най-близкия човек. Хвани го на къс пас и му обясни подробно за състоянието си. По принцип, който не е минал през това няма как да те разбере, но направи всичко необходимо да му изясниш ситуацията. Много е важно хората около теб да те разбират и подкрепят. Успех ти желая и горе главата :
  22 август 2012 16:04   |   Моника   |   Burgas   |  
Здравейте на всички.Искам и аз да споделя моята история с вас.На 24г съм живея в Бургас,миналата година получих сърцебиене и отидох при един "много добър лекар" кардиолог който ми. изписа антид есциталопрам. От тогава започна моя ад толкова ли бях наивна рткато видях какво пише и реших да. Ги. спирам но бях на 1 на ден,след 2 сед. 0. бях. С повращане,трапки по цялото тяло. ад..потарсих помощ от. психиятар и ме посъветва да ги започна пак и постепенно да ги спра.Така до март,не се чувствах изобщо. добре,но ми каза трябва малко време ще отшуми.МАй месец отивам и му казвам не мога да спя повращане,вие ми се свят не мога да ям.И психиятара ми казва добре без лекарства няма да стане изписа ми агентура,още си пазя рецептата.Как да ги пия като знам какво изживях.мача се без лекарства,ходя на работа не излизам много с приятели защото ме е страх и аз нс от какво,приятеля ми се сърди но не ме разбира какво ми е все не ми се излизало,,все сьм нямала настроение: Как си искам и аз стария начин на живот.Ще си имаме и бебе толкова исках и толкова обичам децата,от както разбрах и пак ми се засилиха симптомите сега ме е страх и за бебето и за мен.Знам. Че с лекарства няма да стане но ти писва вечно да се разсейваше да си намираш работа за да не мислиш.. Само като се сетя и ми става зле.Дано един ден всички се справим с това.
  16 август 2012 19:53   |   silvia   |   varna   |  
zdraveite mili hora,vijdam 4e ima novi vkly4ilise v na6ata grypa za koeto sajaliavam 4e naistina sme mnogo tezi koito stradame ot depresia,pr i vsi4ki onezi stra6ni sastoiania.ne se predavaite borete se s tova polojenie,izlizaite mejdy hora hodete na rabota za da se izpravite pred strahovete si za da gi preodoleete,znam 4e e mnogo trydno i se iskat ogromni ysilia az sa6to se opitvam da se varna kAM predi6niat si na4in na jivot i vseki den se nadiavam na tova,ne gybete nadejda mislete za krasivi ne6ta ysmihvaite se.pi6ete i spodeliaite za da ne go trypame v sebesi.hybava ve4er na vsi4ki.TEODORA ,MITKO gore glavite vsi4ko 6te se opravi.
  16 август 2012 12:28   |   Теодора   |   София   |  
Бих се радвала на комуникация и с двама ви :] Митко, проблемът с бирата ми е тоооолкова познат.. Мисля, че малко информация относно това кой как се справя с пристъпите, би била много полезна. Поздрави : Фейсбук- Teodora Dianelos, скайп- a_b_s_o_l_u_t
  16 август 2012 11:54   |   Вия   |   Стара Загора   |  
до Митко и Теодора:Здравейте!Митко,и аз преминах през ужаса да не мога да си продължа образованието миналата година,защото ми оставаха 2 седмици до започване на годината,а аз бях супер зле-на легло.Върнах се отново в университета и си изкарах годината.Толкова много го исках и не се отказах,а бях много отчаяна.За това ти казвам:не се отказвай от мечтите си и тази
година!Ще се справиш,вярвай в това!Когато попаднах сред
колегите и лекциите всичко се промени и не ми се налагаше да живея с
постоянните мисли за това.Теодора,на мен след година ми предстой подобна дилема ,свързана с професията ми,но вярвай,че ще се
справиш!Ако обичаш децата и това,което ще трябва да правиш,ще се
справиш,повярвай!Децата са магически свят,в който се надявам да забравиш
за ужасните мисли и терзания.Не се отказвай!Ако искаш да си разменим скайп адресите,ще се радвам да си комуникираме.Поздрави на всички.
  15 август 2012 18:59   |   Теодора   |   София   |  
Здравейте и от мен. Ужасно ми е тъжно, когато разбера, че има толкова много хора със същите симптоми като моите. Ужасно тъжно е и когато знам, че някои от нас се борят с ПР от толкова много време. Изчетох всички коментари, честно казано не знам какво да напиша. Боря се с ПР от 4 години, на 23 съм, предстои ми започване на работа като детска учителка в детска градина, не знам как ще се справя с всички кошмарни и натрапчиви мисли. Не знам дали няма да се проваля, тази мисъл ме побърква и ме вкарва в още по-големи страхове. Не знам изобщо как успях да стигна до тук, предвид всичко, което ми се случи. Минах през лекарствата, минах през психолози, но явно нещата при мен стават много бавно, ако изобщо стават. Няма да навлизам в подробности, а и депресията от всичко това е толкова дълбока, че.. Искам само да кажа, че макар и да не ви познавам, от сърце пожелавам на всеки един от вас, да успее да преодолее този кошмар.
  15 август 2012 18:27   |   GG   |   Burgas   |  
Митко, действай по въпроса докато е време. Карай я по-полека с алкохола. Щом имаш желание да се лекуваш, но не ти се пият хапчета, започни терапия. Така няма да ти се налага да се тъпчеш с химии. Разбирам те прекрасно, защото и аз съм с ПР и агорафибия. Даже вчера се замислих и установих, че пак не съм излизала от нас от около месец : Нещата обаче могат да се променят. Горе главата и не се отчайвай! :*
  15 август 2012 13:35   |   Mitko   |   Bulgaria   |  
За 2 месеца психиката ми се срина, не знам какво да правя. Първо бяха от време на време панически атаки, които се изразяха в безпокойство и сърцебиене, които преодолявах и които по късно ги овладях. След това след малко стрес, по висок пулс се стреснах, а при една натрапчива мисълза болести и за това да не ми стане лошо далече от къщи развих и агорафобия и направо ужас- не ми се седи сам в къщи, излизам само, когато имам шише с бира в ръка, за да отпуска нервната система. С една дума, за да замаскирам симптомите които станаха ужасни- като чувство за загуба на контрол над дясната ръка, треперене и други пия алкохол, понякога много, ще стана алкохолик. Бях и на доктор изписа ми лекарства, но като видях, че има и вторични ефекти ме е страх да ги пия да не стане по лошо, тогава няма как да пия алкохол. Направо психиката и мечтите ми се сринаха, не правя нищо друго, освен да мисля, за това гадно състояние. На 22 години съм и след около месец ще започне четвъртата година от живота ми като струдент, но при това положение няма да мога да запиша.
  14 август 2012 17:49   |   silvia   |   varna   |  
do VIA;yordan sahiev e skype na koito sam po cial den poneje polzvam na rabota kompytara na maja mi no niama problemi da si pi6em tam 6te ti izpratia pokana ot majki skype zatova te predyprejdavam da znae6 4e sam az.6te se radvam da si komynikirame.hybava ve4er
  14 август 2012 10:22   |   Галена   |   Русе   |  
здравей Вия, вчера попаднах на една статия, която от раз промени виждането ми за това състояние в което се намираме всички, и днес като се събудих осъзнах че страхът ни прави зависими, както казваш трябва да гледаме позитивно на случващото , аз ще допълня както е обяснено в статията по-долу трябва да заобичаме това си различие, да го приемем , да му се наслаждаваме докато трае, да свикнем да живеем с него и да му се радваме. Дано се осъзнаем и не позволяваме на нещо така безобиднокогато вече е осъзнато напълно да проваля цели съдби, късмет : За мен това е по-добрият материал,защото повечето които съм изчела до сега котират медикаментите като начин на справяне и всичко е комерсиализирано, прочетете и точката по темата с лекарствата ,за да видите и вие че фармацевтиката се храни с нас
http://www.icp-bg.com/samopomosht-pri-panichesko-razstroistvo.php
  14 август 2012 03:01   |   Вия   |   Стара Загора   |  
Късно е ,но нещо не ми дава мира...разбрах,че трябва да пиша за това,което си мисля и то може да е от полза на някого.В главата ми са се загнездили хиляди мисли не дотам добри-боли ме нещо,ами ако ми стане по-зле,ако се влоша,ако е нещо сериозно и все в този ред.Паническото разстройство е новото име на страховата невроза доколкото разбрах от нещата ,които
прочетох.Това всъщност било страх от самият страх или ако го перифразирам по моите разбирания ние се страхуваме от себе си.Мисля си как съм минала предишната година през този ад,а после се появява мисълта :е,какво ,мина през него и си жива,по-силна си значи от страховете и тревогите си за
толкова смислени и безсмислени неща от този живот.Тази нощ за кой ли път
прозрях истината:ще се изправям до край пред всички страхове в душата си и ще ги преборвам,те не са по-големи от желанието ми да живея и то пълноценно.Не,това не е просто надъхване,това е прозрение за силата на
човешкия дух и способността да се оцелява и живее!При най-малката
тревожност вече ще си казвам,че обичам себе си повече от това състояние,че страховете са само в моето съзнание,че съм силна и уверена в себе си и дори ,когато спра и последното лекарство няма да се появят отново
симптомите с още по-голяма сила от предиспоред всичко ,което изчетох до
сега,явно така се получава при 80% от случаите.Мисля си ,че трябва да не се задълбаваме в много четене на негативна информация,а да разнообразяваме живота си при всеки удобен случай.Да се откъсваме от мислите за това
,защото често го предизвикваме мислейки за него.И,когато се появят
усещания,предвещаващи поредната атака,да спрем с ужаса от това ,което ще ни се случи и да погледнем страховете си с широко отворени очи-аз съм добре,всичко е наред,мога да се справя с всяко предизвикателство,този
страх е само в ума ми,той не е реален и аз съм силна да се справя и т.н.
докато не прогоним и последното съмнение.Вярвам,че силата на позитивното мислене е достояние на всеки,всеки може да е позитивен дори и да не е психоаналитик.И болката и лекарството са в нас-вярвам на 100% в това.Аз
лично решавам,че повече няма да си позволявам да съществувам така.По-
силна съм и го знам, и когато спра и последното хапче,вярвам ,че това ще е краят на този епизод от живота ми,защото такъв край искам за себе си.Четох също ,че това се среща по-често при жените и при хора песимисти и
черногледи.Признавам си,че съм от тях,но мога да го променя щом веднъж
съм го осъзнала.Вярвам,надявам се и обичам живота,който тепърва предстой!Поздрави на всички и вярвайте,че го можете!За духа няма прегради и невъзможни неща!Благодаря на всички,които ще го прочетат и не ми се
сърдете за многословието!
  13 август 2012 11:15   |   Галена   |   Русе   |  
здравейте,на 27 години съм и първата ми ПА беше преди около 5 години, когато ми се насъбра много напрежение,раждане , стрес.... на всички ни е ясно, че сме малко по-емоционални явно от другите,факт е. Дали се нарича паническо разстройство, страхова невроза или вегетативна дистония няма значение- симптомите са едни и същи и за съжаление медикаменти не помагат. почти 2 години вземах ципралекс, ефекта отшумя и след около по0малко от година и половина пак съм със същите атаки, дори бих казала по-страшни, интензивни и продължителни от преди.От прочетеното до момента ми стана ясно , че човек трябва да притежава силна воля, за да надвие това състояние. Може би ако всеки сподели "малките си тайни" за справяне по време на ПА ще си помогнем взаимно. аз лично се успокоявам когато прегърна детето си, въпреки че в такива моменти си мисля да не би да му предавам отрицателната си енергия и то да страда заради моето облекчение....другото което правя е да опитам да контролирам дишането, защото то като че ли при мен е най-големият проблем, чувството ,че изведнъж просто ще спра да дишам и край....както и ужаснотот напрежение, което изпитвам в главата, което между другото се появи скоро и се проявява вечер най-често, непосредстевно след като легна на възглавницата......ох отчайвам се от време на време, в следващият момент събирам сили и си казвам ще се справя...тази несигурност обаче вече много ме измаря , не знам дали има някакво адекватно решение, ту съм заредена с вяра и оптимизъм, ту изпадам в черни дупки и не водя нормален живот, като че ли не съм за този свят... Моля да споделите как се мотивирате вие, за да преминават по-бързо ПА, защото не искам да почвам пак лекарствата,знам от опит, че не изкореняват проблема ,а го забавят и после той се връща 2 пъти по-бързо отпреди. Късмет и дано всеки намери правилният път към решението на това досадно чувство!
  11 август 2012 23:32   |   Вия   |   Стара Загора   |  
do silvia;здравей,ще се радвам да се чуваме,благодаря ти за мнението.Ето скайпа ми:via_anh.Очаквам твоя!Поздрави!
  11 август 2012 20:13   |   silvia   |   varna   |  
do VIA;pozdraviavam te za strahotnia komentar koito si napisala,az preminavam prez sa6tite ne6ta i to okolo ot godina i az imam mom4ence na 11god koeto obi4am mnogo.znae6li nyjna e silna volia i tarpenie zada se spravim s tozi problem nujno e mnogo vreme moje bi.na parvo miasto triabva da se yspokoim i da zapo4nem da mislim polojitelno,ako iska6 moje da si razmenime skype adresite i da si pi6eme ot vreme na vreme.naistina prekrasni dymi pozdraviavam te za tiah.hubava ve4er
  10 август 2012 21:31   |   татяна   |   plowdiw   |  
И аз като всички вас, съм уплашена и не знам какво да правя.няколко пъти ми е ставало зле , и ми се нала гаше да ходя до бърза помощ, от десет дни пия серопрам, по половинка ,но не мисля че ми помага ,даже съм още по-нервна. имам чувство че ми се засилиха симптомите ,треперят ми ръцете ,особено лявата , имам чувство че всичко ми вибрира.ако някой се е чувствал по същия начин ,пишете ми.
  08 август 2012 08:05   |   Вия   |   Стара Загора   |  
Здравейте на всички,които се борят с това!Прочетох мненията и коментарите и си казах,че мога и аз да споделя своя опит.При мен се появи това състояние преди година.Съвсем внезапно докато вечерях със семейството си.Прилоша ми,усетих стягане в главата,учестено дишане и чувство,че нещо лошо се случва с мен,че умирам.Потърсих помощ в спешен център,сложиха ми
инжекция и ме пратиха да си ходя.И от тук започна ада.Нещата не се
подобриха,напротив-влошаваха се.След ден получих отново такава атака,отново в спешен център,отново доза успокоително и още нещо за болките в главата,които са най-ужасното нещо,което ми се е случвало.Това е
започваща топлина от врата,която обхваща цялата глава като в менгеме и
имаш чувството,че мозъкът ще ти се "изпържи" от топлината и напрежението.Просто подлудяваш от това и ти се иска да не съществуваш,за да не го изпиташ повече.В болницата ми казаха ,че съм изпаднала в дистрес и
искаха да ме оставят там,но факта,че не разбираха симптомите ми и с нищо
не ми помогнаха,ми даде да разбера,че не трябва да им се доверявам.Прекарах на легло 1 месец без да имам поставена диагноза и без адекватни хапчета и лечение.Адът през,който минах не пожелавам дори на
неприятелите си!Не се хранех,не ставах,отслабнах с няколко килограма и
залитах,когато ставах от леглото.Посещението при невролог не даде ефект-доза Ривотрил,от който само лежах унесена,дори не спях спокойно.Имах чувството,че животът ми е свършил и никога няма да се върне.Отидох на
психиатър,който ми изписа Ципралекс, Деанксит и хомеопатични-
Седатиф.Дадоха много добър ефект и след по-малко от седмица се изправих на крака като се има предвид ,че лежах на легло близо два месеца като единствената храна ,която приемах беше чаша айран за целия ден.Липсата на
всякакъв апетит,горчивина в устата,замаяност и онази пареща болката в
главата,която всеки път ме караше да се чувствам,че умирам ме сриваха всеки ден.На 33г. съм и имам дете на 10г.,което за моя голяма болка трябваше да види това ми състояние и да го преживее с мен...Давах си кураж заради
него,защото знаех,че трябва да оздравея най-вече заради него,трябваше да
си го гледам,връзката ни е много силна и не исках да си помислям как ще го преживее ако ме няма вече.Благодарение на лекарствата успях да туширам нещата до състояние ,такова че получавам много рядко атаки и то повече
вечер или когато съм сама в къщи.Боря се с тях.В момента намалям приема
на Есциталопрам Тева,който замени Ципралекса.Спряла съм и Деанксита и хомеопатичните и продължавам да се надявам,че ще мога и без
лекарства.Съгласна съм с коментарите,че всичко е в главите ни,при мен от
силно напрежение и голям стрес плюс много излишни нерви се отключи това състояние.Вярваща съм и много пъти съм си казвала защо Бог ме наказва така.Но знам също,че Бог не наказва,той учи!Разбирам,че това ,което ми се е случило е дошло в живота ми ,за да ме накара да се замисля върху живота
си,да преоценя всичко и започна на ново да го градя.Ада,в който живях и до
днес ме плаши,но си давам надежда,че с много силна воля и вяра мога да се справя с всичко.Аз съм човек,който обича да владее положението и разбрах,че отчаянието не е мой приятел.Трябва да се боря!Със себе си ,с
демоните в душата си и всички страхове,които ни правят слаби и податливи
на такива състояния.Ние сме чувствителни и много раними хора и преживяваме всичко много задълбочено и понякога травмиращо за нас самите.Трябва да се борим!Нещата са преодолими и можем да се
справим.Пожелавам с цялото си сърце на всички успех в тази битка и никога
не забравяйте,че Бог бди над нас-ВЯРА,НАДЕЖДА и ЛЮБОВ са ни нужни ,за да успеем.Ако променим мисленето си ,много бихме си помогнали.Успех на всички и не се предавайте,всичко е преодолимо!
  04 август 2012 21:00   |   leq   |   plovdiv   |  
Здравейте и от мен! Писах и трих коментара си , докато най сетне реших да го оставя. В живата ми хубавите моменти са изключителна рядкост - детството ми премина в постоянни семейни свади и скандали между родителите ми и моите дядо и баба. Когато поотраснах и срещнах човека до себе най-накрая осъзнах какво е щастие и спокойствие, но уви беше за кратко. На пук на любовта ни съдбата ни поднесе страхотен удар - загубихме три дечица, всичко това съпроводено със коварната болест на дядо ми , когото наскоро загубих отключиха ПР. Няма да се впускам в подробности за преживеният ужас от кризите, само ще ви кажа, че продължават от близо две години, съпроводени със екстрасистули на сърцето ,и "украсени" със отсъствието на съпруга ми, който работи в чужбина. Лекувах се със ципралекс и атаракс, предписани ми от невролог, пих ги около 3 месеца и симптомите ми почти отшумяха. Реших да ги спра, защото притъпяваха всичките ми усещания , а и се надявах да се доизлекувам с волята си. За съжаление силите ми не стигнаха да се справя, сега съм сама , със повтарящи се ужасни пристъпи и бореща се със страха.
страхувам се , че това заболяване ще разруши живота ми и семейството ми , защото съпругът ми при всяко прибиране от чужбина чува само колко съм зле, и как не мога точно сега да забременея защото няма да се справя със бебето и , ужаса , че то отново ще си отиде. Искам да се боря за живота си и знам, че си заслужава, а надявам се и , че има начин да преодолея кризите, за това , ако някой желае да сподели добра практика или просто да споделим болката си пишете ми : leqq@abv.bg Извинявам се ако съм прекалила със излеянията си и пожелавам на всички , които се борят с ПР да надвият този ужасен звяр и да върнат предишния си начин на живот!
  02 август 2012 21:17   |   Ani   |   Pomorie   |  
22 юли 2012 22:33 | ioana | София !! Mila az sum v sushtoto polojenie samoche panicheskoto raztroistvo pri mene po4na na 14 a sega sam 15 i oshte ne se e maxnala tazi bolest nemoga da izdurjam zadyshavam se imam 4uvstvoto che shte polodeq che ymiram che nikoi ne me razbira dori lekarite... yjasno e hora lqgaite i stavaite i se molete tazi bolest nikoga da ne pripari do vas shtoto vi kazvam yjasno e ponqkoga si vikam "" po dobre da ne bqh se rajdala"" naistina hora yjasno e yjasno e ide mi da izlqza vunka i da vikana YJASNO E !! zadushwam ve nemoga da spq lesno postoqno se potq opitvam se da ne mislq za tova .. pitam se zashto az zashto tochno az zashtoo.. ei hora molq vii molete se za tezi koito sa bolni ot tazi bolest zashtoto e ujasno hora razberete go mnogo e gadno da imash 4uvstvoto che se zadushavash znaete li kakvo e ?? da si mislish che kraqt e doshal i che ti ymirash... bojeee kolko golqma muka e ako znaete hora ponqkoga otivam v staqta si i pla4a i vikam na glas zashto az gospodi zashto az.. povqrvaite mi ot kakto zapo4na tova vseki den .. mina sus ne 300 a sus 1000 zora povqrvaite mi !!
  27 юли 2012 20:16   |   GG   |   Burgas   |  
Silvia, всичко там е на БГ, ще се оправиш. Регистрирала съм се като april_sheep. Пиши ми ако искаш, хем няма да спамим тук. Лека вечер ти желая!
  27 юли 2012 18:32   |   silvia   |   varna   |  
blagodaria za otgovora 6te se opitam da vliaza v saita tam stava s registracia predpolagam no kak se komentira s y4astva6tite kato tyk ili po dryg na4in.a moje bi tam 6te razbera.iskrenno se nadiavam vsi4ki da se vazstanovim
  26 юли 2012 18:18   |   GG   |   Burgas   |  
Не ходя на терапия само защото в момента нямам финансова възможност, но по-нататък със сигурност ще започна да ходя. На този етап не се справям много добре, но полагам усилия, излизам по малко, гледам много много да не ги мисля нещата. Вече съм се убедила, че сама няма да се справя затова и се насочвам към терапия. Хората от форума, за който ти споменах ми вдъхнаха много надежда. Има такива, които все още се лекуват има и такива, които вече са забравили какво е това ПР.
  25 юли 2012 21:46   |   silvia   |   varna   |  
do GG;Zdravei iskam da te popitam ti kak yspiava6 da se spravi6 s tova,hodi6 li na terapia ima6 li podobrenie izob6to kak prevazmogva6 vsi4ko tova predpolagam s mnogo sila i volia.i az sam na MNENIE 4E LEKARSTVATA nepomagat mojebi ty6irat za v moment problema vsi4ko e tam gore v glavite i mislite ni obedena sam .no naistina e adski trydno da se ovladiava 4ovek da prevazmogva i da bade sa6tiat kato predi.prosto vsi4ko e ot sres.hybava ve4er.
  24 юли 2012 22:46   |   GG   |   Burgas   |  
До Йоана: Здравей, Йоана. Много се натъжих от историята ти. Не защото случаят е безнадежден, а просто защото си едва на 15 години, а вече 2 години те тормози това отвратително ПР. Изправен пред такъв проблем, всеки човек решава сам за себе си как да се справи. Понеже търсиш мнение ще ти дам моето, а то е че медикаментите не са най-подходящият начин за лекуване на ПР. Аз пробвах с антидепресанти и Ривотрил, но ефект нямаше. Щом си чела по-надолу, вероятно си видяла какво написах на Ани и Силвия за водите, билките, хомеопатията, врачки, баячки и всякакви подобни. Съвсем правилно си стигнала до извода, че всичко е в главите ни. Щом проблемът е там, там е и мястото,в което трябва да човъркаме. Това става най-добре с много самоанализиране, задаване на въпроси, достигане на изводи, но за съжаление е непосилно за повечето хора в това число и аз. Другият начин е с терапия. Виждам, че си от София, за което благородно ти завиждам. Там има добри специалисти и най-важното възможност да избираш между повече от двама, както е в моя град. Ако решиш да минеш на терапия влез във форума за ПР на Европеа, там има бяла книга на терапевта. Прочети различни мнения и прецени какво да правиш. Едно нещо е сигурно - трябва да събереш сили и много търпение за да се оправиш. Не искам и да си помислям, че може да си пропилееш най-хубавите години заради ПР. Запомни и това: ПР е състояние, което се "лекува". С малко повече усилия и увереност ще можеш да си върнеш живота. Желая ти много успех!
  23 юли 2012 19:01   |   silvia   |   varna   |  
zdraveite momi4eta vsi4ki imame edni i sa6ti oplakvania s malki razliki,da trydnoe vsi4ko tova da bade razbrano ot 4ovek koito ne go e izpital koito ne se e izpravil pred tozi problem,ne se i ma4ete da badete razbrani,vsi4ki hodime po lekari i piem lekarstva no si mislia 4e te samo leko ni pomagat prosto pozatapiavat yse6taniata mislia 4e vsi4ko zavisi edinstvenno i samo ot samite nas mnogo mislia i razsajdavam i stignah do izvoda 4e vsi4ko e v glavite ni.mnogo ysilia sa nujni no az nespiram da se nadiavam 4e vsi4ko moje da se preodolee,nyjna e i podkrepa na blizak 4ovek az imam strahoten maj koito e do men v vsiako edno polojenie i vapreki vsi4ko se panikiosvam ot vreme na vreme,pprosto ejednevieto ni e mnogo natovareno.4etete pove4e literatyra za polojitelnoto mislene pro4etete knigata na LYIZ HEI ;;IZLEKYVAI JIVOTA SI. izteglete si filma TAINATA strahotni sa gledaitegi vseki den 4etete i se ma4ete da se spraviate s polojenieto.az go pravia ejednevno i pak mi e trydno no znam 4e vsi4ko rano ili kasno 6te se opravi.hybava ve4er na vsi4ki.
  22 юли 2012 22:33   |   ioana   |   София   |  
Здравейте,реших и аз да пиша тук и да видя дали има като моя случай на такава ранна възраст.И аз имам паническо разстройство,вече от 2 години и половина.Сега съм на 15 години..за първи път получих паническа атака на 13 години...това е най-гадното чувство,просто не мога да го опиша,вие знаете какво е! Първият път ми се случи във училище..имах чувството че ще умра,не знаех какво става с мен,цялата се бях изпотила,беше ми много лошо,цялата бях червена и ми се виеше свят,имах чувството че ще припадна,и от този ден на татък ЖИВОТА МИ СЕ ПРОМЕНИ,АЗ СЕ ПРОМЕНИХ! Вече не бях като останалите деца които се лигавеха постоянно,вече се чувствах като голяма,чувствах се много зряла за възрастта си,и така и беше! В момента съм на 15.. и живота ми не е много добър..постоянно ми е лошо,постоянно нямам сила,нямам желание да мръдна от леглото,но въпреки всичко имам желание да излизам,да се разнообразявам..постоянно ми е топло,направо вода рече от мен,не мога да дишам задушавам се,имам истинското чувство че наистина умирам,но иначе знам че няма да умра! Правих какви ли не изследвания,НИЩО МИ НЯМА.. и накрая се оказа че имам Паническо Разстройство.Ходя на психиатър,даде ми антидепресанти и пия по 1 на ден.За сега няма никакво подобрение,все си ми е лошо и все се чувствам зле.Дори и в момента докато пиша просто умирам.Не знам вече какво да правя,къде да ходя..моят страх е пък от котки,просто като видя котка и ме е страх,вижда ми се отвратителна,просто не мога да ги понасям,имам кошмари с котки постоянно,само ми е хубаво докато спя,само тогава се чувствам добре,но понякога се събуждам и от стряскане че има котка около мен,аз знам че не полудявам а че просто страха ми е от това.Не знам какво да правя,сега се опитвам да мисля позитивно и че всичко ще се оправи,и дано.Пиша защото искам да знам има ли някой на който да му се е случило на такава ранна възраст като на мен.И благодаря за коментарите ви много ми помогнаха,и дано всички се оправим,и да се чувстваме най-после добре,много здраве на всички и не се предавайте! А относно това което го четох няколко пъти тук, и аз искам да върна старото си АЗ,да бъда усмихнатото и живо дете,но знам че може би повече никога няма да бъда като преди,тези мъки които преживях,мисля че няма лесно да забравя,но както и да е успех на всички,и всичко най-хубаво ви желая! :
  20 юли 2012 21:53   |   Prevazhodstvo   |   Кърджали   |  
Здравейте, реших и аз да пиша, за мойте мъки.Вече от 5 години се боря с този звяр ПР.Всичко се случи когато бях на 27 год. В най-хубавия момент за мен.Щастливо омъжена с две прекрасни малки деца и любящ съпруг.Вярно е, че преживях няколко доста стресиращи моменти преди това, но първата ми атака се отключи в един слънчев ден, в който със съпруга ми си пиехме кафе и нищо не подозирах.Започна всякаш от нищото, много силно сърцебиене, чувство че умирам, чувство на нереалност,ту сковаване на тялото, ту отпускане.Ужасна работа.Отидох в СП, където ми биха една ампула диазепам, и ми казаха да си ходя по живо по здраво и че нищо ми няма.Да, но проблема не свърши до там.ЯМР, пълни хормонлни изследвания и какво ли още не, които само доказаха, че съм по-здрава и от бик :.И така отидах на психиятър предписа ми ципралекс и ривотрил.Пих ги 5 седмици, през които положението беше нетърпимо, сменихме сероксат, пароксат, феварин, флуанксол.Без промяна.Ядосах се и около 2 години пиех само деанксит и по половинка ривотрил от 0.5.Горе долу карах добре.Но нещо все не беше както трябва.Пулса ми постоянно беше ускорен.Сложиха ми холтер и установиха, синусова тахикардия с неизяснен произход, с честота на СР до 160 удара в минута в спокойно легнало положение, при условие ,че нормалния е 75.Да,докато пиех лекарствата нямах ПА, но имах постоянен дискомфорт.И така до февруари 2011, когато освен това се озовах и в една депресия.Не тежка, но достатъчно утежняваща положението и според мен дължаща се на факта, че това продължи толкова дълго.Освен деанксита ми прибавиха и тритико, което пих до май тази година, плюс транксен.После го смених с амитриптилин и така и от нищо не се почуствах пълноценен човек, каквато бях преди.Наложи се да спра рязко всички лекарства, за нови хормонални изследвания средата на май тази година.Спрях ги и въпреки, че имах абстинетен синдром в истинскя смисъл на думата, със всичките му там грипоподобни симптоми, гадене, повръщане и др., преудолях всичко.Но имах чувството, че все още нещо ме мъчи.Отидох в София в един хомеопатичен център с доста известен, лекар, чийто имена няма да споменавам, за да не му правя реклама, че и без туй не я заслужава.Казах му, че съм решила да скъсам с традиционния начин на лечение и се обръщам към него с молба за помощ.Поздрави ме и ме увери, че съм на точното място.Изписа ми 4 вида боаронски перлички.45 мин. след приема им, получих такава ПА, каквато не бях получавала от 5 години.Обадих му се с молба за съвет.Държа се грубо и каза, че точно това е моето лекарство и трябва да се радвам че съм получила реакция, значи действа.Да продължа и че след 7 дни вече всичко ще е ок.Да, ама не както казва Петко Бочаров.Пих ги още 10 дни и до ден днешен кризите ми продължават вече повече от месец.Откакто спрях антидепреснатите, си възвърнах предишното АЗ. Само да не бяха тезни гадни ПА.Вече, не съм безчувствено същество, смея се, плача, весело ми е.Среща ми се с хора, но всеки ден съм с кризи.Та за тези които сега попадат в тази кошмарна ситуация бих казала едно.Антидепресантите, НЕ помагат.Те само замазват положението, притъпяват чувствата и емоциите, но проблема си стои.А, и напълнях от тях 25 кг.От супер мацка се превърнах в ...не ми се коментира.Не, че най-важното нещо е външния вид, нека не звучи вятърничево.Най-трудно е да се бориш сам със себе си.Аз осъзнавам напълно, че няма да полудея или умра от това, основните ми страхове, но това влошава качеството ми на живот.В момента взимам само по половин или 1 лексотан при нужда и това е .Започнах и психотерапия.Имала съм моменти на пълно отчаяние, но се моля на Бог да ми помогне да се преборя със страховете и неприятните усещания.Жестоко е.Няма как да обясниш, на човек, нещо което той не може да изпита.Успех на всички в борбата.От това не се умира, освен, ако не си сложиш сам края, но много се страда.И слагайки край, дали няма да сложиш начало на още по-големи страдания.Да не говорим за мъката и огорчението, което ще причиниш на близките си, и най-вече на невинните дечица, нуждаещи се от майчина ласка, и закрила.Просто сме по-чувствителни хора за това страдаме.Ах, как си мечтая да бях тепегьоз, тях нищо не ги лови :. Поздрави и успех на всички.
  15 юли 2012 19:22   |   silvia   |   varna   |  
zdravei ANI ne sam 4yvala za tova selo dali pomaga tazi lekovita voda a do tova 4e ne si hodila na specialist vij parvo s vodata dali 6te ima6 podobrenie a sled tova poseti lekar vse pak moje da se nalaga le4enie.az ytre sam na lekar i posle 6te ti pi6a kakvo mi e kazal.
  15 юли 2012 14:02   |   GG   |   Бургас   |  
До Ани и Силвия: Момичета, знам как се чувствате, защото и аз съм на този хал от доста години. Разберете едно нещо : лекарствата, билките, лековитите води и всички подобни неща вероятно ще облекчат симптомите ви, но няма да изчистят причината, която ги предизвиква. Трябва да се изправиш пред проблема си очи в очи и да го решиш. А когато не можеш да се справиш сам идва и моментът за психотерапия. Успех момичета, желая ви всичко най-добро и много здраве! Хубав ден!
  15 юли 2012 00:04   |   ani   |   sandanski   |  
emi ne sam hodila na specialist mislq da hodq na beli plast edno selo ima lekovite voda
  14 юли 2012 14:41   |   silvia   |   varna   |  
zdravei ANI da naistina e mnogo nepriatno vsi4ko i na MEN POSTOIANNO MI SE VIE SVIAT I MI STAVA TREPERE6TO,glavata mi v edin moment e kato prazna a v sledva6tia vse edno me stiaga mengeme.az sam s lekarstva za nervi neznam dali pomagat ili o6te po me praviat otpysnata ve4e neznam koi pat da hvanna vse si mislia lo6i ne6ta
ti hodila li si na lekar specialist pie6 li ne6to?hybav i spokoen den ti jelaia
  14 юли 2012 13:59   |   ani   |   sandanski   |  
Silvia tova e na nervna pochva tova kadeto ti stava nai gadno e zaduha i trepereneto v tazi jega dosta chesto go poluchavam imam chustvoto che shte umra pri takava kriza neshto ujasno e
  12 юли 2012 12:27   |   silvia   |   varna   |  
zdraveite pro4etoh poslednite mnenia az ne pia alkohol i cigari nepy6a,neznam na kakvo se dalji vsi4ko tova moje bi e na psihi4na osnova az niamam i zadyh prosto mi se motae postoianno glavata i ot vreme na vreme poly4avam vnezapno treperene i bezpokoistvo tova li sa pani4eski ataki neznam no ne se 4yvstvam palnocenna.hodih po nevrolozi praviha mi dopler i ni6to samo leki izmenenia imalo vsi4ko bilo na psihogenna osnova.otidoh i na psihiatar toi sa6to taka kaza 4e ni6to mi niama izpisa mi STREZAM i FLUNAKSOL no ve4e dva meseca gi pia a pak se 4yvstvam zle v ponedelnik 6te hodia otnovo moje bi ne sa to4nite lekarstva.hodene po makite e mili momi4eta mai nai dobre e nie sami da si pomognem no e trydno i prodaljitelno vazstanoviavaneto.dali ima niakoi koito ve4e e minal prez vsi4ko tova daite niakakav savet niakoi pil li e tezi lekarstva.hybav i ysmihnat den na vsi4ki.
  12 юли 2012 10:36   |   neti   |   burgas   |  
Здравейте отново! Прочетох новите мнения и искам да ви дам съвет! При задух, никакъв алкохол! А относно цигарите, аз също ги бях спряла от раз за 6 години и имаше подобрение. Сега пак пуша. Скоро имах кризи и опитах отново само с Ривотрил, но не се получи. Взех си Серопрам/лекарството, което ми беше помогнало преди/ и сега съм само на него. Явно организма си иска серотонина, който при нас липсва. Има подобрение, но в тази жега малко да се изморя и ме хваща пак. На лекари отдавна не се доверявам, но да ви кажа, че разговор с психиатър, помага :
  11 юли 2012 21:58   |   ani   |   sandanski   |  
pri men vseki den ne moga da disham vseki den ne moga da si vzimam vazduh a kogato piq bira ili yiski poveche mi stava zle
  11 юли 2012 18:10   |   silvia   |   varna   |  
zdravi ANI pri teb pone e samo kogato pie6 ne6to a pri men e ejednevie zamaivane,svetovartej 4yvstvo 4e glavata mi se stiaga s mengeme neznam dali niakoi ima takiva oplakvanie neznam ve4e kakvo da mislia
  09 юли 2012 15:09   |   ani   |   sandanski   |  
vsichko tova e napravo ujasno kogato piq bira posle ne moga da si vzema vazduh stava mi losho a ne pak da piq drug alkohol postoqno mi stava losho i ne moga da disham
  02 юли 2012 19:53   |   silvia   |   varna   |  
zdraveite 4etoh vsi4ko koeto ste pisali,az stradam ot postojnen svetovartej i zamaianost ot ve4e po4ti godina,ot na4aloto se ma4eh sama da se spraviam pieh edinstvenno deanksit koito mi izpisa li4nata lekarka no nikakvo podobrenie,zapo4nah da se strahyvam dali 6te stigna do miastoto za koeto sam tragnala 4yvstvam se adski nestabilnsa.hodih na nevrolog,praviha mi dopler kazaha 4e ima leki otklonenia no vsi4ko bilo na psihogenna osnova otidoh predi dva meseca na psihiatar sega pia strezam i flynaksol no mai ne mi pomagat mnogo.neznam ve4e kaKVO da pravia ne se 4yvstvam palnocenna dali tova e pani4esko raztroistvo neznam.molia ako ima niakoi s sa6tia problem da mi spodeli kak se spravia i dali vsi4ko moje da se prevazmogne.hybava ve4er na vsi4ki
  02 юли 2012 13:44   |   anni   |   Kipar   |  
Zdraveite izvinqvam se ,che picha na latinica...,prochetoh vsichkite komentari i reshih da se vklucha.Snoshti mi beshe edna ot tejkite krizi ,nqma kak da se kontrolirash,tova nqma obesnenie.Edin den reshih i otkazah cigarite i samo za den 20 godishna pushachka sprq da pushi.Misleh si ,che i taka moje da se napravi s krizite ,no NE,i koito kazva ,che ima lechenie se zablujdava,vsqko zatishie e predi poredniq ad,i kolkoto poveche se mychish da si vnushish ,che si normalen,tolkova po zle stava.Doktorite samo si pribirat parishkite,kazvat ima podobrenie i... iskam ,naistina iskam pomosht,no ot kogo?
  30 юни 2012 10:19   |   ani   |   sandanski   |  
Gledah novinite i vidqh vav Kardjali selo Beli Plast che ima lekovita voda zashto ne otidete da si naleete ot tazi voda
  28 юни 2012 19:54   |   neti   |   burgas   |  
Лекарствата само до някъде успокояват и замаскират кризите. Изпих какво ли не!!! Само ривотрил ми помага и си взимам по малко при нужда. Не постоянно. По лекари отдавна не ходя, защото няма смисъл. Поне аз не видях. Трябва едно Голямо спокойствие, което обаче ние няма как да си осигурим в това време. Просто сме по- емоционални и чувствителни натури.
  28 юни 2012 10:09   |   GG   |   Burgas   |  
До Neti: Здравей Нети. Виждам, че от 13 години ходиш по мъките. Да разбирам ли, че няма да си намеря свестен терапевт в Бургас? Много искам да започна терапия. Вчера ми казаха за една лекарка в психото,но после прочетох лоши отзиви за нея. Вече в чудо съм се видяла с тези лекари. Даже обмислям дали на есен да не замина за София, там да ходя при един специалист. И все пак ако има добър терапевт в Бургас, бих си спестила разходите с пребиваването в София. Някакви предложения???
  27 юни 2012 13:48   |   diana   |   plovdiv   |  
do neti ot burgas!zdravei neti az ot 2 godini sam s takova zabolqvane az nqmax samo nedostik na vazdox v momenta se lekuvam s ksetanor valdoksan i depakin neznam dali si gi pila no na men samo te mi pomognaxa i az kakvi li ne xap4eta bqx pila.nadqvam se ad ti bada polezna
  25 юни 2012 18:39   |   neti   |   burgas   |  
Развих страхова невроза с панически пристъпи преди 13г. когато бях 21 годишна. Пих какви ли не хапчета, бях като опитно зайче, не можех да излизам, да се срещам с хора. Накрая установих, че ми помага само Ривотрил. Сега съм на 34г. и такива пристъпи си имам постоянно, за съжаление. При мен -недостиг на въздух, стягане в гърдите, иглички в ръцете и краката, изпотяване, главоболие, но най ме тормози недостига на въздух. Ако има кой да ми помогне, направо ще му целуна ръцете! През толкова лекари и психиатри минах....
  12 юни 2012 16:07   |   ani   |   sandanski   |  
borq se sas krizite ama poveche me izmachva tova che ne moga da si vzimam vazduh
  11 юни 2012 23:46   |   Miglena Kostova   |   wiena   |  
Ja se stegnete vsi4ki!Ne se umira ot paniceska depresia.Triabva da ste mnogo silni,da imate jelanie da se borite,jelanie da jiveete i razbira se da si namerite vazmojno nai dobria psichiatar,koito da Vi prepi6e neobchodimite medikamenti.Dve godini biach sigorna,4e niama da me bade,do kato ne namerich podchodia6tia lekar.Polucavach i po 10 krizi na den.Zapo4nach s po 4eteri pati na den lekarstva i dopalnitelni za krizite.Bolna sam ot 10 godini,no ot 6 pia samo ve4er po 4etvartinka ot lekarstvata i se 4ustvam dobre.Pri krizi ve4e ne vzemam nau4ich se da gi preodoliavam sama.I VIE MOJETE>
  15 май 2012 19:30   |   ani   |   sandanski   |  
do GG:mersi hubav den i na teb ti jelaq
  14 май 2012 13:37   |   GG   |   Бургас   |  
До Ани: Явно си изчерпала вариантите с традиционната медицина. Наистина не знам какво да ти кажа, то и аз ако знаех как да се справя, нямаше да съм тук. Надявам се скоро "да ти падне пердето", да спреш да мислиш за всички симптоми и просто да си гледаш живота : Хубав ден ти желая!!!
  14 май 2012 12:22   |   ani   |   sandanski   |  
bqh i na endokrinolog gledaha mi shtetovidnata jleza i kazaha nqmam nishto tam praviha mi i izlsedvaniq na hormoni vsichko e v ramkite
  12 май 2012 19:27   |   GG   |   Burgas   |  
До Ани: Ходила ли си на ендокринолог да ти погледнат щитовидната жлеза?Сетих се за една позната, която се оказа, че имала "гуша" и така я душеше. И не ги мисли такива работи с кисти в хранопровода!!!
  12 май 2012 18:07   |   ani   |   sandanski   |  
do GG:emi uj vsichki sa dobri ama vsichli lekari ne sa tolkova kadarni na men mi e zatrudneno dishaneto ot gushata ot tam mi spira vazduha ot tam ne moga da si vzema vazduh moje i da imam nqkoq kista na hranoprovoda ama nali vsichki sa lekari i za tova ne mogat da razberat kakvo e
  09 май 2012 16:59   |   GG   |   Burgas   |  
До Gioia: Съжалявам за всички лоши неща, които са ти се случили....много е гадно като тръгне на зле и все зле. Но пък нещата се променят, както много обичам да си повтарям "и на моята улица ще изгрее слънце".Мисля си обаче, че не трябва да отлагаш във времето това да помислиш за себе си. Аз точно заради това отлагане съм на този хал и вместо да си пия кафето навън с приятели, си стоя по цял ден в нас пред компа. Така...за Атаракса.....от около месец ми се търкаля 1 опаковка тук, но не смея да я пипам. Баба ми ги пие за да може да спи и абсолютно не знам как биха подействали на ПР. Само я гледам, че е много сънлива, но тя е и много възрастна и може и да не е от хапчетата. Ако ги почна ще споделя впечатления ;
До Ani: Да знам, че е много гадна тази ситуация. Всички лекари казват добре си , нищо ти няма, а като те хване криза имаш чувството, че умираш. И пулса на майната си, и кръвно и дишане и всичко!!!! Според мен просто в такива моменти трябва да приемаме това, което се случва с нас за нормално, да не се съпротивляваме. Така кризата ще отмине по-бързо и лесно, не винаги, но в повечето случаи мисля, че става.
  08 май 2012 22:59   |   ani   |   sandanski   |  
do GG:e da ama uj nishto mi nqma pak ne moga da si vzimam vazduh bahti i stranata rabota ama nai loshtoto e che kato ti stane losho parvata misal ti e v glavata che mojesh da umresh i te e strah
  08 май 2012 22:17   |   Gioia   |   Сандански   |  
От доста време съм на Ксетанор. Или както аз му кавам: Говори си не ми пречиш. Но причините да го приемам нямат нищо общо с предишните. Просто с него изживявам нещата по-леко и по-повърхностно. Напоследък доста ми се насъбра. Загубих много специален за мен човек, загубих дом, имам вълнения на работа... Искам да кажа, че знам какво ме докара до сегашното ми положение и чакам малко да се поуталожат нещата за да се поуспокоя. Тогава ще обърна внимание на себе си и знам, че ще се справя. Но сега немога... Днес се видях с психиатърката ми. Завишавам дозата на Ксетанор от 1/4 дневно на 1/2 и включвам Атаракс. Не зная как ще ми подейства това последното, само ми каза, че се приема симптоматично - пие се при нужда и действа веднага. Утре го купувам и го започвам.
  08 май 2012 19:04   |   GG   |   Burgas   |  
До Ани: Поне вече знаеш от какво е и знаеш,че от него не се умира. Прочети из нета има много материали за техники на дишане, на мен лично ми помагат когато се усетя, че не дишам както трябва.
До Gioia: Тъкмо се зарадвах, че е писал някой, който се е оправил и.....след 15 години пак същата гадост : Дано след като вече веднъж си преминала през този ад, сега да ти е по-лесно да се справиш. Нещото в което можеш да си сигурна е, че щом веднъж си победила, няма причина да не ти се получи пак. За главата не знам какво да ти кажа...и аз отвреме навреме съм замаяна или с главоболие, но не е постоянно. Някакви медикаменти дали няма да помогнат?
  07 май 2012 23:31   |   ani   |   sandanski   |  
do GG:bqh na lekar kazaha mi che mi nqma nishto che tova mi stava ot nervite.
  07 май 2012 23:04   |   Gioia   |   Сандански   |  
Здравейте! От два дена чета постовете тук и реших да се включа. В такова състояние изпаднах преди 15 години. Не искам да изпадам в подробности, защото оплакванията не се различаваха много от описаните до тук. Първо бях много уплашена, после се оставих на течението, после се лекувах при една невроложка, която с нищо не ми помогна, даже напротив... и така около 3-4-5 години вече не си спомням. Помня само, че беше страшно, никой не ми помогна, а аз умирах всеки ден. Най-страшното престана да е толкова страшно, когато за пръв път отидох при лекар, който ми каза, че това са нерви и от тях няма да умра, само ще се мъча. Мъчих се, дълго се мъчих.... За нищо не ставах, по това време исках дете, а нямаше как да стане в това ми състояние.
Искам да ви кажа как се справих. Споделих с моя приятелка, която се оказа, че е имала подобен проблем и се справила сама. Бръкна в чантата си и извади едно картонче, на което беше написала: "Всички органи в моето тяло функционират отлично!" Прибрах се вкъщи и написах доста такива картончета с най-различни, но позитивни текстове: Аз съм здрава, красива и щастлива!, Нищо лошо не може да ми се случи!, Денят е прекрасен и слънцето днес е изгряло специално за мен! и т.н. и т.н. И чудото стана! Аз успях! Справих се с проблема си, успях да забременея и да родя здраво и прекрасно дете.... След две години се разболя съпругът ми от рак и аз окончателно забравих за проблемите си. Умът и силите ми бяха съсредоточени на друго място.
Днес - 15г. по-късно - мисля, че ПР ме навестява отново. Ще направя всичко възможно да не се случи, само не съм сигурна дали старата рецепта ще подейства. Знам си диагнозата, знам причините, които й отвориха вратата. Истината е, че съм уплашена и ..... искам да знам, че е ПР, а не е мозъчен тумор. Тревожи ме напрежението, което чувствам в главата си. Не е болка! Замаяно ми е и на моменти имам чувството, че ще се пръсне. В друг момент имам друго чувство - че я стягат в менгеме. Но това напрежение е почти постоянно. Знам, че съм с ПР, но позволявам на тревожните мисли да ме завладяват и това засилва проблема. А искам да не се давам и да се справя овреме. Времето ще покаже дали това ще стане.....
Та.... имате ли това напрежение в главата?
  06 май 2012 22:54   |   GG   |   Бургас   |  
До Ани: Ани виждам, че още на 25.04 сме си писали за този задух. Не знам какво ти е точно, не съм достатъчно компетентна, но все пак не ми се вижда нормално да имаш задух постоянно. В смисъл не мисля, че това е само заради ПР. Не разчитай на форуми за диагноза, най-добре посети лекар.
  06 май 2012 21:46   |   ani   |   sandanski   |  
az go imam tova zatrudeno dishane postoqno daje kato se qdosam i ne moga da si vzimam vazduh no tova zatrudneno dishane postoqno go imam tova ot tova li e
  06 май 2012 11:30   |   GG   |   Бургас   |  
До Ani: Аз винаги по време на ПА съм със затруднено или по-скоро ускорено дишане. Тази сутрин към 3,30 се събудих с ПА и веднага тръгнах към Валидола, но се отказах. Просто си седнах в леглото подишах бавно и дълбоко около минута и гадинката си тръгна. След това най-безцеремонно си легнах и отново заспах ;
Честит Имен Ден на всички именници и Весел празник!!!
  04 май 2012 19:37   |   ani   |   sandanski   |  
iskam da vi popitam i az imam panichesko rastroistvo kogato mi stane losho imam chustvoto che shte umra i che shte spra da disham,iskam da vi popitam koga imate zatrudneno dishane kogato vi stane losho ili dosta chesto go imate?
  03 май 2012 22:47   |   diana   |   plovdiv   |  
zdr mini ot 4ai si plovdiv az sam diana i az sam ot plovdivska oblast i z imam takova zabolqvane ot 2 godini nqma da polude6 pora4ai si knigata na petq petrova drugoto lice na panikata ili poseti tozi sait klub na panikiorite v balgariq-pi6e6 go v google i to6te ti izlezne.no knigata e unikalna otkakto q vzex se 4uvstvam mnogo po dobre
  02 май 2012 19:21   |   mini   |   plovdiv   |  
zdraveite, na vsichki
of, ot kade da zapo4na tezi strahove gi imam ot 5-6 godini. vnezapno me obzema strah, prilo6ava mi i nai- ma4itelnoto mi straha ot poludqvane, da ne bi da se darja neadekvatno da nqmam nqkakvi simptomi na ludost.ot skoro sam semeina i se pritesnqvam kogato zabremeneq kak 6te spra ad i da ne mi stane ne6to. postoqnno kazvam na maja mi 4e 6te otka4a i ve4e mu e pisnalo da go povtarqm i ne mi obra6ta vnimanie.dali nqkoga 6te se opravq i dali nqma da poludeq naistina.
  27 април 2012 10:12   |   GG   |   Бургас   |  
До Ани: Причините за задух може да са много. При мен специално симптомите на ПР се засилват с идването на пролетта. От вече сигурно 2-3 седмици съм със сърцебиене, но е само в определени моменти, което ясно ми показва, че е от тъпото ПР. Щом не си сигурна каква е причината, за твое успокоение отиди на лекар.
  26 април 2012 21:54   |   ani   |   sandanski   |  
Do GG:Az imam panichesko pastroistvo no ot 1 sedmica ne moga da si vzimam vazduh i pitam dali se dalji na panicheskoto rastroistvo tova neshto?
  26 април 2012 19:47   |   GG   |   Бургас   |  
До Ани : Не съм сигурна, че разбрах какво точно те интересува. Питаш дали имаш ПР или знаеш, че имаш ПР и питаш дали от него се задушаваш. Ще се пробвам да ти отговоря: В никакъв случай само от един задух не може да заключваш, че имаш ПР. А ако вече знаеш, че го имаш, би трябвало и да знаеш, че по време на ПА може да не ти достига въздух... Май отговорът ми стана по-объркан и от въпроса ти, извинявам се за което. Приятна вечер ;
  25 април 2012 21:35   |   ani   |   sandanski   |  
ot 1 sedmica ne moga da si vzimam vazduh tova ot panicheskoto rastroistvo li e che stradam ot takova neshto nqkoi moje li da mi kaje
  25 април 2012 08:37   |   Алис   |   София   |  
Здравейте отново!
Преди време бях писала тук... сега видях, че това е било 2010г.... Две години по-късно още мъча себе си и хората около мен.
Тъй като не познавам никакви психолози и психиатри, моля ви да ми препоръчате някой, тъй като сама няма да се справя...
  14 март 2012 11:11   |   ejd   |   Varna   |  
Привет Силвия и от мен!! Ти горе долу си в същото положение като мен само дето Господ ме изненада с това че съм бременна трябваше по най бързия начин да спра АД и много се бях уплашила как ще изкарам бременоста. Да ти кажа честно успях просто започваш да мислиш за човечето в теб и си променяш изобщо възгледите. Наистина излизаах по малко или само около нас но въпреки всичко успяваш. Най много ме беше страх от самото раждане като наближи и бях твърдо решила да раждам секцио защото при нормалното незнаех какви атаки могат да ме обхванат. Надявам се наистина скоро да си имате едно бебече защото много променя човек. Дори и да ме обхванат някакви атаки си казват майната му имам си дъщеричка която да си гледам стига съм мислила само за себе си и така.
  09 март 2012 13:18   |   diana   |   plovdiv   |  
zdravei silviq,znam kak se 4uvstva6 za6toto i az bqx taka.az stardam ot 2 godini ot pani4esko raztroistvo.xodex do skoro pri edin psixiatar pix kakvi li ne lekarstva ka4ix stra6no mnogo kilogrami.sega si smenix doktora v momenta piq ksetanor i se 4uvstvam mnogo po dobre ot predi.no sa6to taka mi pomogna mnogo edin sait koito namerix slu4aino toi se kazva "klub na panikiorite v balgariq bqlata lqstovica" poseti go az bqx mnogo dovolna i prodaljavam da si pi6a s xora s koito sa se izlekuvali .pojelavam ti uspex i ne se ot4aivai ako ti ne si pomogne6 sama nqma koi da te razbere ako ne e izpital tova
  07 март 2012 22:54   |   Силвия   |   Хасково   |  
Здравейте. Казвам се Силвия. Ох от къде да започна. Страдам от тези паник атаки от около можеби 6-7 години. Да не ви казвам каде ли не съм ходила, какво ли не съм пробвала, през колко лекари съм минала, през колко баби, баячки,ходжи и т.н. Имаше периоди в които симптомите намаляваха, даже почти изчезваха, но уви пак съм в същото положение. Сутрин се събуждам и започвам с мислите как ще мине този ден,постоянно страх че всеки един момент ще полудея. Вече съм на 28 години, с мъжа ми сме женени от 3 години вече и той постоянно настоява че е време за дете, не че и аз не мисля така, но умирам от страх. Че аз мен си не мога да оправя, а как ще се справя с бременност и после дете. В момента пия Есциталопрам тева, и при нужда взимам Ксанакс. Незнам вече какво да правя, къде да ида. Моля ако някой се е справил по някакъв начин с това или поне да даде някакъв съвет. Благодаря Ви предварително.
  02 март 2012 11:35   |   GG   |   Бургас   |  
Здравей Golemiq, искрено се радвам, че симптомите ти са отшумели,въпреки че и този задух и гумените крака са също доста неприятно усещане....все пак са за предпочитане пред чувството за обреченост и другите неща. От първия ти пост виждам, че проблемите ти са започнали още през 2008. От личен опит мога да ти кажа, че отлагането на посещение при специалист не е в твоя полза. Времето си минава, имаш хубави и лоши дни, чудиш се какво не ти е наред, гадни мисли, апатия и т.н Възможно най-скоро посети терапевт или психиатър, в никакъв случай не си поставяй сам диагнози и не започвай да пиеш антидепресанти без да са ти предписани, можеш да си докараш голяма беда. И най-вече запълвай си времето с нещо приятно, добре е съзнанието ти да е заето с други неща, а не да мисли с колко удара в минута бие сърцето ти и в кой точно момент ще припаднеш . Желая ти много успех и горе главата, всичко ще се о прави ; Хубав ден!!!
  29 февруари 2012 18:30   |   golemiq   |   ss   |  
zdraveite pak sam az iskam da kaja 4e tova koeto pisah po dolu sega az rqdko izpitvam sarcebiene i strah. po skoro ve4e imam malko zaduh i bolki v racete i krakata.sa6to taka imam gadni misli i ponqkoga ne mi se pravi ni6to.ve4e znam 4e ot atakite nqma da mi stane ni6to no da pitam dali ne stava vapros za depresiq
  28 февруари 2012 11:56   |   golemiq   |   ss   |  
blagodarq mariana. az iskam da kaja 4e v momenta edinstveno ispitvam zaduh kato ne pravq ni6to. sa6to taka ot vreme na vreme se use6tam 4e krakata mi sa gumeni .drugite simptomi zasega ot6umqha dano ne e pani4esko raztroistvo
  27 февруари 2012 23:56   |   mariana   |   B.Slatina   |  
Zdr,go golemiq!Moite yvajeniq kum Daniela,nz dali e doktor,ta tui te yspokoqva,no men ako pita6,potursi specialist,psixiatur-psixoterapevt.S tova 6ega nebiva,to i moeto zapo4na nqkude kum 2007,2008g.Be6e septemvri,den predi panaira ni,prekrasen slun4ev den,koito ve6tae6e ne6to suvsem razli4no ot tova,koeto mi se sly4i,i na ideq si nqmax,kakvo mi predstoe6e,tozi den.Stanax kum 9 h.,napravix si dva sandvi4anemoga da xodq nikede,bez da sum zakysila,tqbva6e da ida na magazina za da napazaryvam.Zakysix i trugnax kum magazina,koito e dosta dale4ko ot men.Napazaryvax i si trugnax,posmqxme se v magazina,po6egyvaxme se,izlqzox ot magazina i xodex bavno,opitvaiki se da se nasladq na prekrasnata sytrin.Nedaleko ot magazina,jivee edna moq priqtelka,koqto 6tom me vidq me pokani na kafe.Ne i otkazax,tui kato nebqx q vijdala ot dosta vreme,za6toto i tq kato men xodi 4esto v 4yjbina,a i imax vreme da se pribera i da sgotvq,kazax si,za6to da ne piina edno kafence,ima vreme dokato se razty6i mesoto za gotvene.Tq be6e napravila ve4e kafeto,tyrsko,mn xybavo.Az po princip mn bavno piq kafeto si,izpy6ixme po edna cigara i otidoxme do drygata staq,kudeto e kompiyturut i,za da mi pokaje priqteliq si.Tq sede6e na stola,a az i edno drygo momi4e,bqxme suvsem pravi,prosto leko se bqxme podpreli na stola i,do neq.Svur6ixme s komentarite po snimkite na priqtelqt i i trugnaxme otnovo kum kyxnqta,za da si dopiem kafetata.I xop,izvednuj mi pri4ernq,po4ystvax se slaba,tqloto mi trepere6e,az treperex cqlata,surceto mi zapo4na nqkaksi da izliza ot ritum,pomnq,4e mi stana toplo,a sled namesata na doktorite mi stana puk stydeno,yjas.Momi4etata se ypla6ixa mn,izvikaxa burza pomo6t,koqto,kato za moi kusmet,izob6to nebe6e burza.I vse pak,dori i po-kusno lekarite doidoxa.Az leje6 na legloto i se tresex cqlata,neznaiki za6to i ot kakvo.Zapo4naxa da me pitat,dali sum semeina,dali naskoro sum prejivqla ne6to lo6o,dali ima v semeistvoto mi s takiva problemi i t.n.Premerixa mi kruvnoto,a,az se pitax dali sega e do6ulmomenta,gospod da me pribere,stana mi o6te po tujno,za6toto si mislex edinstveno za malkoto mi mom4ence,togava toi be6e na 1g,1g i 6 mes.Predstavix si,kak ymiram i ostavam deteto si v rucete na xora,koito nemogat da se grijat dobre za nego,nqmam doverie na nikoi,nito na moqta maika,puk za negovite roditeli da ne govorq.Sled okolo 20,30 min,vsi4ko ot6ymq,no se 4ystvax,kakto ti kaza,kato parcal,moje bi ot diazepama,nemojex da si trugna do ku6ti,tui kato krakata mi vsqka6 bqxa paralizirani,naloji se da me zakarad do nas.Nqma da ti pi6a podrobno,kak sled okolo den se povtori su6toto,posle pak i pak i pak.Mn puti mi e idvalo da sloja kraq,za6toto ot tozi den jivotut mi se promeni,az se promenix.Vse toq strax i tezi ataki.No znae6 li,kazvam si,4e gospod mi dava porednoto ispitanie,a i slabiqt xarakter,ne mi otiva,deteto su6to mi dava sili da se borq s tova neto kakvoto i da se vodi to.Lytala sum se po lekarski kabineti,napravix si kakvi li ne isledvaniq,kakvoto ti doide na yma,det se vika,mi vsi4ko si mi e na 6,spored isledvaniqta i mnenieto na lekarite,tova e pani4esko raztroistvo,a sega ve4e i s agorafobiq.Produljavam da se lytam po kabinetite,no nqma da se otkaja,mn e trydno,no nebiva da pozvolqvame na tova ne6to da ni nadvie.V razkaza si do tyk,spestix mnogo ot tejkite momenti,pez koito sum preminala,povqrvai mi,taka,4e ot vse surce ti jelaq da se ypravi6,no moqt suvet e da potursi6 medicinska pomo6t,kakto ve4e kazax ot specialist,tova su6to e vajno da go znae6.Ot men kusmet!!!
  27 февруари 2012 21:32   |   golemiq   |   ss   |  
da ama dali e pani4esko raztroistvo ili
  27 февруари 2012 19:31   |   DANIELA   |   gr.Stara Zagora   |  
Ne se pritesnqvai,vsi4ko e na nervna po4va.
  27 февруари 2012 13:59   |   golemiq   |   ss   |  
Zdraveite moqta istoriq zapo4na prez 2008 godina na 20 mai .Cql den pe4e6e i be6e gore6to.Az zapo4nah normalen den izlqzoh s aver pih kafe izpu6ihme edna marihuana sled tova pih nqkoq druga bira i taka . v centara ima6e mnogo narod za6toto ima6e
koncert ili ne6to takova po edno vreme izpitah silen strah i sarcebiene i tragnah da se raztap4a no krakata ne6to ne me darjaha i si pomislih 4e 6te pripadna sred talpata.napravo se nasrah ot strah.Hvanah si taksi i otidoh v spe6noto no ne im kazah 4e sam pu6il .dadoha mi ne6to i si tragnah .ve4erta trqbva6e da sam na rojden den a ne otidoh za6toto bqh kato parcal.na drugiq den kato stanah
bqh izmoren i malko napregnat tragnah za u4ili6te no imah 4uvstvo 4e krakata mi se ganat i se zadahvah.i taka ostana samo zadahvaneto neznam kolko
okolo godina sigurno .Kato 4e li posle vsi4ko otmina hodih na ekskurziq do garciq nqmah strah ili ne6to takova varnah se i vsi4ko be6e super. posle zapo4na zaduh otnovo sprqh cigarite opravih se dolu gore posle pak gi zapo4nah .prez 2010 godina zapo4nah da u4a vis6e i zapo4na pak zaduha i sled tova vsi4ko se opravi no ot oktomvri 2011 kato se varnah v moq grad zapo4nah da izpitvam nqkakav strah sarcebiene bezsilie itakiva raboti.da kaja pravil sam si snimka na beliq drob i kravni isledvaniq 3 ati vsi4ko e ok.hodil sam na kardiolok 1 pat i pak ni6to dali e panik ataki ili e samo problem na nervna po4va pil sam samo valerian i 4aiove nikakvi uspokoitelni
  08 януари 2012 18:17   |   DANIELA   |   gr.Stara Zagora   |  
Blagodaria mnogo GG ot Burgas.Ve4e 10 dni otkakyo piq tezi lekarstva,kakto i CSEROKSAT i se 4uvstvam mnogo dobre.4estita Nova 2012 godina,kato pogelavam mn zdrave i li4no shtastie.
  02 януари 2012 21:18   |   GG   |   Бургас   |  
Здравей Даниела, първо Честита Нова Година на теб и на всички, които четат това, с пожелания за една по-добра година. Не съм достатъчно компетентна, не разбирам какво означават резултатите от изследванията ти, но в крайна сметка не видях кардиологът да ти е поставил точна диагноза, а лекарства ти е изписал. Може би трябва да ги пиеш известно време, да видиш как ти действат. Ако има подобрение в състоянието ти - добре дошло,но ако имаш ПР въпросните медикаменти няма да ти помогнат. Много е жалко, но не си 1-ят човек на когото се е наложило да потроши една торба с пари, да смени 20 доктора и накрая пак да не знае какво му е. Моето лично мнение е, че сърцето ти си е наред. Фактът, че мислиш за това как и кога ще ти стане лошо ме навежда на мисълта, че проблема не е за кардиолози, невролози разните му там доктори. Желая ти бързо да се оправяш, да слагаш розовите очила и да се радваш на живота ; Лека вечер от мен !
  29 декември 2011 16:06   |   DANIELA   |   gr.Stara Zagora   |  
Zdraveite!Ot izvesno vreme zapo4nah mnogo da se izpotqvam,ne moga da spiq ve4er,sutrin kato stana mi treperqt krakata,racete i stomaha.Vie mi se svqt i imam 4uvstvoto 4e ste mi stane losho.Hodih na kardiolog,napravi mi izsledvaniq-EKG-SINOSOV RITAM,S 4esti nadkamerni i shirokokompleksni Ex.Desen pozicionen tip,negativni Tv III.
lv-40/20mm,EF-81%
IVS-8mm,LVPW-8MM,LA-33mm
Obektivno sastoqnie-Ao root-33mm,AV-intaktna,RV-v norma,RA-v norma,Tr valve -intaktna.normalni klapi i kuhini.
Izpisa mi-Moxogamma-0,3mg,Magneri4 i STREZAM.Molq ,ako nqkoi ako znae da mi kaje kakvo e tova sastoqniq.Mislq 4e imam pani4esko raztroistvo i mnogo se pritesnqvam.Izpitvam strah da ne polu4a infarkt ili insult,a sam na 51 godini.Shte vi bada mnogo blagodarna ,ako nqkoi mi dade savet.
  22 ноември 2011 23:08   |   marqna   |   B.Slatina   |  
zdraveite ,4esno kazano neznam ot kude da zapo4na.No purvo 6te kaja,4e mnogo se zaradvax na tazi stranica,koqto namerix po bez da iskam,t.e. naistina tursex ne6to za pani4eskoto raztroistvo,no neo4akvax da popadna tyk.Az sum na 28 godini a ve4e ot po4ti 4g stradam ot pani4esko raztroistvo,za sujalenie az mnogo kusno zapo4nax da tursq pomo6t ot specialist,dori v momenta poradi kub pri4ini prekusnax terapiqta,a naistina se 4ystvax po-sigyrna,po-zdravo stupila na krakata si.E nekazvam,4e nesum imala trydnosti po vreme na terapiqta,no kakto se kazva vsi4ko s vremeto si.Koi sa pri4inite za da prekusna tova tolkova vajno za men ne6to?Edna ot pri4inite sa parite-da,za6toto moqt lekuva6t doktor e ot Pleven,koeto e na okolo 50 km ot moeto mqsto,koeto zna4i,4e trqbva da xodq s prevoz,za koito puk vseki mesec trqbva da platq 30 ili 35 lv.A da nezabravq i taksata na dok.,koqto e 30lv,lekarstvata,koito mi ispisva sa okolo 20lv.Nekazvam,4e mi e skupo,neiskam nqkoi da me razbere pogre6no,no vse pak az sum bezrabotna,de da ima6e kak sama da si nabavq parite i da ne o4akvam pomo6t ot nikoi.Vijdate li,semeistvoto mi ne e ot nai zamojnite,no se spravqt vse nqkaksi,lo6oto pri tqx e 4e ne sa vzaimni,da kazvam tqx,za6toto az se 4ystvam razli4na ot tqx,6te se opitam da obesnq s prosti dymi.Maika mi naprimer ot 6-7g jivee v Italiq s italianec,na kvartira sa,pla6tat si vsi4ki razxodi,kato vsi4ki xora i dvamata xodqt na rabota-za sega redovna v smisul vseki mesec.Brat mi,koito e s 5g po-maluk ot men,su6to xodi na rabota po 4yjbina,ne vseki put,no iskarva dobri pari.Ne moga da kaja,4e maika mi suvsem ne mi e pomagala,naprotiv vse e gledala za men i deteto mi,a pokrai nas i za mujat mi koito ne e na redovna rabota i roditelite my ne ni pomagat po absoliytno nikakuv na4in,pomejdo drygoto te i toi sa doprinesli mnogo ot qdovete mi,koito puk me prevurnaxa v tova koeto sum dnes.Ta iskax da kaja,4e ot tyk,ot tam i nakraq ot nikude,ni6to.Maika mi ako toq mesec mi isprati pari za le4enieto,drygiq ili po drygiq nqma da moje,za6toto ne sa i platili ili zaradi ne6to drygo,koeto e stanalo nenadeino.Naistina tazi pri4ina mnogo mi teji,kak da se spravq,imam 4ystvoto,4e na nikoi ne my puka za men,ne i po na4ina po koito az bix iskala.Moqta istoriq e mnogo dulga i tujna,kakto i na mnogo xora po sveta,znam,4e nesum edinstvenata s problemi,no znaq su6to taka,4e polojenieto v koeto se namiram mnogo me iznervq,iskam sama da se spravq,no kak?Sigyrno mnogo vi oburkax,izvinqvam se za koeto,kakto i za gre6kite v teksta,nemoje da nesum dopysnala nqkoq gre64ica.Molq vi posuvetvaite me kak da re6a tozi problem,naistina mi e mnogo trydno.Blagodarq predvaritelno
  21 ноември 2011 21:03   |   Таня   |   Бургас   |  
Благодаря ти много GG.Със сигурност не го е учил този метод в училище.Разпитах специалисти...както и да е.Аз започнах лечение дано скоро усетя резултата.Надявам се,че и ти си по-добре.Успех и кураж на всички:
  19 ноември 2011 09:39   |   GG   |   Бургас   |  
Здравей Таня. Историята ти ми дойде като шамар за добро утро : Това с отпускането и натежаването на крайниците ми заприлича на хипнотичен сеанс, но после с бъркането в устата успя да ме разубедиш. За въпросния лекар хората казват, че е по-луд и от пациентите си, за прякор са му лепнали "д-р Куко". Аз лично за 1-ви път чувам, че си позволява такива волности с пациенти, но пък от друга страна знае ли човек на какви изтрещяли методи на лечение са ги учили в училище. В такъв случай най-доброто, което може да се направи е да си смениш лекаря и ако има къде да подадеш жалба, да го направиш : Това е от мен успех с лечението и хубав ден :
  17 ноември 2011 19:16   |   Таня   |   Бургас   |  
Здравейте и от мен.И аз съм от Бургас.Съжалявам,че няма да пиша точно по темата,но искам да споделя нещо с вас.Първо да се съглася с GG и V. относно д-р Саян.Не само че не съм доволна,а съм силно възмутена.Описвам от какво точно...Отидох при него с моя си проблем,държа се доста грубо,но пренебрегнах това.Все пак бях чела доста за професионализма му.Няма да навлизам в подробности.Обясни ми за някакви сеанси,които много помагали на доста хора,хем нямало да се тъпча с лекарства.Съгласих се разбира се и доста се обнадеждих...Така...описвам сеанса.Накара ме да легна и да си затворя очите.Говореше ми разни неща как ми натежават крайниците,как ме води в гора и се любувам на пеперудите и подобни.В един момент усетих гласът му доста близо до лицето си.Започна да ме гали и като стигна до устните започна да ги разтрива с пръсти.Стана ми доста съмнително,но си замълчах,все пак си знае работата...нали е професионалист.И в един момент си пъхна пръста между устните ми и започна да го движи навътре и навън.Настръхвам само като си го спомня.Не знаех как да реагирам и като свърши сеанса ми каза,че това бил масаж за гърлото,щото нали като се притесним се стягало.УЖАС!След това ходих и при друг психиатър и ми каза,че и други жени са се оплаквали.Ако някой го е преживял моля да го сподели.Не мисля,че е редно този извратеняк да се гаври с нас!
  25 октомври 2011 12:06   |   Стан   |   София   |  
Здравейте! Не мога да определя точно от кога и защо, но от вече 6 месеца явно съм с "паническо разтройство" защото от прочетените симптоми по горе отговарят на моите оплаквания! Чувствам напрегнатост вътре в мен, сякаш не усещам себе си и съм в чуждо тяло, някакво потрепване в гърдите, пристягане и задушаване на взнезапни моменти, почти непрекъснато стегнатост в гърлото-сякаш някой ме стиска и като преглъщам го усещам като топка, но това не е толкова страшно от това, което следва когато се влоши всичко!!! Всичко започва с усещане на умора, тялото ми сякаш не е мое, страх ме е да правя резки движения за да не започне всичко а когато започне е едно адски неприятно изживяване! Нещо необяснимо става в мен, прималява ми, искам да седна, но и от това не ми става добре, ставам, излизам навън или просто ходя, но ми е лошо, имам чувството, че ще изгубя съзнание и ще падна, най лошото е това, което усещам в организма ми - напрегнатост, някаква болка, но не е и точно болка ами задушаване + пренатегнатост, сякаш някой те е стреснал, но усещането не отминава а се увеличава, не усещам себе си, имам чувството, че трябва да правя много неща и няма кога да ги направя в следващия момент всичко си губи смисъла защото аз си отивам и си казвам: Това ли беше, това ли е края? Кризата отминава, усещането за напрегнатост и очакване, стегнатото гърло и болката в гърдите, леко парене преминаващо сякаш през дроба и гърлото остават! Пауза със всичките тези усещания, страх, че пак ще се случи, не мога да си намеря място искам да направя нещо, но не знам какво и ето, че пак се започва кризата-отново сякаш си отивам....
Интересното е, че когато спя не ме боли нищо, но пък се случва да се събудя внезапно от някакаво нервно обтягане-рязко пресвяткане-не е болка но преминава през цялото тяло за секунда и ме събужда с мисълта за смърта и вечната тъмнина.... след което се успокоявам и отново заспивам.
Понякога съм добре по цял ден, дори няколко дни нищо ми няма само едно лек остатък от всичко това и очакване да се случи пак. Интересно е, че когато се движа, работя съм много добре, но уморя ли се, седна ли и започна ли да мисля мисълта ми е вечно за това как ще ми стане лошо или за това как ще падна и ще умра, за живота колко е кратък, за баща ми за това какви сме животни хората за лошата реалност....

Препоръчайте ми някой специалист при който да лекувам страховете си или каквото ми е!?
Всичко сякаш започна след като ми правиха операция на носа и ми правиха пълна упойка а не след дълго почина и баща ми, което и до сега не мога да превъзмогна и повярвам, че го няма!!! Пред очите ми непрекъснато е той, връщам се непрекъснато на моменти когато сме били заедно.................................

Всички които се чувстват по подобен начин свържете се смен, пишете ми за да споделяме и да си помогнем да продолеем това защото е супер ненормално и адски ми пречи на много неща които трябва иискам да постигна.....
e-mail: s.paskalev@abv.bg
  16 октомври 2011 09:40   |   diana   |   plovdiv   |  
zdr kazvam se diana ot pld.ve4e ednagodina sam s pani4esko rastroistvo .iskam da vi popitam dali imate bolki v gardite ot pani4eskite ataki za6toto az imam nai ve4e v lqvata 4ast .molq pi6ete mi .ina4e gore dolu se 4uvstvam dobre ot lekarstvata .samo se pretesnqvam ot tiq bolki v gardite.blagodarqvi predvaritelno
  24 август 2011 20:10   |   GG   |   Бургас   |  
До V : Имам няколко въпроса - къде се намира кабинетът на д-р Стоянов, само с антидепресант ли те лекува и колко струва сеанса при него? Една позната е ходила при него и ми каза, че е доволна, но никакви подробности не знам, а явно ще се наложи да се срещна с него, че от 2-3 седмици пак не съм мърдала от къщи :
  24 август 2011 16:50   |   V   |   Burgas   |  
Здравейте,
Аз съм от Бургас. Посещавал съм и Д-р Саян, и Д-р Стоянов. И за моя случай ПР потвърждавам мнението на GG " ..аз лично съм ходила при д-р Саян, но не съм доволна, въпреки, че много хора го хвалят. На мен ми се стори, че малко ме прекара между другото, но пък моя позната с агорафобия, я оправи...". Не ме изслушваше, имаше предварително мнение, говореше за агорафобията, която при мен не беше съпътстваща ПА и ПР. Самото лечение не се оказа успешно и с оглед наученото и преживяното по-късно смятам, че не беше и подходящо. След това започнах при д-р Дяен Стоянов и има изцяло положително мнение, както и напредък в справянето с ПА. Мога да кажа, че от много месеци се чуствам като човека от преди ПА, виждаме се понякога, на 1-2 месеца и съм на съвсем малка доза АД в процес на намаляне и спиране
  10 август 2011 14:16   |   el   |   varna   |  
Здравейте! И аз най-накрая се реших да споделя за т.нр.ПР.Значи аз се лекувам от 2 г. и половина с това коварно състояние в началото като се започнаха първите симптоми със сърцебиене обилно потене не знаех какво става с мен и постоянно летях към болницата но там ми изписваха някакъх сироп за успокоение и нищо.След това се записах на невролог като си мислех че нещо става с нервната система там бях на лечение година с разни медикаменти от които нямаше никаква полза.Много ме е яд че невролозите започват да се бъркат в неща, които не са в тяхната сфера, т.е. чак след година с тъпкане с какви ли не лекарства ми каза че май съм за психиатър.Само да отбележа че през тази година и напълнях с тея лекарства то не беше ксанакс , гинко билоба и какви ли не глупости.след като ми каза че съм за психиатър се записах при д-р Крумова като състоянието ми беше вече мн зле не можех да чакам пред кабинета заради хората все си мислех че ще умра и никой няма да ми помогне и все някакви атаки получавах и тя реши да ми изпише стимулотон.в началото това лекарство започна много да ми помага започнах да излизам насила но излизах, дори отидох няколко пъти на дискотека и така още към 6 месеца лечение и изведнъж ги спрях защото усещах че деиствието им намалява и няма никакъв ефект, което беше голяма ама голяма грешка.никога не спирайте изведнъж такива медикаменти защото след това става нещо страшно.Четох за един психиатър и психотерапевт че се занимава основно с паническо разстройство започнах лечение при него отново с стимулотон но като ми увеличваше постопенно дозите и що годе имаше някакво успокоение.само да отбележа че си ходих на работа постоянно през цялото боледуване поне от това не се отказах, карам си колата но с излизанията ми беше много зле.Пия си аз стимулотончето но страха все си е в мен и вече направо имах чувството че никога няма да се излекувам мъжа ми постонно ми се караше за тея хапчета все ми казва че трябва сама да се боря но никой освен страдащите не може да разбере че ей така да се бориш с мозъка си не е лесно.Но в един щастлив ден разбрах че съм бременна ииии отново трябва да спирам хапчетата ж началото много се изплаших какво ще стана с мен.Сега съм вече в седмия без медикаменти и да ви кажа доста се боря с излизанията.Много гледам да се прикривам че нищо ми няма повечето ми приятелки въобще не предполагат че имам ПР гледам смело да се прикривам дори и да получавам кризи.Така че ако има някой който да се е излекувал от това състояние му казвам едно голямо БРАВО.Аз незнам още колко години ще се боря но вече взех да се притеснявам като се роди бебчо какво ще стане с мен дали ще се подобря или ще се влоша.Благодаря ви за вниманието ако имагте някой въпрос питайте
  09 август 2011 12:14   |   GG   |   Бургас   |  
До Ivan : Вчера два пъти ти писах тук, но коментарите изобщо не се появяват, нямам никаква идея защо. Такаааа, мисълта ми беше следната: от това, което си писал подразбирам, че не си ходил на лекар за главоболието, а отделно си на някакво лечение, предполагам за ПР. Какви лекарства взимаш, да не би тези пронизващи болки да са някакъв страничен ефект от медикаментите ти? Четейки за ПР, никога не съм срещала пронизващата болка в главата като симптом на това заболяване.
  08 август 2011 11:25   |   GG   |   Бургас   |  
До Pepa: Здравей, лекарката е д-р ВасилкаТанева, кабинетът и е в Бургас, стоматологията, на 1-я етаж. Ако се решиш да ходиш при нея, по-добре си запиши час по телефона предварително, защото има много пациенти.Напиши и името в Гугъл и ще и намериш телефона. И все пак, не ти гарантирам успех с лечението. Нали знаеш на паникьорите като нас, всичко ни е в главата. Аз лично никога не съм вярвала на хомеопатията и все пак реших да опитам. Имах и други проблеми, чисто физически, като гадна травма на гърба, от тренировките. Не мога да излъжа, след 1 седмица лечение с гранулите, които ми зареди болката изчезна. Но не мога да кажа същото за ПР. И все пак може да опиташ, самият метод на диагностика е много интересен и много точен. Първичния преглед мисля, че беше 50 лв, а оттам нататък си плащаш само за гранулите, които не са скъпи.
  07 август 2011 16:02   |   pepa   |   4ernomorec   |  
Postoqnno sam bod vliqnie na PR pri men se poqvi sled zagubata na blizak ve4e 4 god.Postoqnno mi se vie svqt ,4uvstvam se otpadnala fizi4eski otmalqt mi krainicite sa6to kato guma ,drugoto e postoqnnoto naprejenie v gardite.Pih vsqkakvi lekarsta i moga da kaja 4e samo preodolqvam naprejenieto no tazi zamaqnost si ostava a vsqkakvi izsledvaniq sam si pravila -dopler i skener ni6to .V momenta sam maika na dve deca kato vtoroto e samo na 4 ri meseca .Mnogo iskam da se izlekuvam za da moga da si gi gledam spokoino i bez pritesneniq.Tai kato karmq v momenta ni6to ne moga da piq ,osven homeopatiq predpolagam.Do GG burgas koq e tazi lekarka s homeopatiqta molq nqkakvi koordinati eventoalno da otida pri neq .Blagodarq ti predvaritelno:
  06 август 2011 23:17   |   ivan   |   pleven   |  
и при мен нее по време на криза ,но ми се случва често ,почти всеки ден дори и по няколко пъти на ден понякога.притеснява ме да нее нещо сериозно,благодаря за отговора пишете пак.
  05 август 2011 12:34   |   GG   |   Бургас   |  
Аз съм получавала такива пронизвания, но никога не е било по време на паник атака, така че не го отдавам на ПР. Всъщност си мисля, че доста хора имат такива моменти. Мигрена, невралгия,проблеми с очите, може да има хиляди причина за това.
  04 август 2011 12:51   |   ivan   |   pleven   |  
искам да попитам страдащите от паническо разстройство дали някои от тях са получавали стягаща мигновенна болка траеща само няколко секунди в главата ?аз получавам едни пронизвания,така мога да ги опиша.кратки на различни места в главата,които ме плашат
моля пишете имали ли сте и вие такива оплакванияи и дали това с течение на лечението може да се преодолее.Благодаря
  02 август 2011 15:18   |   DIDI   |   plovdiv   |  
zdr KAZVAM SE DIANA 26 GOD SAM OT PLOVDIV.I AZ STRADAM OT PANI4ESKO RAZTROISTVO VE4E 1 GOD.MNOGO MI E TRUNO NO SE BORA S ZABOLQVANETO ZA6TOTO IMAMA EDNO PREKASNO SEMEISTVO KOETO MI POMAGA MNOGO DA SE PREBORQ.XODQ VSEKI MESEC NA PSIXIATAR I PSIXOLOG.OTKAKTO VZEX DA XODQ NA PSIXOLOG SE 4UVSTVAM PO DOBRE.NO 4ESTNO DA SI KAJA SE MOLQ DA SE IZLEKUVAM PO BARZO ZA6TOTO TOVA 4UVSTVO E MNOGO GADNO SAMO TOZI KOITO GO E IZPITAL MOJE DA TE RAZBERE.
  27 юни 2011 17:25   |   GG   |   Бургас   |  
Андрей, аз лично съм ходила при д-р Саян, но не съм доволна, въпреки, че много хора го хвалят. На мен ми се стори, че малко ме прекара между другото, но пък моя позната с агорафобия, я оправи с има няма 10 сеанса и малко медикаменти. Друг за когото съм чувала добри отзиви в д-р Деян Стоянов. Желая ти успех ;
  27 юни 2011 01:44   |   андрей   |   burgas   |  
препоръчайте ми специалист за ПР
  13 юни 2011 00:22   |   GG   |   Бургас   |  
От 4 години съм с ПР, минах през психиатър и медикаменти, ефект = 0.
Видях, че някой по-долу беше попитал за хомеопатия. В момента съм на хомеопатия, но ми се струва, че успокоението, което имам се дължи по-скоро на лекарката, при която ходя изключително позитивна и усмихната женаотколкото на самите гранулки. Общото взето засега изгледите не са кой знае колко добри, май ще пробвам хипнотерапия чух, четох и гледах много хубави неща за нея.
  02 април 2011 12:05   |   Emo   |   KZ   |  
Искам да споделя всичко което имам като опитност от ПТ за да мога да помогна на колкото се може повече хора : Започвам направо без излишни думи
1. Започнете малко по малко да променяте навиците си. ПР е резултат от натрупване на различни негатовни преживявания психически травми и т.н. Анализирайте себе си. Открийте корена на проблема. А именно от къде идват тези страхове. При всеки корена е различен. Обяснявайте си всяко нещо което води до панически атаки и т.н.
2. Започнете да се движете: колкото повече толкова по добре.Ако ви е страх да излизате навънка започнете вкъщи да правите упражнения. Това е много важно и трябва да стане навик във вашия живот
3. Опитайте се да ограничите до колкото се може храната и най-вече сладките изделия. Това не означава да гладувате но е много важно да не се прекалява с тези храни а също с кафе,цигари.
4. Хапчетата каквито и да са няма да ви решат проблема. Може да ги взимате за да облекчите страданията си но знайте че те няма да премахнат корена на проблема
5. Мислете колкото се може по малко за негативни неща. В това число ако имате приятели които ви действат негативно,опитайте се да ги избягвате. Аз лично прекратих не 1 и 2 приятелски взаимоотношения поради тази причина
6. Вярвайте : вярата е много силно оръжие и на мене лично много ми помага.Чета някои пасажи от библиата които ми действат насърчително и това много ми помага
7. Съпротивлявайте се : паралено с промяната на бита трябва да се борите срещу това зло докато малко по малко започне да ви оставя. Може да си направите списък с неща които ви е страх да правите и малко по малко да започнете да ги преодолявате. Ако ви е страх да излезете от вкъщи започнете малко по малко да излизате. Дори и първите пъти да е само до входа и т.н. Като преодолеете този страх започнете да градите нататък :
  01 април 2011 15:58   |   Нина   |   Pz   |  
Здравейте казвам се Нина и съм само на 17 години , а мисля че откачам немога да ви го обесня имам чуството ,че има някой унас нали когато съм сама, че има някой зад мен,чувам шумове,полудявам направо , Почва да ме е страх и от котката тя върви само по мене .. снощи си лягам котката беше до печката ,,отивам си в леглото затварям очи и след 2 секунди ги отварям и тя се качила горе на раклата ,надвесила се над мен и ме гледа с един много святкащ поглед направо се разплаках . : неиздържам вече
  25 март 2011 15:07   |   росен   |   София   |  
Здравейте! Писах в този полезен сайт преди няколко години. Изказаната болка е половин болка, защо да не споделяме..това са предразсъдъци. Няма да се впускам в подробности какво представлява ПР- предполагам всички знаем достатъчно. Сещам се обаче за една поука: Професорът влиза в час при студентите с огромен празен буркан и чанта. Всички гледат с недоумение. Вади от чантата топки за голф, напълва буркана и пита: "Колеги, пълен ли е бурканът?". "Да"-единодушно отговарят те. След това професорът вади от чантата камъчета, изсипва ги вътре при което те се наместват сред топките за голф. "Сега пълен ли бурканът?"-пита той. Единодушен отговор "Да". След което професорът изсипва пясък който заема цялото пространство между камъчетата и топките. "Да, бурканът е пълен". И накрая, професорът вади две бири и ги излива вътре в буркана. "Този буркан"-казва той- "е вашият живот. Топките за голф са най-важните неща- здравето ви, семейството, истинските приятели. Камъчетата са по-маловажните неща- работа и кариера, колата, жилището...А пясъкът-това са всички ежедневни проблемчета с които всеки от нас се сблъсква. Ако напълнете буркана първо с пясък и камъчета, във вашия живот няма да остане място за ИСТИНСКИТЕ неща..." "А бирата?"- попитала една студентка. "Е, колкото и да е пълен животът ви, винаги ще се намери пространство и за две бири!"-засмял се професорът.........Цитирам това, защото съм убеден, че трябва да приоритизираме живота си. Иначе сме объркани, негативни, без самочувствие. А оттам идват и подобни проблеми. Бъдете здрави и успешни!
  21 март 2011 22:54   |   :   |   Стара Загора   |  
И съм получавал пристъпи.Първия беше поради причини,много тъпа ,но няма значение.Сърцебиене,замаяване,паника,бях сам и се чудих на кои да звънна ,че да се пооспокоя.След месец -два почнах да ставам неадекватен,да мисля различно,налегна ме депресия.След 3 месеца изпаднах отново в такъв пристъп от нищото.Сега,8-9 месеца от тогава,съм в лека депресия,малко съм неадекватен и нямам много желание за нищо,но си живея живота.Пристъпи може би имам,много леки,много рядко,научаваш се да ги контролираш,не им обръщаш голямо внимание!Ходя си по дискотеки ,излизам с приятели,много леко ми куца соц. живот,но като цяло има подобрение.Волята и повече занимания бяха моето лечение,запълвам си с времето с каквото мога.
Наистина не споделяйте на приятели :D
  12 ноември 2010 21:38   |   Mariya Petrova   |   sofiya   |  
zdraveite na vsi4ki :...na 24 godini sam,ot 3godini stradam ot tova pani4esko rastroistvo.neupisuemo e ..ve4e nqmam sili,pila sam kakvi li ne lekarstva,hodila sam pri vsqkakvi specialisti..i nishto : nemoga da spq,a 4ovek kato ne spi ne e 4ovek,zanimavam se s tanci,tanciorka sam,no kak da rabotq normalno,kato nqmam sili za nishto.strah me e da ne umra,boli me glavata ujasno,trperq,jiveq v postoqnen stres ....mn mi e gadno i vi molq nqkoi ako znae kak moga da se izlekuvam ot tova ujasqvashto sastoqnie neka mi pishe.blagodarq
  17 август 2010 22:30   |   миро   |   münchen-plovdiv   |  
zdr na vsi4ki polu4aval sum tezi pristapi mnogo puti kvo da vi kaja v na4aloto si mislih 4e imam problem sas sarceto ,no uvi okaza se pani4eski strah trqbvaha mi 3-meseca za da razbera diagnozata i okolo 3000 lv za potvarjdavaneto i poneje v bg lekarite purvo mislqt za pari apak posle ti se opravqi sam. Hodih na vsi4ki isledvaniq za kvoto se setite samo na qdreno magniten rezonans nesam bil ,no i tam da bqh oti6al edvali 6te6e da ima ne6to.Prosto vsi4ko doide ot ni6toto.Lejah si i izvedna6 mislih 4e utivam na gosti pri sveti petar.Da ama ne zakaraha me v bolnica vednaga poneje imah bolki v gurdite vsi4ki isledvaniq na sekundata ni6to doktorite v gemany vikat pu6ka si. pu6ka ama bez patroni rabota nevar6i .Sled mesec pak me udari tozi pat bqh v metroto nqma6e kade da mardam gadno ,no ujivqh na sledva6tiq den pak ot ni6toto treperene bolki v gurdite do pripadak.pribrah se v bgnamerih edin doktor koito ne be6e psihiatar no prosto trqbva6e nqkoi da mi pomogne imah ujasni krizi pomaga6e mi edinstveno diezepam muskulno ne pomnq kolko be6e,no si spomnqm 4e sled tova se 4uvstvah normalen za okolo 24 4asa.Da ama nemoje6e taka da produljava vseki den doktora pri koito hodih se ot4aq no se seti za edna psihiatarka to4ko kogato imah nai te6kata kriza pomolih go da se obadi da pita dali nemoje da me hospitalizirat ,a tq kaza prati go pri men edin priatel me zakara s trista zora misleh 4e 6te pukna v kolata,ama i tam nemojah.Vlizam v kabineta na sihiatarkata,a tq mi se hili vikam as umiram ti mi se hili6 tq mi vika ot kvo umira6 as vikam mi 4esno neznam. Pogledna isledvaniq vsi4ko kvo sam pil tam za diezepama i raskazah za deset minuti govorene s neq se osvestih neznam kak stana ama pomogna prepisa mi lekarstva plus terapiq i da vi kaja dade rezultat no le4enieto produlzava pone godina trqbva tarpenie.Nqmam pristupi 4ustvam nesigurnost ot vreme na vreme no i tva 6te se opravi. Taka 4e ako moga da vi pomogna pi6ete ako iskate 4ao i da znaete ot tova ne se umira
  03 август 2010 21:56   |   Калоян   |   Бургас   |  
Здравейте, получавал съм само един по сериозен пристъп, тогава се обадих на мой приятел, наскоро завършил медицина, обясних му какво се случи по телефона и той ми каза панически страх.В повечето случаи се случва в затворени места, но най-големия ми кошмар се случи навън - през целия ден ми беше дискомфортно но изведнъж - стана ми твърде напрегнато без причина, усилно, дишането ми беше затруднено, чувствах се безсилен, все едно не съм там, сякаш всичко ми трепереше и имах усещането че ще припадна, дори че ще умра, но успях някакси да стигна до колата си, и постепенно това изчезна, но тогава или може би ден два след това имах пак такива моменти но по леко изразени, главно в затворени помещения - в магазини на опашки , и изобщо на места кадето чакам ... направо ужас, в магазин на опашка оставям всичко и излизам просто не ме свърташе не взех никакви мерки, сега това вече се случва по слабо и по рядко но все пак се случва.Всъщност аз намирам една главна причина и това е че бях подложен на стрес , тормоз от страна на майка ми - побърка ме , скандали след скандали, не понася приятелката ми и това е вече година, у нас е ад, не ме оставя да дишам... няма какво да направя , нито мога да я спра , нито да я изгоня, нито аз да замина... и това не знам докога ще продължи но дори и да спре - моето състояния не виждам как ще се оправи, дори сега когато пиша това и някакси пак го преживявам този ад и сигурно и с кръвното съм си докарал проблеми - не знам какво да правя. Никой не можа да ми помогне , дори роднините ни вдигнаха ръце от нея, никой не можа да я убеди и да я спре от това чудо - някои го наричат майчинска ревност но това е нещо нечовешко , едва ли някой знае за какво говоря и не знам дали има хора с такива проблеми , собствената ми майка ми съсипа живота затова че си имам приятелка и е готова да съсипе и мен и себе си, но да не съм с нея, но аз я обичам и не се разделям...само дето за съжаление се оказах не толкова силен човек и явно се разболях от това нещо, на 28 съм
  29 юли 2010 13:46   |   Алис   |   Sofiq   |  
Здравейте! Не може да си представите колко се радвам, че попаднах на тази статия и на вашите коментари!!! Вече си мислех, че съм неизлечимо луда... Първо си мислех, че страда от параноя, но после прочетох малко материал по темата и разбрах, че не е това. След това бях решила, че състояние като моето няма освен в психиятриите ... Мисля, че не е нужно да говоря за симптомите - те са като вашите. Страх, страх, страх ,,, Аз съм на 19 години и за пръв път ми се случи миналата година. Седях си в един междуградски автобус и чаках да потегли. Беше горещо лято, климатикът в автобуса не беше пуснат, но двигателят беше запален и всичко потрепваше заплашително. Не се смятам за безстрашна - никога не съм била. Както и винаги преди патуване ми е било притеснено... но никога до такава степен. В един момент погледнах часовника си и нещо ми прищрака - разтреперих се, прималя ми, сърцето ми щеше да се пръсне - просто не можех да остана в този автобус !!! И слязох... Това беше началото. След това се повтори и потрети в градския транспорт. Реших да отида при специалист, отворих вратата на кабинета му, видях един възрастен човек, който целия трепереше и си въртеше очите на всяка посока и се изплаших до смърт. Казах си, че не съм толкова луда, че мога сама да го преодолея. Избягах. Тогава си помислих а и още съм ан това мнение, че започна ли да приемам някакви медикаменти, това става истинско, вече ще има форма, измерение, материална стойност ... Не искам хапчета, не искам да му позволявам да ме надвие!!! От тогава на няколко пъти съм успявала да овладея пристъпа. И повярвайте ми - няма такова щастие като това да усетиш, че възвръщаш пълен контрол над тялото и психиката си!!! Дълбоко вдишване, самовнушение и малка доза стискане на палци, и става. Сега ми предстои пътуване до морето... Да тежко ще е. Но ще се справя! Здраво момиче съм и смятам да остана такава напук на всичко! Ако на морето пак получа пристъп и не го овладея а там ще има хиляди фактори за появата му - ПЪТ, непознато място, несигурност смятам да потърся специалист. Но такъв, който да вярва в моята сила, а не в тази на хапчетата. Моля, ако някой има такъв познат и е доволен, да даде някакви координати! Благодаря ви предварително и успех на всички !!!
  16 юли 2010 20:25   |   fani   |   chicago   |  
Zdravei te priateli iskam da vi kaja che az vi potkrepam vsichki badete silni i samo volata moje da vi pomogne
  01 юли 2010 11:30   |   Лила   |   vt   |  
Здравейте и от мен ! Аз съм на 15 години и от 10 месеца страдам от паническо разстройство ! В момента пия Лексотан и Сеталофт..... поуправих се малко но.... Все още мимам тежи гадни атаки и този световъртеж ,който е постоянно ! Толкова е трудно да живееш с това нещо... некъде не мога да ходя , вече и приятели не ми останаха! Как да се справя ходя на психиатър,но не помага, какво да правя !!!!!
  26 май 2010 11:50   |   марияна   |   burgas   |  
здравейте.Не знам дали в момента не страдам от това но понякога си мисля че умирам.Както си седя спокйно и изведньж усещам че ми става топло,че ми прилошава,почва чак и да ми прескача сьрцето,като че ли потавам в бездна завива ми се свят и незнам какво да правя.Вече не ми се ходи на работа,дори не ми се излиза защото все си мисля че ще ми стане лошо,стоя си в кьщи и чакам отново да ми прескочи сьрцето и да ми се завие свят,имам чувството че полудявам.Какво да правя,ходя на лекар уж всичко ми е наред,а аз си мисля че с всеки изминал ден ми става още по зле.даите ми савет моля,лекарите ме гледат все едно сам луда и ми казват нищо ти няма. :
  14 април 2010 14:01   |   Emo   |   Kz   |  
Представете си ПР като една медуза или още по добре октопод, който се е забил в главата ви и колкото повече се опитвате да го махнете със сила той става по силен и силата която прилагате вместо да го победи го прави по силен.
Така си го обяснявам аз.Въпросът е как тогава да се отърва от този октопод като не става със сила?
Най- безредният и ефективен начин за целта ще бъде ако просто не го храните. Демек колкото силен да ви изглежда не се опитвайте да му се съпротивлявате, а го оставете да прави каквото си прави като го игнорирате и така след време ще умре от глад и после само като го бутнете с един пръст той ще падне от вас
  13 март 2010 09:19   |   Някоя   |   Варна   |  
Здравейте отново,
На всички, които изпитват страх и съмнения, искам да кажа - бъдете силни. Ще дойде време, когато може би все още ще получавате паническите атаки, но ще ги приемате по различен начин. Казва ви го човек с опит. Човек, който преди 5 години при поява на пристъп, е звънял на близките си с думите "Прибирайте се, умирам!". Човек, който след 5 години, се събужда от пристъп, става от леглото спокойно и координира движенията си спокойно, изпива поредната доза успокоително и отново си ляга, без да събужда, когото и да е и без да се поддава на страха. Времето ще ви научи да се изправяте по-лесно срещу проблема си, дори и да не успеете да го преодолеете напълно. Това е като кошмарите, които сънуваме. В началото ни плашат, но постепенно започваме да се изправяме срещу страховете си насън и ставаме по-силни. С времето се преодолява всичко. Мисля, че ако не можете да наложите на съзнанието си как да действа в такива ситуации, можете подсъзнателно да го контролирате. Колкото и неправдиво да ви прозвучат следващите ми думи, опитайте се да вникнете под-дълбоко в тях. Приемете състоянието си като недъг, като нещо, което ще ви направи по-слаби пред другите. Започнете да се срамувате от него. Започнете да се чувствате некомфортно от пристъпите си. Втълпете си, че не трябва да показвате слабостта си, пред когото и да било, дори и пред роднините си. Така ще засилите волята си и ще се учудите как срамът от това, което ви се случва, ще подтисне всяка поява на панически атаки. Вземете за пример Юлий Цезар. Той е бил епилептик, но никога не е позволявам да го виждат в състояние на пристъп. Знаел че тази него слабост, може да бъде пагубна за положението му. Криел се е по време на тези състояния и не е позволявам на хората достъп до себе си по това време. Представете си колко му е било трудно, след като по неговото време не е имало такива лекари, както и медикаменти. Повярвал е, че е прокълнат от боговете и е приел всичко сам със себе си. Дано да ме разберете правилно. Самовнушението би било от голяма полза, защото то е в основата на лечението. И не забравяйте емоциите, те трябва да се изхвърлят навреме. Не се опитвайте да ги промените. Запомнете, че лошите преживявания могат да се забравят, но емоцията от тях си остава.
  24 февруари 2010 10:08   |   rosica   |   sofia   |  
mili priateli,mislia che triabva niakak da preodoleem tozi ujas no kak?Kakto razbiram niama izlekuval se ot PR,kak da prdaljim da jiveem s tozi strah,prosto shte poludeia
  22 февруари 2010 17:29   |   Емо   |   Kazanlak   |  
Има ли някой който е преодолял това състояние...Аз вече година съм с него и се появява периодично, направо ужас. В началото взимах лекарства, но не ми действаха въобще и ги спрях.Всеки път когато отшуми си мисля, че съм го преодолял докато не ме нападне отново.Чета доста статии по този въпрос и донякъде са ми помогнали, понеже съм запознат с това състояние. Иначе винаги са ми казвали, че съм бил спокоен и силен като личност и направо не вярвам че това ми се случва.
  12 февруари 2010 19:00   |   anonimche   |   varna   |  
Изпитвала съм паническа атака само един път и наистина не го пожелавам на никого - това е едно от най-страшните неща, които човек може да изпита, най-отвратителното поглъщащо убиващо, изцеждащо нещо. То е като смърт, като агония - страшна агония, ужас. Не знам дали съм се справила с него. Не съм го изпитвала никога повече, но всъщност се страхувам да не го изпитам пак... Отначало пиех съвсем леки лекарства за психози и тем подобни, предписани от психиатър. После по свое собствино желание ги спрях. Сега се чувствам добре, но се отдалечих от приятелите си. Затворих се в себе си. Самотна съм. Често мисля за страха, за агонията. Не знам какво да правя. Но си помагам и сама, когато си отвличам вниманието с различни неща. Откъслячните спомени за този ужас ме тормозят. Не знам дали волята ми е достатъчно силна. Как мога да знам, когато съм само на 18 години. Моля ви помогнете, защото едно нещо разбрах - психиатрите само ти взимат парите и дори не ти казват от какво страдаш. Предписват ти хапчета. Дръстят те с хапчета, за да те разкарат от главата си. Не знам при кой психиатър да отида и не знам дали ще ми помогне??????
  31 октомври 2009 09:20   |   Някоя   |   Варна   |  
Здравейте,
Първо искам да Ви споделя, че и аз съм като Вас. На 17 години получих първия си пристъп при смъртта на близък човек. Дни, седмици и месеци не знаех къде се намирам, имах страх от всичко и всички, не исках да оставам сама дори вкъщи и получавах пристъп след пристъп. Започнах да пия антидепресанти - Серопрам, както и вечерни дози от Диазепам при поява на пристъпи. Всеки ден имах страх, всеки ден бях зле, всеки ден имах чувството, че полудявам, всеки ден имах чувството, че това е последният ден от живота ми. След месеци се почувствах по-добре. Постепенно пристъпите отшумяха. Върнах се към излизанията си с приятели, върнах се към алкохола, върнах се към живота си. Спрях лекарствата.
Мина се година и пристъпите ми пак започнаха наново. Опитвах се да ги подтискам сама. Не се получи. Дори спрях да се храня. Не можех да преглъщам от страх да не ми приседне, да се задуша и да си отида. Пиех ревотрил за успокоение, но не ми помогна. Страхът ми се засили. Отново посетих психиатър. Отново започнах да пия лекарства - Сертран и вечерни дози от ревотрил. Минаха месеци, подобрих се и спрях лекарствата.
Днес на 23 години аз отново имам пристъпи - по-силни и по-слаби. От няколко месеца ходя и на психоаналитик. Тя ме убеждаваше , че лечение без антидепресанти има. За съжаление пристъпите ми зачестяваха и бях принудена да започна лечение. Всяка сутрин се събуждах с надеждата, че днешния ден ще е хубав и ще съм добре, но всяка вечер в мен нахлуваше страх от тъмното, страх от пристъп и страх да заспя, за да не ми се случи нещо насън. От няколко дена пия Ципралекс, без допълнителни успокоителни. Психоаналитичката ми не прие много добре факта, че съм започнала да се лекувам. Според нея хапчетата са като бастун, с който временно задържаш положението, но не се справяш дълготрайно с проблема. Тя работи в психиатрия и е ставала свидетел на много други такива случаи и е имала трайно наблюдение върху пациенти с такава диагноза, затова съм склонна да й вярвам. Въпреки това не искам да спирам лечението си, но няма и да спра посещенията си при нея. Тя ми влияе добре и мисля, че ме насочва правилно, въпреки че понякога имам съмнения. Едната част от мен ми казва "Спри, ти изпи цял куп химия и тя не ти помогна.", но другата, другата -тази която вярва в силата и напредъка на науката, ми казва "Това е начинът. Лекарствата са създадени, за да ти помогнат. Пий ги, защото само воля не ти достига." Може би ще ми кажете - Окей, но ти не си права. Във волята е силата ти. Аз ще Ви отговоря - Волята помага, но не винаги. Всичко зависи от вида на пристъпите разбрах, че има три вида, честотата и силата им. Аз също познавам хора, които са имали нервни пристъпи, които са съпроводени с почти същите симптоми и сами са се справяли с тях, без намесата на други лица или медикаменти. Мъжът ми казва "Аз също често имам чувството, че се задушавам и че не знам кой път да хвана, болят ме очите, напрегнат съм и имам сърцебиене". Аз му отговарям директно - "Ти си куку, нали те виждам, нищо ти няма. Просто си пренатоварен от напрегнатия ден и се чувстваш зле".
Може би не трябваше да пиша. Никога преди не бях търсила информация в интернет за паническите пристъпи. Изпитвах страх да не прочета някъде, че са нелечими, че се полудява от тях или че се умира. Сама съм стигнала до извода, че съм грешала. Лекува се макар и нетрайно, не се полудява и не се умира от това. Жалко че докато съм в пристъп не го осъзнавам. Това може би е най-тежкото от цялата ситуация. Разумът се замъглява, емоциите се засилват и оставаш без изход. Една вечер дори ми мина много страшна мисъл през главата. Имах пристъп и бях застанала до вратата на терасата, защото имах усещането, че вече дори не дишам. Изведнъж видях как скачам от терасата и ме обзе огромно спокойствие. Сякаш подсъзнанието ми подсказваше, че това е изходът, че там ще съм вечно спокойна. Изведнъж се дръпнах от терасата стресирана. Казах си "Страх те е от смъртта, а в същото време я търсиш?". Изпих поредния лексотан и легнах в леглото. Завих се през глава. Заспала съм без да усетя. На следващата сутрин си казах "Ти, другия път внимавай. Повтаряй си, че животът е хубав и не трябва да изпускаш всичко хубаво, което ти предстои." Иска ми се да изтрия всичко, което съм написала. Може би защото сега е 8 сутринта и съм спокойна и сама не си вярвам на всичко, което пиша. Може би ми се иска да е било само плод на фантазията ми. Може би довечера, когато отново ще ме обземе страха, друга песен ще запея. Моята история не е тъжна, напротив. Знам, че всички, които имат паническо разстройство и сега четат това, ще си кажат "милата, горката, знам какво й е", но аз не търся съжаление. Опитвам се да го приема като даденост и да не позволявам на страха да ме овладява постоянно. Да, довечера ще имам пристъп може би отново, може би не. Тогава друго ще ми е в главата, но ще се опитвам да вярвам, че лечението и може би волята ми, ще ми помогнат отново. Защото знам, че в противен случай, някой ден след може би 30 години, ще се събудя и ще си кажа: "Ти днес ставаш на 53 години. Какво имаш ти? Работа? Не! Беше те страх да излезеш от вкъщи. Семейство? Не! Беше в постоянна депресия и не можеше да задържиш човека до себе си. Не можеше да му покажеш колко го обичаш и колко държиш на него. Показа му единствено големия си непрестанен страх от живота, от смъртта, от несъществуващи неща. Деца? Не! Не искаше да забременееш от страх да не те боли, да не би детето да е зле, да не би някой ден да се събудиш и него да го няма. Живот? Не! Само един непрестатен страх от смъртта. Ти си още жива, но 30 години не можа сама себе си да убедиш, че ще е така."
  31 октомври 2009 08:21   |   Някоя   |   Варна   |  
Здравейте,
Първо искам да Ви споделя, че и аз съм като Вас. На 17 години получих първия си пристъп при смъртта на близък човек. Дни, седмици и месеци не знаех къде се намирам, имах страх от всичко и всички, не исках да оставам сама дори вкъщи и получавах пристъп след пристъп. Започнах да пия антидепресанти - Серопрам, както и вечерни дози от Диазепам при поява на пристъпи. Всеки ден имах страх, всеки ден бях зле, всеки ден имах чувството, че полудявам, всеки ден имах чувството, че това е последният ден от живота ми. След месеци се почувствах по-добре. Постепенно пристъпите отшумяха. Върнах се към излизанията си с приятели, върнах се към алкохола, върнах се към живота си. Спрях лекарствата.
Мина се година и пристъпите ми пак започнаха наново. Опитвах се да ги подтискам сама. Не се получи. Дори спрях да се храня. Не можех да преглъщам от страх да не ми приседне, да се задуша и да си отида. Пиех ревотрил за успокоение, но не ми помогна. Страхът ми се засили. Отново посетих психиатър. Отново започнах да пия лекарства - Сертран и вечерни дози от ревотрил. Минаха месеци, подобрих се и спрях лекарствата.
Днес на 23 години аз отново имам пристъпи - по-силни и по-слаби. От няколко месеца ходя и на психоаналитик. Тя ме убеждаваше , че лечение без антидепресанти има. За съжаление пристъпите ми зачестяваха и бях принудена да започна лечение. Всяка сутрин се събуждах с надеждата, че днешния ден ще е хубав и ще съм добре, но всяка вечер в мен нахлуваше страх от тъмното, страх от пристъп и страх да заспя, за да не ми се случи нещо насън. От няколко дена пия Ципралекс, без допълнителни успокоителни. Психоаналитичката ми не прие много добре факта, че съм започнала да се лекувам. Според нея хапчетата са като бастун, с който временно задържаш положението, но не се справяш дълготрайно с проблема. Тя работи в психиатрия и е ставала свидетел на много други такива случаи и е имала трайно наблюдение върху пациенти с такава диагноза, затова съм склонна да й вярвам. Въпреки това не искам да спирам лечението си, но няма и да спра посещенията си при нея. Тя ми влияе добре и мисля, че ме насочва правилно, въпреки че понякога имам съмнения. Едната част от мен ми казва "Спри, ти изпи цял куп химия и тя не ти помогна.", но другата, другата -тази която вярва в силата и напредъка на науката, ми казва "Това е начинът. Лекарствата са създадени, за да ти помогнат. Пий ги, защото само воля не ти достига." Може би ще ми кажете - Окей, но ти не си права. Във волята е силата ти. Аз ще Ви отговоря - Волята помага, но не винаги. Всичко зависи от вида на пристъпите разбрах, че има три вида, честотата и силата им. Аз също познавам хора, които са имали нервни пристъпи, които са съпроводени с почти същите симптоми и сами са се справяли с тях, без намесата на други лица или медикаменти. Мъжът ми казва "Аз също често имам чувството, че се задушавам и че не знам кой път да хвана, болят ме очите, напрегнат съм и имам сърцебиене". Аз му отговарям директно - "Ти си куку, нали те виждам, нищо ти няма. Просто си пренатоварен от напрегнатия ден и се чувстваш зле".
Може би не трябваше да пиша. Никога преди не бях търсила информация в интернет за паническите пристъпи. Изпитвах страх да не прочета някъде, че са нелечими, че се полудява от тях или че се умира. Сама съм стигнала до извода, че съм грешала. Лекува се макар и нетрайно, не се полудява и не се умира от това. Жалко че докато съм в пристъп не го осъзнавам. Това може би е най-тежкото от цялата ситуация. Разумът се замъглява, емоциите се засилват и оставаш без изход. Една вечер дори ми мина много страшна мисъл през главата. Имах пристъп и бях застанала до вратата на терасата, защото имах усещането, че вече дори не дишам. Изведнъж видях как скачам от терасата и ме обзе огромно спокойствие. Сякаш подсъзнанието ми подсказваше, че това е изходът, че там ще съм вечно спокойна. Изведнъж се дръпнах от терасата стресирана. Казах си "Страх те е от смъртта, а в същото време я търсиш?". Изпих поредния лексотан и легнах в леглото. Завих се през глава. Заспала съм без да усетя. На следващата сутрин си казах "Ти, другия път внимавай. Повтаряй си, че животът е хубав и не трябва да изпускаш всичко хубаво, което ти предстои." Иска ми се да изтрия всичко, което съм написала. Може би защото сега е 8 сутринта и съм спокойна и сама не си вярвам на всичко, което пиша. Може би ми се иска да е било само плод на фантазията ми. Може би довечера, когато отново ще ме обземе страха, друга песен ще запея. Моята история не е тъжна, напротив. Знам, че всички, които имат паническо разстройство и сега четат това, ще си кажат "милата, горката, знам какво й е", но аз не търся съжаление. Опитвам се да го приема като даденост и да не позволявам на страха да ме овладява постоянно. Да, довечера ще имам пристъп може би отново, може би не. Тогава друго ще ми е в главата, но ще се опитвам да вярвам, че лечението и може би волята ми, ще ми помогнат отново. Защото знам, че в противен случай, някой ден след може би 30 години, ще се събудя и ще си кажа: "Ти днес ставаш на 53 години. Какво имаш ти? Работа? Не! Беше те страх да излезеш от вкъщи. Семейство? Не! Беше в постоянна депресия и не можеше да задържиш човека до себе си. Не можеше да му покажеш колко го обичаш и колко държиш на него. Показа му единствено големия си непрестанен страх от живота, от смъртта, от несъществуващи неща. Деца? Не! Не искаше да забременееш от страх да не те боли, да не би детето да е зле, да не би някой ден да се събудиш и него да го няма. Живот? Не! Само един непрестатен страх от смъртта. Ти си още жива, но 30 години не можа сама себе си да убедиш, че ще е така."
  29 октомври 2009 21:05   |   vladimir   |   plovdiv   |  
privet na vsichki "paniki"::i az sum kato vas ot blizo godina,no mislq che dostignah do praviq put...........VOLQ HORA,VOLQ!tova e kato problema s cigarite.pushesh,trovish se ,kashlqsh iskash da gi zarejesh,no............ne stava.vsushnost, stava,no s VOlq!! I taka az ostavih cigarite i taka smqtam da se otturva ot panicheskoto raztroistvo!!! shte vi pisha pak kato uspeq..........siguren sum!!!
  03 септември 2009 12:32   |   PLAMEN   |   sofia   |  
ZDRAVEI, HOMEOPATIATA NQMA DA TI POMOGNE,SIGURNO NESI VZELA TO4NITE ANTI DEPRESANTI EDNITE VLIAAT NA SEROTONINA A DRUGITE NA NOR ADRENALINA AKO NETI POMAGAT TRQBVA DA OPITA6 DRUGA GRUPA ANTI DEPRESANTI.USPEH
  31 август 2009 17:52   |   Нели   |   Варна   |  
Здравейте,
моля ви споделете мнение, дали има ефект от лечението на паническото разстройство с хомеопатия. Опитах много антидепресанти вече 4 месеца, но всичките не ги понасям и преживявам много странични ефекти. Вече незная дали да продължавам да пробвам нови лекарства, или да се обърна към хомеопатията. Чувствам се в безисходица.
  29 юли 2009 23:56   |   христо   |   София   |  
За себе си мога да кажа че в случаите когато съм се усещал на ръба на пропастта всичко извира от страховете: че няма да се справя, че ще се проваля тотално , че ще ми се смеят, че съм смешен, че някой може да ме нарани и какво ли не.
Мисълта отива в посока за бягство и всеобщо притеснение.
Най-добре са ми действали фитнес, карате, бягане и събиране с приятели.
А и по принцип човек е добре да се събира с положителни и артистично настроени характери, за да се посмеят заедно, което невероятно много помага
И наистина не е добра идея да се споделят тези неща с познати и приятели,
доста е лично и не могат да се обяснят лесно нещата.

Струва ми се че от това страдат всички чувствителни и емоционални хора,
но с лошо "себеизразяване" точно заради страха от приемане от другите.
Един от ключовете е научаването да харесваме това което правим, дори да го рекламираме, да получаваме одобрение а оттам и по-високо самочувствие. С укрепване на самочувствието ще изчезва и страха, докато го победим :

Поздрави!

Май много написах, но следващия път повече :
  26 юли 2009 23:38   |   Dont matter   |   Varna   |  
Не се тревожете новите болни от това ; аз се разболях много млад между 16 и 17 ... и 10 тона хапчета да пиете най - важният фактор е волята !!!!! аз за месец два направих огромен прогрес : 1-воначално неизлизах от нас 1 седмица а сега ходя и по дискотеки няма проблеми : рядко получавам пристъпи ама ги преодолявам защото знам че са тъпи психози : Най-важното ВОЛЯ и да не ти пука : съвет : не казвайте даже и на приятели че те ще го разберат сеедно сте луди и ще ви базикат , а това нито е приятно нито помага в лечението : Поздрави и успехи на всички !
  24 юни 2009 10:03   |   plamen   |   sofia   |  
obadise na telefon 0899419026 6teti preporu4am nai dobriq specialist
  23 юни 2009 15:11   |   николай   |   раковски   |  
искам помощ от лекар да се консултирам имам същото заболяване трябжа ми добър специалист от 3 години боледувам и немогат даме поне малко да ме възтановят немога да работя страхувам се от самия страх ,моля искам специалист в тази област..ето ми диагнозата паническо разтройсрво и агангарма
  16 април 2009 10:12   |   plamen   |   sofia   |  
Zdravei Milena,az nesum medicinsko lice no sum zapoznat sus takiva slu4ai spored men ti razviva6 klaustrofobia-strah ot zatvoreni tesni prostranstva.Tova zabolqvane moje da nqma ni6to ob6to sus zabolqvaneto na sarcetoti.taka4e neraz4itai da se upravi6 sama za6toto vuv stresovi sustoqniq se iz4erpva serotonina ot mozaka i se poka4va nivoto na kruvna zahar i adrenalin.Ti si izbira6 kakvo da pravi6 az samo moga da te posavetvam da potursi6 psihiatar. Hap4etata nesa stra6ni i az gi piq i se 4uvstvam podobre.pojelavamti uspeh.
  14 април 2009 22:50   |   Milena   |   Silistra   |  
Mislq, che i az stradam ot tova... Ne znam mnogo mi e strashno kato opredelenie, doskoro bqh bolna ot syrdechno zabolqvane, bqh v bolnica i razvih nqkakyv strah - ot zatvoreni prostranstva poneje tam ne mojeh da izlizam , syshto taka ot simptomite na bolestta. Lekarite kazvat, che sum izlekuvana, no az prodyljavam da se chuvstvam ot vreme na vreme tochno kakto v nachaloto na zabolqvaneto. Ima gi zaduha, syrdechnata bolka, umorata... No po-leko. Loshoto e, kogato sum zatvorena nqkyde bez vyzmojnost da izlqza i to za dylgo vreme... Dori i vkushti mi zle. Ako nqma otvoren prozorec ili vrata bukvalno ne moga da disham. : Ne znam, tova e neshto ujasno... Vse si mislq, che shte mine ot samo sebe si... Ne iskam da tyrsq psihiatyr ili neshto takova, ne znam, iskam sama da si pomogna. : Sluchvalo se e da ovladeq nqkoi ot pristypite... Pritesnqva me tova che te prodyljavat, a ne otshumqvat. : Shte buda blagodarna, ako imate nqkakvi suveti kum men. :
  14 април 2009 22:00   |   ely   |   sf   |  
Намерих още едно професионлно мнение :

http://www.dr-petarnikolov.org/pub.html
  13 март 2009 10:08   |   plamen   |   sofia   |  
Zdraveite otnovo,v momenta sum na cipralex i fluanxol piqgi ot 2 sedmici o6te nqmam podobrenie a ve4e trqbva da po4vam rabota nemoga da si predstavq kak 6te patuvam v tova zadrustvane.
  07 март 2009 23:41   |   Жана   |   Благоевград   |  
Аз сам она 40 години,в момента,поставиьа ми тази диагноза преди 5 години когато майка ми почина.Преди това бяьа починали брат ми,баща ми,домашниният ми любимец,мъжът ми и най накрая майка ми,за 4 години погребах всички.Имах чувството,че всички който обичам умират,неможех да обичам.Потърсих лекарска помощ;; дадоха ми ципралекс.На втория месец след употребата му,започнах да се смея,а чак на 7 месец заплаках /дотогава нямах сълзи,те бяха изтекли/.След това заминах за чужбина там не сам пила,поради факта,че се почувствах по добре.Но 2007 година почина един мой близък приятел и жсичко почна отначало-пристъпите,но тогава ципралекса не ми помогна;а ми помогна серопрама.СЕГА ПАК САМ ЗА ПСИХИАТЪР.
  07 март 2009 18:34   |   plamen   |   sofia   |  
Zdraveite,imam sushtiq problem kato vas ot 5godini stradam ot panichesko raztroistvo imah predishen epizod koito otshumq i ot 2 meseca nasam pak zapochna da me obsebva panikata .iskam da popitam zimalie nqkoi ot vas tezi lekarstva amitriptilin,ludiomil,cipralex
  23 февруари 2009 10:24   |   roggi   |   bulgariq   |  
не знам от къде да започна.поставиха ми тази диагноза през лятото на 2007г.паническо разстройство.и съм в ръцете на страха.Страх от инфаркт,от полудяване и какво ли не.Сутрин още предида съм отворил очи се питам-а днес как ще съм?Змаяност,тревожност,треперене,задушаване,меки крака-това ми е ежедневие.Когато бях на хапчета-сероксат,диазепам по1/2 от 5мг,флуанксол беше горе-доло добре.Сега ми ги спряха по схема и симптомите се върнаха след 1 седмица.Не искам пак да посягам към хапчетата.Ще се боря,поне ще опитам и дано се получи.Спрях да спортувам от страх да не получа инферкт,спрях да се занимавам с нещата които ми доставяха удоволствие.Страх ме е да изведа децата на разходка,на плаж да не припадна, да не ми се случи нещо.Направих хиляди изследвания-ЕКГ,ехокардиография,велоергометър-нищо.Дано се оправя,дано възвърна старото си АЗ.ПИСНА МИ.Искам да се засмея,а не мога.Ако имате някакви съвети,моля,споделете ги.
И извинете ,че всичко може да ви се стори пообъркано,но пак съм в криза.
  03 януари 2009 10:45   |   kristina   |   Plovdiv   |  
Zdraveite priqteli. Az sashto imam vashiq problem.Za parvi pat imah panicheska ataka predi poveche ot 15g.Togava znaeh mnogo malko za tozi problem.Sled lechenie okolo edna godina, se vazvarna dobroto mi sastoqnie.12, 13 g. bqh dobre.Razbira se prez tova vreme ne vsichko e bilo savsem bezproblemno.No az si se spravqh po moi si nachin,mnogo chesto bez vsqkakvi medikamenti.Prez izminalite godini se sluchvaha razlichni neshta, i az se spravqh uspeshno s vsichki jiteiski trudnosti.V tova chislo, razvod,zaguba i na dvamata mi roditeli, i zabolqvane na ednoto mi dete ot hronichna bolest.Qvno mi doide v poveche, i predi 1g. imah panicheska ataka.Edna edinstvena, vsichki koito sa prejiveli tova razbirat.Az moga veche da napravq precenka za "silata" na pan. mi ataka.Tazi beshe ot tezi sled koito ne mojesh da se vazstanovish 3, 4 dni.Sega otnovo sam s A.D.veche 1g.Kazaha mi, che pri recidiv, trqbva da priemam lekarstva, do kraq na jivota si.Az obache ne iskam da se primirq.Redovno cheta, tuk i navsqkade kadeto moga da otkriq neshto novo.Ne moga da se primirq, che zaradi disbalans v mozakat mi, ili vsichki izbroeni prichini za P.R.trqbva da doizjiveq jivota si v straha ot nova ataka.Pri men za 1,5 god. sa samo 2, kato vtorata beshe slaba. No, istinata e , che q imashe.Az vqrvam, che trqbva da ima nachin, i iskam da kaja na vsichki, da ne se predavat.Da imat vqra.Mai stavame po-madri i gledame po razlichen nachin na jivota.Da si pojelaem uspeh!
  12 декември 2007 17:59   |   Ваня   |   Благоевград   |  
Здравейте на всички,които имат този проблем,но и на тези,които го нямат!!!Добре е и те да бъдат информирани,защото никой не е застрахован от това какво може да му се случи утре-както стана и с мен.Аз сам на 19,обичам живота,обичам приятелите си,обичам хората около себе си.Имам страхотно семейство,никога нищо не ми е липсвало.С една дума мога само да благодаря на Бог за семейството и приятелите си-НО ТОВА НИКОГА НЕ Е ГАРАНЦИЯ ЧЕ НЯМА ДА СЕ РАЗБОЛЕЕШ !!!!!!!Миналата година септемери месец,както всичко си беше ОК се събуждам една сутрин и усещам как нещо с мен не е на ред.Виене на свят,замаяност,гадене,безапетитие,безпокойство и някаква необяснима тревожност,когато ми ставаше лошо.Това продължи една седмица.И след два мъчителни пристъпа или гърчове,незнам какво точно беше,така и не разбрах какво каза дежурният в спешния център,се наложи да ми се направят куп изследвания.Изследванията си бяха СУПЕР,но за съжаление диагнозата НЕ.Поставиха ми диагнозата-Паническо разстройство-гадно нали........От тогава се започна и моят АД.Изпих куп лекарства,които да не ви казвам какво причиняват на психиката и организма-беше наистина жестоко,това което ми се случи.Боже никога не сам вярвала че съществува нещо толкова мъчително за човешката душа.Мислех си,че никога няма да се оправя,защото в началото наистина бях много зле.Не бях способна да правя абсолютно нищо-неможех да стана сама от леглото,да се храня и наи-страшното беше,когато оставах сама вкъщи-истински АД.Бях по-зле физически,отколкото психически,макар че след известно време ми сложиха за "украса" и придружаваща депрсия-"късмет нали".....и така сумати месеци.След известно време отидох при подходящ лекар и може би той уцели лечението-макар че все още пия лекарства,но знам че ще ги махна.Сигурна съм.Преживях прекалено много,за да се предам сега след целият този ужас. Искам да кажа на всички,които имат тази диагноза да не се отчайват-ЕЙ ХОРА,ЛЕЧИМО Е !!!!Всичко зависи единствено и само от вас самите.Сигурно сега някой се пита защо сам толкова оптимистично настроена при положение че пия още лекарства.........??? Защото ми писна да ми е зле.Защото ми писна да не мога нищо да правя.Защото ми писна да ме е страх.Защото ми писна да завися от страха.Защото ми писна да завися от лекарствата.Защото ми писна да си мисля глупости.Защото ми писна този начин на жвот,който се опитва да ми наложи тази диагноза.ЗАЩОТО СИ ИСКАМ ПРЕДИШНИЯТ ЖИВОТ. Сега не ме е страх,защото не позволявам на страха да ме надвие.Вече не ми пука,ако изляза тази вечер с приятелите,дали ще ми стане лошо и какво ще правя.....това беше преди.Сега си излизам и дори пътувам на хиляди километри,което преди неможех.Върнах си предишния живот,който ми липсваше страшно многопо едно време се бях отказала да жиеея,само плачех,нищо не мислех,не излизах от стаята и не ставах от леглото.Ако и ти имаш този проблем повярвай ми,можеш да се оправиш,но всичко зависи изцяло от теб.ПОВЯРВАЙ В СЕБЕ СИ,потърси подходящите хора,които ще ти помогнат,не се оставяй да зависиш от този проблем-така нареченото-паническо разстройство и всичко ще бъде ок........ ::: а и се усмихвай по-често,помага !!!Надявам се мойта история да вдъхне оптимизъм на повече хора и да не се предават. А знаете ли,че хората,които са страдали от паническо разстройство и са се излекували,след това имат много по-добър начин на живот:::::
  27 ноември 2007 15:14   |   росен   |   sofia   |  
класически пример съм на паническо разстройство, от 14 години, с приливи и отливи, с всичките типични симптоми. Получава се когато попадам в големи задръствания и съм зад волана. Ако не шофирам аз, мога да стоя там с часове! Асаннсьорите също не ме притесняват. Никой специалист а съм ходил при доста не може да ми обясни този феномен. Боря се и не се отказвам, осъзнал съм вече, че от това не се умира нито пък се полудява. Просто внезапен прилив на много адреналин. Пия Серопрам 20 мг, Ривотрил 2 мг, и Атенолол 25 мг дневно.
Пътувам около 700 км всяка седмица, с една дума- продължавам да работя и да живея. Признавам, че ползвам алтернативен вариант- друг шофира приятел, такси, когато се налага да се "забия" в центъра. Може би един банален съвет за хора страдащи от панически пристъпи: НИКАКВО ОТЧАЯНИЕ И САМОСЪЖАЛЕНИЕ, ние сме си съвсем нормални хора! И нещо много важно по време на пристъп: опитайте да регулирате правилно дишането заради нормалната вентилация, това ми помага страшно много.

lekar.bg препоръчва: