Здраве, диети, отслабване, болести и лечение - това е Лекар.БГ

Чудеса | razkritia.com | Заведения.bg | лаб


lekar.bg

Лечение на алкохолизъм. Капки против алкохолизъм и неговото премахване.
Тайната рецепта за бързо отслабване на Лидия Ковачева: Отслабване с лекота!
Безмълвната ясновидка Магда Ясновидство. Персонално гадаене по e-mail.
Лечение на диабет. Диабет и най-ефикасният лек за него.
Билки и рецепти. Демир Бозан, тайната билка на ходжите!

chudesa.net
kliuki.net
Детски обувки
снимки
Забележителности

Паническо разстройство

Паническото разстройство е сериозно психическо състояние, което засяга около 3-4 % от жизнеспособното население в световен мащаб. Най - потърпевшата възрастова група е тази на младите хора.

Всички етнически групи са еднакво уязвими за заболяването.

По неустановени досега причини, жените биват засегнати два до три пъти повече от мъжете.

Какво представлява паническата атака, която е фундаментът на паническото разстройство?
Паническата атака е заливаща ни внезапно вълна от непреодолим страх, която идва без предупреждение и не е предизвикана от обективни причини.

Най-често срещаните симптоми са:

* Учестено сърцебиене
* Затруднено дишане и чувство, че не ви достига въздух
* Парализиращ ужас
* Замаяност, адене
* Треперене, потене, разтрисане
* Задъхване, болки в гръдния кош
* Топли и студени вълни
* “Иглички” в пръстите на ръцете и краката
* Страх, че полудяваш или умираш.
* Чувство за нереалност на ситуацията и загуба на контрол над тялото и разума.

Може би някой би могъл да разпознае в изброените симптоми естествените човешки реакции в случаи на надвиснала опасност. Но по време на паническите атаки, тези симптоми се появяват сякаш от нищото – например по време на сън и в състояния на относителен покой.
Като обобщение на по-горе казаното, паническите атаки се:

* Появяват внезапно, без предупреждение и без никакъв шанс да ги предвидим или предотвратим, както и да ги спрем.
* Силата на страха не е свързана по никакъв начин с конкретната ситуация, по-скоро изобщо не е свързана.
* Продължават няколко минути, тъй като човешкото тяло не може да поддържа това нетипично стресово състояние по-дълго от това. Понякога повтарящите се панически пристъпи биха могли да продължат часове.

Паническите атаки не са опасни, но изживяването може да бъде ужасяващо, още повече, че човек губи контрол над себе си и започва да се страхува от полудяване. Ето защо негативният ефект от паническото разстройство може да се изрази в лека социална неадекватност до тотална неспособност за вписване във външния свят.
Как да различим паническото разстройство?
Моля, запомнете, че само специалист може да диагностицира паническото разстройство. Но има някои определени признаци, по които вие самите можете да се ориентирате какво е страданието ви.
Едно проучване сочи, че понякога хората прибягват до услугите на 10 и повече специалисти, докато бъдат правилно диагностицирани. И само 1 на 4 обикновено получава подходяща терапия. Ето защо е много важно да можем да разпознаем сами симптомите си и да подскажем на лекаря верния път, за да получим адекватна помощ.

Много хора преживяват случайни панически атаки, и ако вие имате една или две такива изживявания, най-вероятно нямате повод за безпокойство и никога няма да развиете паническо разстройство. Ключовият симптом на паническото разстройство е постоянният страх от бъдещи панически атаки.Ако страдате от повтарящи се (4 и повече) панически атаки, и ако живеете в постоянен страх, че ще имате следващи такива, вие със сигурност трябва да се замислите за професионална помощ и да се обърнете към подходящ специалист.
Кое причинява паническите разстройства ? Мозъкът? Тялото? И двете?
Специалистите са единодушни : физическите и психологически причини за паническите разстройства “работят” заедно.
Освен че съществуват доказателства за генетична предразположеност, учените работят и върху изясняване на стресиращите фактори, които биха могли да провокират заболяването.Връзка е забелязана най-вече при скорошна загуба на близък човек, работа, приятел или раздяла.
Истината е, че въпреки че първоначалните атаки се появяват изневиделица, страдащият би могъл да намери начини да ги понесе по-безболезнено или да си изработи адекватна реакция.

За пример , ако човек с паническо разстройство получава сърцебиене, пиейки кафе, или спортувайки, или приемайки определено лекарствено средство, той би могъл да интерпретира това като симптом на нова атака, и без никакъв проблем да я предизвика. От друга страна, изброените фактори понякога наистина предизвикват паническа атака.

Могат ли хората с паническо разстройство да имат нормален живот?

Отговорът на този въпрос е “Да” – ако се лекуват.
Паническото разстройство е абсолютно лечимо.
Правилната терапия се съсредоточава върху всички аспекти на разстройството– психическия, психологическия, физиологическия.
Разработени са и множество медикаменти , предназначени за облекчаване и пълно премахване на пристъпите на това социално значимо заболяване.
Веднъж излекувано, паническото разстройство не води до никакви по-нататъшни усложнения.

Странични ефекти на паническото разстройство
Без подходящо лечение, паническото разстройство може да доведе до много сериозни последици. Най-вероятно е паническото разстройство да доведе до фобии, както вече споменахме, защото страдащите се стремят да избягват на всяка цена точно определени места, ситуации, дори хора. За пример – ако сте имали атака, докато сте шофирали, започвате да избягвате шофирането, докато не развиете някоя следваща, производна на нея фобия.

В най-лошия случай – страдащите могат да развият агорафобия - страх от излизане, от открити пространства, защото смятат, че стоейки вкъщи, биха могли да избегнат всички “опасни” ситуации, които биха могли да провокират евентуална атака или където не биха могли да получат помощ. Дори и да не развиете някои от горните фобии, вашето качество на живот би могло значително да пострада при нелекувано паническо разстройство, защото последните изследвания сочат, че хората с паническо разстройство :
* Са по–склони към алкохолни и наркотични зависимости. •
* При тях е по-голям рискът да посегнат на живота си •
* Изгубват интерес към хобитата си, спортуването и всякакви удоволствия •
* Изпадат в състояния на финансова зависимост, защото нередки са случаите, когато се отказват от работата си от страх да излизат навън •
* Чувстват се постоянно физически и емоционално нестабилни в сравнение с останалите, тъй като изразходват невероятно количество енергия да се преборят с тези неприятни състояния •
* Развиват фобия към шофирането

Нищо от гореизброеното не бива да се случва.
Паническото разстройство може да се лекува успешно и страдащите могат да водят нормален и пълноценен начин на живот.

Колко дълго продължава лечението ?
Голяма част от успеха на терапията зависи от вашата готовност и мотивираност да изхвърлите този враг от живота си и внимателно да следвате предписаната терапия. Така че продължителността е много относителна, но поне 1 година е необходима за постигане на съществено подобрение.

Преди всичко трябва внимателно да потърсите квалифициран специалист към когото да се обърнете. По възможност се допитайте до близки, познати, личния си лекар, медицински сайтове и се ориентирайте към специализиран в точно тази област психотерапевт или психиатър.

Трябва да имате предвид, че паническото разстройство, за разлика от някои други емоционални разстройства, не може да бъде нито самодиагностицирано, а още по-малко самолекувано.

Svejo

Facebook

Dao

Pipe

Web-Bg

NoviniteDnes
link4e.com

Link4e

Lubimi

Dobavi

Delicious

<< върни се назад

Автор: Редактор
Посетена за седмицата:700 пъти 13 юли 2007 11:45


08 януари 2012 18:17 \| DANIELA \| gr.Stara Zagora \|
	Blagodaria mnogo GG ot Burgas.Ve4e 10 dni otkakyo piq tezi lekarstva,kakto i CSEROKSAT i se 4uvstvam mnogo dobre.4estita Nova 2012 godina,kato pogelavam mn zdrave i li4no shtastie.

02 януари 2012 21:18 \| GG \| Бургас \|
	Здравей Даниела, първо Честита Нова Година на теб и на всички, които четат това, с пожелания за една по-добра година. Не съм достатъчно компетентна, не разбирам какво означават резултатите от изследванията ти, но в крайна сметка не видях кардиологът да ти е поставил точна диагноза, а лекарства ти е изписал. Може би трябва да ги пиеш известно време, да видиш как ти действат. Ако има подобрение в състоянието ти - добре дошло,но ако имаш ПР въпросните медикаменти няма да ти помогнат. Много е жалко, но не си 1-ят човек на когото се е наложило да потроши една торба с пари, да смени 20 доктора и накрая пак да не знае какво му е. Моето лично мнение е, че сърцето ти си е наред. Фактът, че мислиш за това как и кога ще ти стане лошо ме навежда на мисълта, че проблема не е за кардиолози, невролози разните му там доктори. Желая ти бързо да се оправяш, да слагаш розовите очила и да се радваш на живота ; Лека вечер от мен !

29 декември 2011 16:06 \| DANIELA \| gr.Stara Zagora \|
	Zdraveite!Ot izvesno vreme zapo4nah mnogo da se izpotqvam,ne moga da spiq ve4er,sutrin kato stana mi treperqt krakata,racete i stomaha.Vie mi se svqt i imam 4uvstvoto 4e ste mi stane losho.Hodih na kardiolog,napravi mi izsledvaniq-EKG-SINOSOV RITAM,S 4esti nadkamerni i shirokokompleksni Ex.Desen pozicionen tip,negativni Tv III. lv-40/20mm,EF-81% IVS-8mm,LVPW-8MM,LA-33mm Obektivno sastoqnie-Ao root-33mm,AV-intaktna,RV-v norma,RA-v norma,Tr valve -intaktna.normalni klapi i kuhini. Izpisa mi-Moxogamma-0,3mg,Magneri4 i STREZAM.Molq ,ako nqkoi ako znae da mi kaje kakvo e tova sastoqniq.Mislq 4e imam pani4esko raztroistvo i mnogo se pritesnqvam.Izpitvam strah da ne polu4a infarkt ili insult,a sam na 51 godini.Shte vi bada mnogo blagodarna ,ako nqkoi mi dade savet.

22 ноември 2011 23:08 \| marqna \| B.Slatina \|
	zdraveite ,4esno kazano neznam ot kude da zapo4na.No purvo 6te kaja,4e mnogo se zaradvax na tazi stranica,koqto namerix po bez da iskam,t.e. naistina tursex ne6to za pani4eskoto raztroistvo,no neo4akvax da popadna tyk.Az sum na 28 godini a ve4e ot po4ti 4g stradam ot pani4esko raztroistvo,za sujalenie az mnogo kusno zapo4nax da tursq pomo6t ot specialist,dori v momenta poradi kub pri4ini prekusnax terapiqta,a naistina se 4ystvax po-sigyrna,po-zdravo stupila na krakata si.E nekazvam,4e nesum imala trydnosti po vreme na terapiqta,no kakto se kazva vsi4ko s vremeto si.Koi sa pri4inite za da prekusna tova tolkova vajno za men ne6to?Edna ot pri4inite sa parite-da,za6toto moqt lekuva6t doktor e ot Pleven,koeto e na okolo 50 km ot moeto mqsto,koeto zna4i,4e trqbva da xodq s prevoz,za koito puk vseki mesec trqbva da platq 30 ili 35 lv.A da nezabravq i taksata na dok.,koqto e 30lv,lekarstvata,koito mi ispisva sa okolo 20lv.Nekazvam,4e mi e skupo,neiskam nqkoi da me razbere pogre6no,no vse pak az sum bezrabotna,de da ima6e kak sama da si nabavq parite i da ne o4akvam pomo6t ot nikoi.Vijdate li,semeistvoto mi ne e ot nai zamojnite,no se spravqt vse nqkaksi,lo6oto pri tqx e 4e ne sa vzaimni,da kazvam tqx,za6toto az se 4ystvam razli4na ot tqx,6te se opitam da obesnq s prosti dymi.Maika mi naprimer ot 6-7g jivee v Italiq s italianec,na kvartira sa,pla6tat si vsi4ki razxodi,kato vsi4ki xora i dvamata xodqt na rabota-za sega redovna v smisul vseki mesec.Brat mi,koito e s 5g po-maluk ot men,su6to xodi na rabota po 4yjbina,ne vseki put,no iskarva dobri pari.Ne moga da kaja,4e maika mi suvsem ne mi e pomagala,naprotiv vse e gledala za men i deteto mi,a pokrai nas i za mujat mi koito ne e na redovna rabota i roditelite my ne ni pomagat po absoliytno nikakuv na4in,pomejdo drygoto te i toi sa doprinesli mnogo ot qdovete mi,koito puk me prevurnaxa v tova koeto sum dnes.Ta iskax da kaja,4e ot tyk,ot tam i nakraq ot nikude,ni6to.Maika mi ako toq mesec mi isprati pari za le4enieto,drygiq ili po drygiq nqma da moje,za6toto ne sa i platili ili zaradi ne6to drygo,koeto e stanalo nenadeino.Naistina tazi pri4ina mnogo mi teji,kak da se spravq,imam 4ystvoto,4e na nikoi ne my puka za men,ne i po na4ina po koito az bix iskala.Moqta istoriq e mnogo dulga i tujna,kakto i na mnogo xora po sveta,znam,4e nesum edinstvenata s problemi,no znaq su6to taka,4e polojenieto v koeto se namiram mnogo me iznervq,iskam sama da se spravq,no kak?Sigyrno mnogo vi oburkax,izvinqvam se za koeto,kakto i za gre6kite v teksta,nemoje da nesum dopysnala nqkoq gre64ica.Molq vi posuvetvaite me kak da re6a tozi problem,naistina mi e mnogo trydno.Blagodarq predvaritelno

21 ноември 2011 21:03 \| Таня \| Бургас \|
	Благодаря ти много GG.Със сигурност не го е учил този метод в училище.Разпитах специалисти...както и да е.Аз започнах лечение дано скоро усетя резултата.Надявам се,че и ти си по-добре.Успех и кураж на всички:

19 ноември 2011 09:39 \| GG \| Бургас \|
	Здравей Таня. Историята ти ми дойде като шамар за добро утро : Това с отпускането и натежаването на крайниците ми заприлича на хипнотичен сеанс, но после с бъркането в устата успя да ме разубедиш. За въпросния лекар хората казват, че е по-луд и от пациентите си, за прякор са му лепнали "д-р Куко". Аз лично за 1-ви път чувам, че си позволява такива волности с пациенти, но пък от друга страна знае ли човек на какви изтрещяли методи на лечение са ги учили в училище. В такъв случай най-доброто, което може да се направи е да си смениш лекаря и ако има къде да подадеш жалба, да го направиш : Това е от мен успех с лечението и хубав ден :

17 ноември 2011 19:16 \| Таня \| Бургас \|
	Здравейте и от мен.И аз съм от Бургас.Съжалявам,че няма да пиша точно по темата,но искам да споделя нещо с вас.Първо да се съглася с GG и V. относно д-р Саян.Не само че не съм доволна,а съм силно възмутена.Описвам от какво точно...Отидох при него с моя си проблем,държа се доста грубо,но пренебрегнах това.Все пак бях чела доста за професионализма му.Няма да навлизам в подробности.Обясни ми за някакви сеанси,които много помагали на доста хора,хем нямало да се тъпча с лекарства.Съгласих се разбира се и доста се обнадеждих...Така...описвам сеанса.Накара ме да легна и да си затворя очите.Говореше ми разни неща как ми натежават крайниците,как ме води в гора и се любувам на пеперудите и подобни.В един момент усетих гласът му доста близо до лицето си.Започна да ме гали и като стигна до устните започна да ги разтрива с пръсти.Стана ми доста съмнително,но си замълчах,все пак си знае работата...нали е професионалист.И в един момент си пъхна пръста между устните ми и започна да го движи навътре и навън.Настръхвам само като си го спомня.Не знаех как да реагирам и като свърши сеанса ми каза,че това бил масаж за гърлото,щото нали като се притесним се стягало.УЖАС!След това ходих и при друг психиатър и ми каза,че и други жени са се оплаквали.Ако някой го е преживял моля да го сподели.Не мисля,че е редно този извратеняк да се гаври с нас!

25 октомври 2011 12:06 \| Стан \| София \|
	Здравейте! Не мога да определя точно от кога и защо, но от вече 6 месеца явно съм с "паническо разтройство" защото от прочетените симптоми по горе отговарят на моите оплаквания! Чувствам напрегнатост вътре в мен, сякаш не усещам себе си и съм в чуждо тяло, някакво потрепване в гърдите, пристягане и задушаване на взнезапни моменти, почти непрекъснато стегнатост в гърлото-сякаш някой ме стиска и като преглъщам го усещам като топка, но това не е толкова страшно от това, което следва когато се влоши всичко!!! Всичко започва с усещане на умора, тялото ми сякаш не е мое, страх ме е да правя резки движения за да не започне всичко а когато започне е едно адски неприятно изживяване! Нещо необяснимо става в мен, прималява ми, искам да седна, но и от това не ми става добре, ставам, излизам навън или просто ходя, но ми е лошо, имам чувството, че ще изгубя съзнание и ще падна, най лошото е това, което усещам в организма ми - напрегнатост, някаква болка, но не е и точно болка ами задушаване + пренатегнатост, сякаш някой те е стреснал, но усещането не отминава а се увеличава, не усещам себе си, имам чувството, че трябва да правя много неща и няма кога да ги направя в следващия момент всичко си губи смисъла защото аз си отивам и си казвам: Това ли беше, това ли е края? Кризата отминава, усещането за напрегнатост и очакване, стегнатото гърло и болката в гърдите, леко парене преминаващо сякаш през дроба и гърлото остават! Пауза със всичките тези усещания, страх, че пак ще се случи, не мога да си намеря място искам да направя нещо, но не знам какво и ето, че пак се започва кризата-отново сякаш си отивам.... Интересното е, че когато спя не ме боли нищо, но пък се случва да се събудя внезапно от някакаво нервно обтягане-рязко пресвяткане-не е болка но преминава през цялото тяло за секунда и ме събужда с мисълта за смърта и вечната тъмнина.... след което се успокоявам и отново заспивам. Понякога съм добре по цял ден, дори няколко дни нищо ми няма само едно лек остатък от всичко това и очакване да се случи пак. Интересно е, че когато се движа, работя съм много добре, но уморя ли се, седна ли и започна ли да мисля мисълта ми е вечно за това как ще ми стане лошо или за това как ще падна и ще умра, за живота колко е кратък, за баща ми за това какви сме животни хората за лошата реалност.... Препоръчайте ми някой специалист при който да лекувам страховете си или каквото ми е!? Всичко сякаш започна след като ми правиха операция на носа и ми правиха пълна упойка а не след дълго почина и баща ми, което и до сега не мога да превъзмогна и повярвам, че го няма!!! Пред очите ми непрекъснато е той, връщам се непрекъснато на моменти когато сме били заедно................................. Всички които се чувстват по подобен начин свържете се смен, пишете ми за да споделяме и да си помогнем да продолеем това защото е супер ненормално и адски ми пречи на много неща които трябва иискам да постигна..... e-mail: s.paskalev@abv.bg

16 октомври 2011 09:40 \| diana \| plovdiv \|
	zdr kazvam se diana ot pld.ve4e ednagodina sam s pani4esko rastroistvo .iskam da vi popitam dali imate bolki v gardite ot pani4eskite ataki za6toto az imam nai ve4e v lqvata 4ast .molq pi6ete mi .ina4e gore dolu se 4uvstvam dobre ot lekarstvata .samo se pretesnqvam ot tiq bolki v gardite.blagodarqvi predvaritelno

24 август 2011 20:10 \| GG \| Бургас \|
	До V : Имам няколко въпроса - къде се намира кабинетът на д-р Стоянов, само с антидепресант ли те лекува и колко струва сеанса при него? Една позната е ходила при него и ми каза, че е доволна, но никакви подробности не знам, а явно ще се наложи да се срещна с него, че от 2-3 седмици пак не съм мърдала от къщи :

24 август 2011 16:50 \| V \| Burgas \|
	Здравейте, Аз съм от Бургас. Посещавал съм и Д-р Саян, и Д-р Стоянов. И за моя случай ПР потвърждавам мнението на GG " ..аз лично съм ходила при д-р Саян, но не съм доволна, въпреки, че много хора го хвалят. На мен ми се стори, че малко ме прекара между другото, но пък моя позната с агорафобия, я оправи...". Не ме изслушваше, имаше предварително мнение, говореше за агорафобията, която при мен не беше съпътстваща ПА и ПР. Самото лечение не се оказа успешно и с оглед наученото и преживяното по-късно смятам, че не беше и подходящо. След това започнах при д-р Дяен Стоянов и има изцяло положително мнение, както и напредък в справянето с ПА. Мога да кажа, че от много месеци се чуствам като човека от преди ПА, виждаме се понякога, на 1-2 месеца и съм на съвсем малка доза АД в процес на намаляне и спиране

10 август 2011 14:16 \| el \| varna \|
	Здравейте! И аз най-накрая се реших да споделя за т.нр.ПР.Значи аз се лекувам от 2 г. и половина с това коварно състояние в началото като се започнаха първите симптоми със сърцебиене обилно потене не знаех какво става с мен и постоянно летях към болницата но там ми изписваха някакъх сироп за успокоение и нищо.След това се записах на невролог като си мислех че нещо става с нервната система там бях на лечение година с разни медикаменти от които нямаше никаква полза.Много ме е яд че невролозите започват да се бъркат в неща, които не са в тяхната сфера, т.е. чак след година с тъпкане с какви ли не лекарства ми каза че май съм за психиатър.Само да отбележа че през тази година и напълнях с тея лекарства то не беше ксанакс , гинко билоба и какви ли не глупости.след като ми каза че съм за психиатър се записах при д-р Крумова като състоянието ми беше вече мн зле не можех да чакам пред кабинета заради хората все си мислех че ще умра и никой няма да ми помогне и все някакви атаки получавах и тя реши да ми изпише стимулотон.в началото това лекарство започна много да ми помага започнах да излизам насила но излизах, дори отидох няколко пъти на дискотека и така още към 6 месеца лечение и изведнъж ги спрях защото усещах че деиствието им намалява и няма никакъв ефект, което беше голяма ама голяма грешка.никога не спирайте изведнъж такива медикаменти защото след това става нещо страшно.Четох за един психиатър и психотерапевт че се занимава основно с паническо разстройство започнах лечение при него отново с стимулотон но като ми увеличваше постопенно дозите и що годе имаше някакво успокоение.само да отбележа че си ходих на работа постоянно през цялото боледуване поне от това не се отказах, карам си колата но с излизанията ми беше много зле.Пия си аз стимулотончето но страха все си е в мен и вече направо имах чувството че никога няма да се излекувам мъжа ми постонно ми се караше за тея хапчета все ми казва че трябва сама да се боря но никой освен страдащите не може да разбере че ей така да се бориш с мозъка си не е лесно.Но в един щастлив ден разбрах че съм бременна ииии отново трябва да спирам хапчетата ж началото много се изплаших какво ще стана с мен.Сега съм вече в седмия без медикаменти и да ви кажа доста се боря с излизанията.Много гледам да се прикривам че нищо ми няма повечето ми приятелки въобще не предполагат че имам ПР гледам смело да се прикривам дори и да получавам кризи.Така че ако има някой който да се е излекувал от това състояние му казвам едно голямо БРАВО.Аз незнам още колко години ще се боря но вече взех да се притеснявам като се роди бебчо какво ще стане с мен дали ще се подобря или ще се влоша.Благодаря ви за вниманието ако имагте някой въпрос питайте

09 август 2011 12:14 \| GG \| Бургас \|
	До Ivan : Вчера два пъти ти писах тук, но коментарите изобщо не се появяват, нямам никаква идея защо. Такаааа, мисълта ми беше следната: от това, което си писал подразбирам, че не си ходил на лекар за главоболието, а отделно си на някакво лечение, предполагам за ПР. Какви лекарства взимаш, да не би тези пронизващи болки да са някакъв страничен ефект от медикаментите ти? Четейки за ПР, никога не съм срещала пронизващата болка в главата като симптом на това заболяване.

08 август 2011 11:25 \| GG \| Бургас \|
	До Pepa: Здравей, лекарката е д-р ВасилкаТанева, кабинетът и е в Бургас, стоматологията, на 1-я етаж. Ако се решиш да ходиш при нея, по-добре си запиши час по телефона предварително, защото има много пациенти.Напиши и името в Гугъл и ще и намериш телефона. И все пак, не ти гарантирам успех с лечението. Нали знаеш на паникьорите като нас, всичко ни е в главата. Аз лично никога не съм вярвала на хомеопатията и все пак реших да опитам. Имах и други проблеми, чисто физически, като гадна травма на гърба, от тренировките. Не мога да излъжа, след 1 седмица лечение с гранулите, които ми зареди болката изчезна. Но не мога да кажа същото за ПР. И все пак може да опиташ, самият метод на диагностика е много интересен и много точен. Първичния преглед мисля, че беше 50 лв, а оттам нататък си плащаш само за гранулите, които не са скъпи.

07 август 2011 16:02 \| pepa \| 4ernomorec \|
	Postoqnno sam bod vliqnie na PR pri men se poqvi sled zagubata na blizak ve4e 4 god.Postoqnno mi se vie svqt ,4uvstvam se otpadnala fizi4eski otmalqt mi krainicite sa6to kato guma ,drugoto e postoqnnoto naprejenie v gardite.Pih vsqkakvi lekarsta i moga da kaja 4e samo preodolqvam naprejenieto no tazi zamaqnost si ostava a vsqkakvi izsledvaniq sam si pravila -dopler i skener ni6to .V momenta sam maika na dve deca kato vtoroto e samo na 4 ri meseca .Mnogo iskam da se izlekuvam za da moga da si gi gledam spokoino i bez pritesneniq.Tai kato karmq v momenta ni6to ne moga da piq ,osven homeopatiq predpolagam.Do GG burgas koq e tazi lekarka s homeopatiqta molq nqkakvi koordinati eventoalno da otida pri neq .Blagodarq ti predvaritelno:

06 август 2011 23:17 \| ivan \| pleven \|
	и при мен нее по време на криза ,но ми се случва често ,почти всеки ден дори и по няколко пъти на ден понякога.притеснява ме да нее нещо сериозно,благодаря за отговора пишете пак.

05 август 2011 12:34 \| GG \| Бургас \|
	Аз съм получавала такива пронизвания, но никога не е било по време на паник атака, така че не го отдавам на ПР. Всъщност си мисля, че доста хора имат такива моменти. Мигрена, невралгия,проблеми с очите, може да има хиляди причина за това.

04 август 2011 12:51 \| ivan \| pleven \|
	искам да попитам страдащите от паническо разстройство дали някои от тях са получавали стягаща мигновенна болка траеща само няколко секунди в главата ?аз получавам едни пронизвания,така мога да ги опиша.кратки на различни места в главата,които ме плашат моля пишете имали ли сте и вие такива оплакванияи и дали това с течение на лечението може да се преодолее.Благодаря

02 август 2011 15:18 \| DIDI \| plovdiv \|
	zdr KAZVAM SE DIANA 26 GOD SAM OT PLOVDIV.I AZ STRADAM OT PANI4ESKO RAZTROISTVO VE4E 1 GOD.MNOGO MI E TRUNO NO SE BORA S ZABOLQVANETO ZA6TOTO IMAMA EDNO PREKASNO SEMEISTVO KOETO MI POMAGA MNOGO DA SE PREBORQ.XODQ VSEKI MESEC NA PSIXIATAR I PSIXOLOG.OTKAKTO VZEX DA XODQ NA PSIXOLOG SE 4UVSTVAM PO DOBRE.NO 4ESTNO DA SI KAJA SE MOLQ DA SE IZLEKUVAM PO BARZO ZA6TOTO TOVA 4UVSTVO E MNOGO GADNO SAMO TOZI KOITO GO E IZPITAL MOJE DA TE RAZBERE.

27 юни 2011 17:25 \| GG \| Бургас \|
	Андрей, аз лично съм ходила при д-р Саян, но не съм доволна, въпреки, че много хора го хвалят. На мен ми се стори, че малко ме прекара между другото, но пък моя позната с агорафобия, я оправи с има няма 10 сеанса и малко медикаменти. Друг за когото съм чувала добри отзиви в д-р Деян Стоянов. Желая ти успех ;

27 юни 2011 01:44 \| андрей \| burgas \|
	препоръчайте ми специалист за ПР

13 юни 2011 00:22 \| GG \| Бургас \|
	От 4 години съм с ПР, минах през психиатър и медикаменти, ефект = 0. Видях, че някой по-долу беше попитал за хомеопатия. В момента съм на хомеопатия, но ми се струва, че успокоението, което имам се дължи по-скоро на лекарката, при която ходя изключително позитивна и усмихната женаотколкото на самите гранулки. Общото взето засега изгледите не са кой знае колко добри, май ще пробвам хипнотерапия чух, четох и гледах много хубави неща за нея.

02 април 2011 12:05 \| Emo \| KZ \|
	Искам да споделя всичко което имам като опитност от ПТ за да мога да помогна на колкото се може повече хора : Започвам направо без излишни думи 1. Започнете малко по малко да променяте навиците си. ПР е резултат от натрупване на различни негатовни преживявания психически травми и т.н. Анализирайте себе си. Открийте корена на проблема. А именно от къде идват тези страхове. При всеки корена е различен. Обяснявайте си всяко нещо което води до панически атаки и т.н. 2. Започнете да се движете: колкото повече толкова по добре.Ако ви е страх да излизате навънка започнете вкъщи да правите упражнения. Това е много важно и трябва да стане навик във вашия живот 3. Опитайте се да ограничите до колкото се може храната и най-вече сладките изделия. Това не означава да гладувате но е много важно да не се прекалява с тези храни а също с кафе,цигари. 4. Хапчетата каквито и да са няма да ви решат проблема. Може да ги взимате за да облекчите страданията си но знайте че те няма да премахнат корена на проблема 5. Мислете колкото се може по малко за негативни неща. В това число ако имате приятели които ви действат негативно,опитайте се да ги избягвате. Аз лично прекратих не 1 и 2 приятелски взаимоотношения поради тази причина 6. Вярвайте : вярата е много силно оръжие и на мене лично много ми помага.Чета някои пасажи от библиата които ми действат насърчително и това много ми помага 7. Съпротивлявайте се : паралено с промяната на бита трябва да се борите срещу това зло докато малко по малко започне да ви оставя. Може да си направите списък с неща които ви е страх да правите и малко по малко да започнете да ги преодолявате. Ако ви е страх да излезете от вкъщи започнете малко по малко да излизате. Дори и първите пъти да е само до входа и т.н. Като преодолеете този страх започнете да градите нататък :

01 април 2011 15:58 \| Нина \| Pz \|
	Здравейте казвам се Нина и съм само на 17 години , а мисля че откачам немога да ви го обесня имам чуството ,че има някой унас нали когато съм сама, че има някой зад мен,чувам шумове,полудявам направо , Почва да ме е страх и от котката тя върви само по мене .. снощи си лягам котката беше до печката ,,отивам си в леглото затварям очи и след 2 секунди ги отварям и тя се качила горе на раклата ,надвесила се над мен и ме гледа с един много святкащ поглед направо се разплаках . : неиздържам вече

25 март 2011 15:07 \| росен \| София \|
	Здравейте! Писах в този полезен сайт преди няколко години. Изказаната болка е половин болка, защо да не споделяме..това са предразсъдъци. Няма да се впускам в подробности какво представлява ПР- предполагам всички знаем достатъчно. Сещам се обаче за една поука: Професорът влиза в час при студентите с огромен празен буркан и чанта. Всички гледат с недоумение. Вади от чантата топки за голф, напълва буркана и пита: "Колеги, пълен ли е бурканът?". "Да"-единодушно отговарят те. След това професорът вади от чантата камъчета, изсипва ги вътре при което те се наместват сред топките за голф. "Сега пълен ли бурканът?"-пита той. Единодушен отговор "Да". След което професорът изсипва пясък който заема цялото пространство между камъчетата и топките. "Да, бурканът е пълен". И накрая, професорът вади две бири и ги излива вътре в буркана. "Този буркан"-казва той- "е вашият живот. Топките за голф са най-важните неща- здравето ви, семейството, истинските приятели. Камъчетата са по-маловажните неща- работа и кариера, колата, жилището...А пясъкът-това са всички ежедневни проблемчета с които всеки от нас се сблъсква. Ако напълнете буркана първо с пясък и камъчета, във вашия живот няма да остане място за ИСТИНСКИТЕ неща..." "А бирата?"- попитала една студентка. "Е, колкото и да е пълен животът ви, винаги ще се намери пространство и за две бири!"-засмял се професорът.........Цитирам това, защото съм убеден, че трябва да приоритизираме живота си. Иначе сме объркани, негативни, без самочувствие. А оттам идват и подобни проблеми. Бъдете здрави и успешни!

21 март 2011 22:54 \| : \| Стара Загора \|
	И съм получавал пристъпи.Първия беше поради причини,много тъпа ,но няма значение.Сърцебиене,замаяване,паника,бях сам и се чудих на кои да звънна ,че да се пооспокоя.След месец -два почнах да ставам неадекватен,да мисля различно,налегна ме депресия.След 3 месеца изпаднах отново в такъв пристъп от нищото.Сега,8-9 месеца от тогава,съм в лека депресия,малко съм неадекватен и нямам много желание за нищо,но си живея живота.Пристъпи може би имам,много леки,много рядко,научаваш се да ги контролираш,не им обръщаш голямо внимание!Ходя си по дискотеки ,излизам с приятели,много леко ми куца соц. живот,но като цяло има подобрение.Волята и повече занимания бяха моето лечение,запълвам си с времето с каквото мога. Наистина не споделяйте на приятели :D

12 ноември 2010 21:38 \| Mariya Petrova \| sofiya \|
	zdraveite na vsi4ki :...na 24 godini sam,ot 3godini stradam ot tova pani4esko rastroistvo.neupisuemo e ..ve4e nqmam sili,pila sam kakvi li ne lekarstva,hodila sam pri vsqkakvi specialisti..i nishto : nemoga da spq,a 4ovek kato ne spi ne e 4ovek,zanimavam se s tanci,tanciorka sam,no kak da rabotq normalno,kato nqmam sili za nishto.strah me e da ne umra,boli me glavata ujasno,trperq,jiveq v postoqnen stres ....mn mi e gadno i vi molq nqkoi ako znae kak moga da se izlekuvam ot tova ujasqvashto sastoqnie neka mi pishe.blagodarq

17 август 2010 22:30 \| миро \| münchen-plovdiv \|
	zdr na vsi4ki polu4aval sum tezi pristapi mnogo puti kvo da vi kaja v na4aloto si mislih 4e imam problem sas sarceto ,no uvi okaza se pani4eski strah trqbvaha mi 3-meseca za da razbera diagnozata i okolo 3000 lv za potvarjdavaneto i poneje v bg lekarite purvo mislqt za pari apak posle ti se opravqi sam. Hodih na vsi4ki isledvaniq za kvoto se setite samo na qdreno magniten rezonans nesam bil ,no i tam da bqh oti6al edvali 6te6e da ima ne6to.Prosto vsi4ko doide ot ni6toto.Lejah si i izvedna6 mislih 4e utivam na gosti pri sveti petar.Da ama ne zakaraha me v bolnica vednaga poneje imah bolki v gurdite vsi4ki isledvaniq na sekundata ni6to doktorite v gemany vikat pu6ka si. pu6ka ama bez patroni rabota nevar6i .Sled mesec pak me udari tozi pat bqh v metroto nqma6e kade da mardam gadno ,no ujivqh na sledva6tiq den pak ot ni6toto treperene bolki v gurdite do pripadak.pribrah se v bgnamerih edin doktor koito ne be6e psihiatar no prosto trqbva6e nqkoi da mi pomogne imah ujasni krizi pomaga6e mi edinstveno diezepam muskulno ne pomnq kolko be6e,no si spomnqm 4e sled tova se 4uvstvah normalen za okolo 24 4asa.Da ama nemoje6e taka da produljava vseki den doktora pri koito hodih se ot4aq no se seti za edna psihiatarka to4ko kogato imah nai te6kata kriza pomolih go da se obadi da pita dali nemoje da me hospitalizirat ,a tq kaza prati go pri men edin priatel me zakara s trista zora misleh 4e 6te pukna v kolata,ama i tam nemojah.Vlizam v kabineta na sihiatarkata,a tq mi se hili vikam as umiram ti mi se hili6 tq mi vika ot kvo umira6 as vikam mi 4esno neznam. Pogledna isledvaniq vsi4ko kvo sam pil tam za diezepama i raskazah za deset minuti govorene s neq se osvestih neznam kak stana ama pomogna prepisa mi lekarstva plus terapiq i da vi kaja dade rezultat no le4enieto produlzava pone godina trqbva tarpenie.Nqmam pristupi 4ustvam nesigurnost ot vreme na vreme no i tva 6te se opravi. Taka 4e ako moga da vi pomogna pi6ete ako iskate 4ao i da znaete ot tova ne se umira

03 август 2010 21:56 \| Калоян \| Бургас \|
	Здравейте, получавал съм само един по сериозен пристъп, тогава се обадих на мой приятел, наскоро завършил медицина, обясних му какво се случи по телефона и той ми каза панически страх.В повечето случаи се случва в затворени места, но най-големия ми кошмар се случи навън - през целия ден ми беше дискомфортно но изведнъж - стана ми твърде напрегнато без причина, усилно, дишането ми беше затруднено, чувствах се безсилен, все едно не съм там, сякаш всичко ми трепереше и имах усещането че ще припадна, дори че ще умра, но успях някакси да стигна до колата си, и постепенно това изчезна, но тогава или може би ден два след това имах пак такива моменти но по леко изразени, главно в затворени помещения - в магазини на опашки , и изобщо на места кадето чакам ... направо ужас, в магазин на опашка оставям всичко и излизам просто не ме свърташе не взех никакви мерки, сега това вече се случва по слабо и по рядко но все пак се случва.Всъщност аз намирам една главна причина и това е че бях подложен на стрес , тормоз от страна на майка ми - побърка ме , скандали след скандали, не понася приятелката ми и това е вече година, у нас е ад, не ме оставя да дишам... няма какво да направя , нито мога да я спра , нито да я изгоня, нито аз да замина... и това не знам докога ще продължи но дори и да спре - моето състояния не виждам как ще се оправи, дори сега когато пиша това и някакси пак го преживявам този ад и сигурно и с кръвното съм си докарал проблеми - не знам какво да правя. Никой не можа да ми помогне , дори роднините ни вдигнаха ръце от нея, никой не можа да я убеди и да я спре от това чудо - някои го наричат майчинска ревност но това е нещо нечовешко , едва ли някой знае за какво говоря и не знам дали има хора с такива проблеми , собствената ми майка ми съсипа живота затова че си имам приятелка и е готова да съсипе и мен и себе си, но да не съм с нея, но аз я обичам и не се разделям...само дето за съжаление се оказах не толкова силен човек и явно се разболях от това нещо, на 28 съм

29 юли 2010 13:46 \| Алис \| Sofiq \|
	Здравейте! Не може да си представите колко се радвам, че попаднах на тази статия и на вашите коментари!!! Вече си мислех, че съм неизлечимо луда... Първо си мислех, че страда от параноя, но после прочетох малко материал по темата и разбрах, че не е това. След това бях решила, че състояние като моето няма освен в психиятриите ... Мисля, че не е нужно да говоря за симптомите - те са като вашите. Страх, страх, страх ,,, Аз съм на 19 години и за пръв път ми се случи миналата година. Седях си в един междуградски автобус и чаках да потегли. Беше горещо лято, климатикът в автобуса не беше пуснат, но двигателят беше запален и всичко потрепваше заплашително. Не се смятам за безстрашна - никога не съм била. Както и винаги преди патуване ми е било притеснено... но никога до такава степен. В един момент погледнах часовника си и нещо ми прищрака - разтреперих се, прималя ми, сърцето ми щеше да се пръсне - просто не можех да остана в този автобус !!! И слязох... Това беше началото. След това се повтори и потрети в градския транспорт. Реших да отида при специалист, отворих вратата на кабинета му, видях един възрастен човек, който целия трепереше и си въртеше очите на всяка посока и се изплаших до смърт. Казах си, че не съм толкова луда, че мога сама да го преодолея. Избягах. Тогава си помислих а и още съм ан това мнение, че започна ли да приемам някакви медикаменти, това става истинско, вече ще има форма, измерение, материална стойност ... Не искам хапчета, не искам да му позволявам да ме надвие!!! От тогава на няколко пъти съм успявала да овладея пристъпа. И повярвайте ми - няма такова щастие като това да усетиш, че възвръщаш пълен контрол над тялото и психиката си!!! Дълбоко вдишване, самовнушение и малка доза стискане на палци, и става. Сега ми предстои пътуване до морето... Да тежко ще е. Но ще се справя! Здраво момиче съм и смятам да остана такава напук на всичко! Ако на морето пак получа пристъп и не го овладея а там ще има хиляди фактори за появата му - ПЪТ, непознато място, несигурност смятам да потърся специалист. Но такъв, който да вярва в моята сила, а не в тази на хапчетата. Моля, ако някой има такъв познат и е доволен, да даде някакви координати! Благодаря ви предварително и успех на всички !!!

16 юли 2010 20:25 \| fani \| chicago \|
	Zdravei te priateli iskam da vi kaja che az vi potkrepam vsichki badete silni i samo volata moje da vi pomogne

01 юли 2010 11:30 \| Р›РёР»Р° \| vt \|
	Р—РґСЂР°РІРµР№С‚Рµ Рё РѕС‚ РјРµРЅ ! РђР· СЃСЉРј РЅР° 15 РіРѕРґРёРЅРё Рё РѕС‚ 10 РјРµСЃРµС†Р° СЃС‚СЂР°РґР°Рј РѕС‚ РїР°РЅРёС‡РµСЃРєРѕ СЂР°Р·СЃС‚СЂРѕР№СЃС‚РІРѕ ! Р’ РјРѕРјРµРЅС‚Р° РїРёСЏ Р›РµРєСЃРѕС‚Р°РЅ Рё РЎРµС‚Р°Р»РѕС„С‚..... РїРѕСѓРїСЂР°РІРёС… СЃРµ РјР°Р»РєРѕ РЅРѕ.... Р’СЃРµ РѕС‰Рµ РјРёРјР°Рј С‚РµР¶Рё РіР°РґРЅРё Р°С‚Р°РєРё Рё С‚РѕР·Рё СЃРІРµС‚РѕРІСЉСЂС‚РµР¶ ,РєРѕР№С‚Рѕ Рµ РїРѕСЃС‚РѕСЏРЅРЅРѕ ! РўРѕР»РєРѕРІР° Рµ С‚СЂСѓРґРЅРѕ РґР° Р¶РёРІРµРµС€ СЃ С‚РѕРІР° РЅРµС‰Рѕ... РЅРµРєСЉРґРµ РЅРµ РјРѕРіР° РґР° С…РѕРґСЏ , РІРµС‡Рµ Рё РїСЂРёСЏС‚РµР»Рё РЅРµ РјРё РѕСЃС‚Р°РЅР°С…Р°! РљР°Рє РґР° СЃРµ СЃРїСЂР°РІСЏ С…РѕРґСЏ РЅР° РїСЃРёС…РёР°С‚СЉСЂ,РЅРѕ РЅРµ РїРѕРјР°РіР°, РєР°РєРІРѕ РґР° РїСЂР°РІСЏ !!!!!

26 май 2010 11:50 \| марияна \| burgas \|
	здравейте.Не знам дали в момента не страдам от това но понякога си мисля че умирам.Както си седя спокйно и изведньж усещам че ми става топло,че ми прилошава,почва чак и да ми прескача сьрцето,като че ли потавам в бездна завива ми се свят и незнам какво да правя.Вече не ми се ходи на работа,дори не ми се излиза защото все си мисля че ще ми стане лошо,стоя си в кьщи и чакам отново да ми прескочи сьрцето и да ми се завие свят,имам чувството че полудявам.Какво да правя,ходя на лекар уж всичко ми е наред,а аз си мисля че с всеки изминал ден ми става още по зле.даите ми савет моля,лекарите ме гледат все едно сам луда и ми казват нищо ти няма. :

14 април 2010 14:01 \| Emo \| Kz \|
	Представете си ПР като една медуза или още по добре октопод, който се е забил в главата ви и колкото повече се опитвате да го махнете със сила той става по силен и силата която прилагате вместо да го победи го прави по силен. Така си го обяснявам аз.Въпросът е как тогава да се отърва от този октопод като не става със сила? Най- безредният и ефективен начин за целта ще бъде ако просто не го храните. Демек колкото силен да ви изглежда не се опитвайте да му се съпротивлявате, а го оставете да прави каквото си прави като го игнорирате и така след време ще умре от глад и после само като го бутнете с един пръст той ще падне от вас

13 март 2010 09:19 \| Някоя \| Варна \|
	Здравейте отново, На всички, които изпитват страх и съмнения, искам да кажа - бъдете силни. Ще дойде време, когато може би все още ще получавате паническите атаки, но ще ги приемате по различен начин. Казва ви го човек с опит. Човек, който преди 5 години при поява на пристъп, е звънял на близките си с думите "Прибирайте се, умирам!". Човек, който след 5 години, се събужда от пристъп, става от леглото спокойно и координира движенията си спокойно, изпива поредната доза успокоително и отново си ляга, без да събужда, когото и да е и без да се поддава на страха. Времето ще ви научи да се изправяте по-лесно срещу проблема си, дори и да не успеете да го преодолеете напълно. Това е като кошмарите, които сънуваме. В началото ни плашат, но постепенно започваме да се изправяме срещу страховете си насън и ставаме по-силни. С времето се преодолява всичко. Мисля, че ако не можете да наложите на съзнанието си как да действа в такива ситуации, можете подсъзнателно да го контролирате. Колкото и неправдиво да ви прозвучат следващите ми думи, опитайте се да вникнете под-дълбоко в тях. Приемете състоянието си като недъг, като нещо, което ще ви направи по-слаби пред другите. Започнете да се срамувате от него. Започнете да се чувствате некомфортно от пристъпите си. Втълпете си, че не трябва да показвате слабостта си, пред когото и да било, дори и пред роднините си. Така ще засилите волята си и ще се учудите как срамът от това, което ви се случва, ще подтисне всяка поява на панически атаки. Вземете за пример Юлий Цезар. Той е бил епилептик, но никога не е позволявам да го виждат в състояние на пристъп. Знаел че тази него слабост, може да бъде пагубна за положението му. Криел се е по време на тези състояния и не е позволявам на хората достъп до себе си по това време. Представете си колко му е било трудно, след като по неговото време не е имало такива лекари, както и медикаменти. Повярвал е, че е прокълнат от боговете и е приел всичко сам със себе си. Дано да ме разберете правилно. Самовнушението би било от голяма полза, защото то е в основата на лечението. И не забравяйте емоциите, те трябва да се изхвърлят навреме. Не се опитвайте да ги промените. Запомнете, че лошите преживявания могат да се забравят, но емоцията от тях си остава.

24 февруари 2010 10:08 \| rosica \| sofia \|
	mili priateli,mislia che triabva niakak da preodoleem tozi ujas no kak?Kakto razbiram niama izlekuval se ot PR,kak da prdaljim da jiveem s tozi strah,prosto shte poludeia

22 февруари 2010 17:29 \| Емо \| Kazanlak \|
	Има ли някой който е преодолял това състояние...Аз вече година съм с него и се появява периодично, направо ужас. В началото взимах лекарства, но не ми действаха въобще и ги спрях.Всеки път когато отшуми си мисля, че съм го преодолял докато не ме нападне отново.Чета доста статии по този въпрос и донякъде са ми помогнали, понеже съм запознат с това състояние. Иначе винаги са ми казвали, че съм бил спокоен и силен като личност и направо не вярвам че това ми се случва.

12 февруари 2010 19:00 \| anonimche \| varna \|
	Изпитвала съм паническа атака само един път и наистина не го пожелавам на никого - това е едно от най-страшните неща, които човек може да изпита, най-отвратителното поглъщащо убиващо, изцеждащо нещо. То е като смърт, като агония - страшна агония, ужас. Не знам дали съм се справила с него. Не съм го изпитвала никога повече, но всъщност се страхувам да не го изпитам пак... Отначало пиех съвсем леки лекарства за психози и тем подобни, предписани от психиатър. После по свое собствино желание ги спрях. Сега се чувствам добре, но се отдалечих от приятелите си. Затворих се в себе си. Самотна съм. Често мисля за страха, за агонията. Не знам какво да правя. Но си помагам и сама, когато си отвличам вниманието с различни неща. Откъслячните спомени за този ужас ме тормозят. Не знам дали волята ми е достатъчно силна. Как мога да знам, когато съм само на 18 години. Моля ви помогнете, защото едно нещо разбрах - психиатрите само ти взимат парите и дори не ти казват от какво страдаш. Предписват ти хапчета. Дръстят те с хапчета, за да те разкарат от главата си. Не знам при кой психиатър да отида и не знам дали ще ми помогне??????

31 октомври 2009 09:20 \| Някоя \| Варна \|
	Здравейте, Първо искам да Ви споделя, че и аз съм като Вас. На 17 години получих първия си пристъп при смъртта на близък човек. Дни, седмици и месеци не знаех къде се намирам, имах страх от всичко и всички, не исках да оставам сама дори вкъщи и получавах пристъп след пристъп. Започнах да пия антидепресанти - Серопрам, както и вечерни дози от Диазепам при поява на пристъпи. Всеки ден имах страх, всеки ден бях зле, всеки ден имах чувството, че полудявам, всеки ден имах чувството, че това е последният ден от живота ми. След месеци се почувствах по-добре. Постепенно пристъпите отшумяха. Върнах се към излизанията си с приятели, върнах се към алкохола, върнах се към живота си. Спрях лекарствата. Мина се година и пристъпите ми пак започнаха наново. Опитвах се да ги подтискам сама. Не се получи. Дори спрях да се храня. Не можех да преглъщам от страх да не ми приседне, да се задуша и да си отида. Пиех ревотрил за успокоение, но не ми помогна. Страхът ми се засили. Отново посетих психиатър. Отново започнах да пия лекарства - Сертран и вечерни дози от ревотрил. Минаха месеци, подобрих се и спрях лекарствата. Днес на 23 години аз отново имам пристъпи - по-силни и по-слаби. От няколко месеца ходя и на психоаналитик. Тя ме убеждаваше , че лечение без антидепресанти има. За съжаление пристъпите ми зачестяваха и бях принудена да започна лечение. Всяка сутрин се събуждах с надеждата, че днешния ден ще е хубав и ще съм добре, но всяка вечер в мен нахлуваше страх от тъмното, страх от пристъп и страх да заспя, за да не ми се случи нещо насън. От няколко дена пия Ципралекс, без допълнителни успокоителни. Психоаналитичката ми не прие много добре факта, че съм започнала да се лекувам. Според нея хапчетата са като бастун, с който временно задържаш положението, но не се справяш дълготрайно с проблема. Тя работи в психиатрия и е ставала свидетел на много други такива случаи и е имала трайно наблюдение върху пациенти с такава диагноза, затова съм склонна да й вярвам. Въпреки това не искам да спирам лечението си, но няма и да спра посещенията си при нея. Тя ми влияе добре и мисля, че ме насочва правилно, въпреки че понякога имам съмнения. Едната част от мен ми казва "Спри, ти изпи цял куп химия и тя не ти помогна.", но другата, другата -тази която вярва в силата и напредъка на науката, ми казва "Това е начинът. Лекарствата са създадени, за да ти помогнат. Пий ги, защото само воля не ти достига." Може би ще ми кажете - Окей, но ти не си права. Във волята е силата ти. Аз ще Ви отговоря - Волята помага, но не винаги. Всичко зависи от вида на пристъпите разбрах, че има три вида, честотата и силата им. Аз също познавам хора, които са имали нервни пристъпи, които са съпроводени с почти същите симптоми и сами са се справяли с тях, без намесата на други лица или медикаменти. Мъжът ми казва "Аз също често имам чувството, че се задушавам и че не знам кой път да хвана, болят ме очите, напрегнат съм и имам сърцебиене". Аз му отговарям директно - "Ти си куку, нали те виждам, нищо ти няма. Просто си пренатоварен от напрегнатия ден и се чувстваш зле". Може би не трябваше да пиша. Никога преди не бях търсила информация в интернет за паническите пристъпи. Изпитвах страх да не прочета някъде, че са нелечими, че се полудява от тях или че се умира. Сама съм стигнала до извода, че съм грешала. Лекува се макар и нетрайно, не се полудява и не се умира от това. Жалко че докато съм в пристъп не го осъзнавам. Това може би е най-тежкото от цялата ситуация. Разумът се замъглява, емоциите се засилват и оставаш без изход. Една вечер дори ми мина много страшна мисъл през главата. Имах пристъп и бях застанала до вратата на терасата, защото имах усещането, че вече дори не дишам. Изведнъж видях как скачам от терасата и ме обзе огромно спокойствие. Сякаш подсъзнанието ми подсказваше, че това е изходът, че там ще съм вечно спокойна. Изведнъж се дръпнах от терасата стресирана. Казах си "Страх те е от смъртта, а в същото време я търсиш?". Изпих поредния лексотан и легнах в леглото. Завих се през глава. Заспала съм без да усетя. На следващата сутрин си казах "Ти, другия път внимавай. Повтаряй си, че животът е хубав и не трябва да изпускаш всичко хубаво, което ти предстои." Иска ми се да изтрия всичко, което съм написала. Може би защото сега е 8 сутринта и съм спокойна и сама не си вярвам на всичко, което пиша. Може би ми се иска да е било само плод на фантазията ми. Може би довечера, когато отново ще ме обземе страха, друга песен ще запея. Моята история не е тъжна, напротив. Знам, че всички, които имат паническо разстройство и сега четат това, ще си кажат "милата, горката, знам какво й е", но аз не търся съжаление. Опитвам се да го приема като даденост и да не позволявам на страха да ме овладява постоянно. Да, довечера ще имам пристъп може би отново, може би не. Тогава друго ще ми е в главата, но ще се опитвам да вярвам, че лечението и може би волята ми, ще ми помогнат отново. Защото знам, че в противен случай, някой ден след може би 30 години, ще се събудя и ще си кажа: "Ти днес ставаш на 53 години. Какво имаш ти? Работа? Не! Беше те страх да излезеш от вкъщи. Семейство? Не! Беше в постоянна депресия и не можеше да задържиш човека до себе си. Не можеше да му покажеш колко го обичаш и колко държиш на него. Показа му единствено големия си непрестанен страх от живота, от смъртта, от несъществуващи неща. Деца? Не! Не искаше да забременееш от страх да не те боли, да не би детето да е зле, да не би някой ден да се събудиш и него да го няма. Живот? Не! Само един непрестатен страх от смъртта. Ти си още жива, но 30 години не можа сама себе си да убедиш, че ще е така."

31 октомври 2009 08:21 \| Някоя \| Варна \|
	Здравейте, Първо искам да Ви споделя, че и аз съм като Вас. На 17 години получих първия си пристъп при смъртта на близък човек. Дни, седмици и месеци не знаех къде се намирам, имах страх от всичко и всички, не исках да оставам сама дори вкъщи и получавах пристъп след пристъп. Започнах да пия антидепресанти - Серопрам, както и вечерни дози от Диазепам при поява на пристъпи. Всеки ден имах страх, всеки ден бях зле, всеки ден имах чувството, че полудявам, всеки ден имах чувството, че това е последният ден от живота ми. След месеци се почувствах по-добре. Постепенно пристъпите отшумяха. Върнах се към излизанията си с приятели, върнах се към алкохола, върнах се към живота си. Спрях лекарствата. Мина се година и пристъпите ми пак започнаха наново. Опитвах се да ги подтискам сама. Не се получи. Дори спрях да се храня. Не можех да преглъщам от страх да не ми приседне, да се задуша и да си отида. Пиех ревотрил за успокоение, но не ми помогна. Страхът ми се засили. Отново посетих психиатър. Отново започнах да пия лекарства - Сертран и вечерни дози от ревотрил. Минаха месеци, подобрих се и спрях лекарствата. Днес на 23 години аз отново имам пристъпи - по-силни и по-слаби. От няколко месеца ходя и на психоаналитик. Тя ме убеждаваше , че лечение без антидепресанти има. За съжаление пристъпите ми зачестяваха и бях принудена да започна лечение. Всяка сутрин се събуждах с надеждата, че днешния ден ще е хубав и ще съм добре, но всяка вечер в мен нахлуваше страх от тъмното, страх от пристъп и страх да заспя, за да не ми се случи нещо насън. От няколко дена пия Ципралекс, без допълнителни успокоителни. Психоаналитичката ми не прие много добре факта, че съм започнала да се лекувам. Според нея хапчетата са като бастун, с който временно задържаш положението, но не се справяш дълготрайно с проблема. Тя работи в психиатрия и е ставала свидетел на много други такива случаи и е имала трайно наблюдение върху пациенти с такава диагноза, затова съм склонна да й вярвам. Въпреки това не искам да спирам лечението си, но няма и да спра посещенията си при нея. Тя ми влияе добре и мисля, че ме насочва правилно, въпреки че понякога имам съмнения. Едната част от мен ми казва "Спри, ти изпи цял куп химия и тя не ти помогна.", но другата, другата -тази която вярва в силата и напредъка на науката, ми казва "Това е начинът. Лекарствата са създадени, за да ти помогнат. Пий ги, защото само воля не ти достига." Може би ще ми кажете - Окей, но ти не си права. Във волята е силата ти. Аз ще Ви отговоря - Волята помага, но не винаги. Всичко зависи от вида на пристъпите разбрах, че има три вида, честотата и силата им. Аз също познавам хора, които са имали нервни пристъпи, които са съпроводени с почти същите симптоми и сами са се справяли с тях, без намесата на други лица или медикаменти. Мъжът ми казва "Аз също често имам чувството, че се задушавам и че не знам кой път да хвана, болят ме очите, напрегнат съм и имам сърцебиене". Аз му отговарям директно - "Ти си куку, нали те виждам, нищо ти няма. Просто си пренатоварен от напрегнатия ден и се чувстваш зле". Може би не трябваше да пиша. Никога преди не бях търсила информация в интернет за паническите пристъпи. Изпитвах страх да не прочета някъде, че са нелечими, че се полудява от тях или че се умира. Сама съм стигнала до извода, че съм грешала. Лекува се макар и нетрайно, не се полудява и не се умира от това. Жалко че докато съм в пристъп не го осъзнавам. Това може би е най-тежкото от цялата ситуация. Разумът се замъглява, емоциите се засилват и оставаш без изход. Една вечер дори ми мина много страшна мисъл през главата. Имах пристъп и бях застанала до вратата на терасата, защото имах усещането, че вече дори не дишам. Изведнъж видях как скачам от терасата и ме обзе огромно спокойствие. Сякаш подсъзнанието ми подсказваше, че това е изходът, че там ще съм вечно спокойна. Изведнъж се дръпнах от терасата стресирана. Казах си "Страх те е от смъртта, а в същото време я търсиш?". Изпих поредния лексотан и легнах в леглото. Завих се през глава. Заспала съм без да усетя. На следващата сутрин си казах "Ти, другия път внимавай. Повтаряй си, че животът е хубав и не трябва да изпускаш всичко хубаво, което ти предстои." Иска ми се да изтрия всичко, което съм написала. Може би защото сега е 8 сутринта и съм спокойна и сама не си вярвам на всичко, което пиша. Може би ми се иска да е било само плод на фантазията ми. Може би довечера, когато отново ще ме обземе страха, друга песен ще запея. Моята история не е тъжна, напротив. Знам, че всички, които имат паническо разстройство и сега четат това, ще си кажат "милата, горката, знам какво й е", но аз не търся съжаление. Опитвам се да го приема като даденост и да не позволявам на страха да ме овладява постоянно. Да, довечера ще имам пристъп може би отново, може би не. Тогава друго ще ми е в главата, но ще се опитвам да вярвам, че лечението и може би волята ми, ще ми помогнат отново. Защото знам, че в противен случай, някой ден след може би 30 години, ще се събудя и ще си кажа: "Ти днес ставаш на 53 години. Какво имаш ти? Работа? Не! Беше те страх да излезеш от вкъщи. Семейство? Не! Беше в постоянна депресия и не можеше да задържиш човека до себе си. Не можеше да му покажеш колко го обичаш и колко държиш на него. Показа му единствено големия си непрестанен страх от живота, от смъртта, от несъществуващи неща. Деца? Не! Не искаше да забременееш от страх да не те боли, да не би детето да е зле, да не би някой ден да се събудиш и него да го няма. Живот? Не! Само един непрестатен страх от смъртта. Ти си още жива, но 30 години не можа сама себе си да убедиш, че ще е така."

29 октомври 2009 21:05 \| vladimir \| plovdiv \|
	privet na vsichki "paniki"::i az sum kato vas ot blizo godina,no mislq che dostignah do praviq put...........VOLQ HORA,VOLQ!tova e kato problema s cigarite.pushesh,trovish se ,kashlqsh iskash da gi zarejesh,no............ne stava.vsushnost, stava,no s VOlq!! I taka az ostavih cigarite i taka smqtam da se otturva ot panicheskoto raztroistvo!!! shte vi pisha pak kato uspeq..........siguren sum!!!

03 септември 2009 12:32 \| PLAMEN \| sofia \|
	ZDRAVEI, HOMEOPATIATA NQMA DA TI POMOGNE,SIGURNO NESI VZELA TO4NITE ANTI DEPRESANTI EDNITE VLIAAT NA SEROTONINA A DRUGITE NA NOR ADRENALINA AKO NETI POMAGAT TRQBVA DA OPITA6 DRUGA GRUPA ANTI DEPRESANTI.USPEH

31 август 2009 17:52 \| Нели \| Варна \|
	Здравейте, моля ви споделете мнение, дали има ефект от лечението на паническото разстройство с хомеопатия. Опитах много антидепресанти вече 4 месеца, но всичките не ги понасям и преживявам много странични ефекти. Вече незная дали да продължавам да пробвам нови лекарства, или да се обърна към хомеопатията. Чувствам се в безисходица.

29 юли 2009 23:56 \| христо \| София \|
	За себе си мога да кажа че в случаите когато съм се усещал на ръба на пропастта всичко извира от страховете: че няма да се справя, че ще се проваля тотално , че ще ми се смеят, че съм смешен, че някой може да ме нарани и какво ли не. Мисълта отива в посока за бягство и всеобщо притеснение. Най-добре са ми действали фитнес, карате, бягане и събиране с приятели. А и по принцип човек е добре да се събира с положителни и артистично настроени характери, за да се посмеят заедно, което невероятно много помага И наистина не е добра идея да се споделят тези неща с познати и приятели, доста е лично и не могат да се обяснят лесно нещата. Струва ми се че от това страдат всички чувствителни и емоционални хора, но с лошо "себеизразяване" точно заради страха от приемане от другите. Един от ключовете е научаването да харесваме това което правим, дори да го рекламираме, да получаваме одобрение а оттам и по-високо самочувствие. С укрепване на самочувствието ще изчезва и страха, докато го победим : Поздрави! Май много написах, но следващия път повече :

26 юли 2009 23:38 \| Dont matter \| Varna \|
	Не се тревожете новите болни от това ; аз се разболях много млад между 16 и 17 ... и 10 тона хапчета да пиете най - важният фактор е волята !!!!! аз за месец два направих огромен прогрес : 1-воначално неизлизах от нас 1 седмица а сега ходя и по дискотеки няма проблеми : рядко получавам пристъпи ама ги преодолявам защото знам че са тъпи психози : Най-важното ВОЛЯ и да не ти пука : съвет : не казвайте даже и на приятели че те ще го разберат сеедно сте луди и ще ви базикат , а това нито е приятно нито помага в лечението : Поздрави и успехи на всички !

24 юни 2009 10:03 \| plamen \| sofia \|
	obadise na telefon 0899419026 6teti preporu4am nai dobriq specialist

23 юни 2009 15:11 \| николай \| раковски \|
	искам помощ от лекар да се консултирам имам същото заболяване трябжа ми добър специалист от 3 години боледувам и немогат даме поне малко да ме възтановят немога да работя страхувам се от самия страх ,моля искам специалист в тази област..ето ми диагнозата паническо разтройсрво и агангарма

16 април 2009 10:12 \| plamen \| sofia \|
	Zdravei Milena,az nesum medicinsko lice no sum zapoznat sus takiva slu4ai spored men ti razviva6 klaustrofobia-strah ot zatvoreni tesni prostranstva.Tova zabolqvane moje da nqma ni6to ob6to sus zabolqvaneto na sarcetoti.taka4e neraz4itai da se upravi6 sama za6toto vuv stresovi sustoqniq se iz4erpva serotonina ot mozaka i se poka4va nivoto na kruvna zahar i adrenalin.Ti si izbira6 kakvo da pravi6 az samo moga da te posavetvam da potursi6 psihiatar. Hap4etata nesa stra6ni i az gi piq i se 4uvstvam podobre.pojelavamti uspeh.

14 април 2009 22:50 \| Milena \| Silistra \|
	Mislq, che i az stradam ot tova... Ne znam mnogo mi e strashno kato opredelenie, doskoro bqh bolna ot syrdechno zabolqvane, bqh v bolnica i razvih nqkakyv strah - ot zatvoreni prostranstva poneje tam ne mojeh da izlizam , syshto taka ot simptomite na bolestta. Lekarite kazvat, che sum izlekuvana, no az prodyljavam da se chuvstvam ot vreme na vreme tochno kakto v nachaloto na zabolqvaneto. Ima gi zaduha, syrdechnata bolka, umorata... No po-leko. Loshoto e, kogato sum zatvorena nqkyde bez vyzmojnost da izlqza i to za dylgo vreme... Dori i vkushti mi zle. Ako nqma otvoren prozorec ili vrata bukvalno ne moga da disham. : Ne znam, tova e neshto ujasno... Vse si mislq, che shte mine ot samo sebe si... Ne iskam da tyrsq psihiatyr ili neshto takova, ne znam, iskam sama da si pomogna. : Sluchvalo se e da ovladeq nqkoi ot pristypite... Pritesnqva me tova che te prodyljavat, a ne otshumqvat. : Shte buda blagodarna, ako imate nqkakvi suveti kum men. :

14 април 2009 22:00 \| ely \| sf \|
	Намерих още едно професионлно мнение : http://www.dr-petarnikolov.org/pub.html

13 март 2009 10:08 \| plamen \| sofia \|
	Zdraveite otnovo,v momenta sum na cipralex i fluanxol piqgi ot 2 sedmici o6te nqmam podobrenie a ve4e trqbva da po4vam rabota nemoga da si predstavq kak 6te patuvam v tova zadrustvane.

07 март 2009 23:41 \| Жана \| Благоевград \|
	Аз сам она 40 години,в момента,поставиьа ми тази диагноза преди 5 години когато майка ми почина.Преди това бяьа починали брат ми,баща ми,домашниният ми любимец,мъжът ми и най накрая майка ми,за 4 години погребах всички.Имах чувството,че всички който обичам умират,неможех да обичам.Потърсих лекарска помощ;; дадоха ми ципралекс.На втория месец след употребата му,започнах да се смея,а чак на 7 месец заплаках /дотогава нямах сълзи,те бяха изтекли/.След това заминах за чужбина там не сам пила,поради факта,че се почувствах по добре.Но 2007 година почина един мой близък приятел и жсичко почна отначало-пристъпите,но тогава ципралекса не ми помогна;а ми помогна серопрама.СЕГА ПАК САМ ЗА ПСИХИАТЪР.

07 март 2009 18:34 \| plamen \| sofia \|
	Zdraveite,imam sushtiq problem kato vas ot 5godini stradam ot panichesko raztroistvo imah predishen epizod koito otshumq i ot 2 meseca nasam pak zapochna da me obsebva panikata .iskam da popitam zimalie nqkoi ot vas tezi lekarstva amitriptilin,ludiomil,cipralex

23 февруари 2009 10:24 \| roggi \| bulgariq \|
	не знам от къде да започна.поставиха ми тази диагноза през лятото на 2007г.паническо разстройство.и съм в ръцете на страха.Страх от инфаркт,от полудяване и какво ли не.Сутрин още предида съм отворил очи се питам-а днес как ще съм?Змаяност,тревожност,треперене,задушаване,меки крака-това ми е ежедневие.Когато бях на хапчета-сероксат,диазепам по1/2 от 5мг,флуанксол беше горе-доло добре.Сега ми ги спряха по схема и симптомите се върнаха след 1 седмица.Не искам пак да посягам към хапчетата.Ще се боря,поне ще опитам и дано се получи.Спрях да спортувам от страх да не получа инферкт,спрях да се занимавам с нещата които ми доставяха удоволствие.Страх ме е да изведа децата на разходка,на плаж да не припадна, да не ми се случи нещо.Направих хиляди изследвания-ЕКГ,ехокардиография,велоергометър-нищо.Дано се оправя,дано възвърна старото си АЗ.ПИСНА МИ.Искам да се засмея,а не мога.Ако имате някакви съвети,моля,споделете ги. И извинете ,че всичко може да ви се стори пообъркано,но пак съм в криза.

03 януари 2009 10:45 \| kristina \| Plovdiv \|
	Zdraveite priqteli. Az sashto imam vashiq problem.Za parvi pat imah panicheska ataka predi poveche ot 15g.Togava znaeh mnogo malko za tozi problem.Sled lechenie okolo edna godina, se vazvarna dobroto mi sastoqnie.12, 13 g. bqh dobre.Razbira se prez tova vreme ne vsichko e bilo savsem bezproblemno.No az si se spravqh po moi si nachin,mnogo chesto bez vsqkakvi medikamenti.Prez izminalite godini se sluchvaha razlichni neshta, i az se spravqh uspeshno s vsichki jiteiski trudnosti.V tova chislo, razvod,zaguba i na dvamata mi roditeli, i zabolqvane na ednoto mi dete ot hronichna bolest.Qvno mi doide v poveche, i predi 1g. imah panicheska ataka.Edna edinstvena, vsichki koito sa prejiveli tova razbirat.Az moga veche da napravq precenka za "silata" na pan. mi ataka.Tazi beshe ot tezi sled koito ne mojesh da se vazstanovish 3, 4 dni.Sega otnovo sam s A.D.veche 1g.Kazaha mi, che pri recidiv, trqbva da priemam lekarstva, do kraq na jivota si.Az obache ne iskam da se primirq.Redovno cheta, tuk i navsqkade kadeto moga da otkriq neshto novo.Ne moga da se primirq, che zaradi disbalans v mozakat mi, ili vsichki izbroeni prichini za P.R.trqbva da doizjiveq jivota si v straha ot nova ataka.Pri men za 1,5 god. sa samo 2, kato vtorata beshe slaba. No, istinata e , che q imashe.Az vqrvam, che trqbva da ima nachin, i iskam da kaja na vsichki, da ne se predavat.Da imat vqra.Mai stavame po-madri i gledame po razlichen nachin na jivota.Da si pojelaem uspeh!

12 декември 2007 17:59 \| Ваня \| Благоевград \|
	Здравейте на всички,които имат този проблем,но и на тези,които го нямат!!!Добре е и те да бъдат информирани,защото никой не е застрахован от това какво може да му се случи утре-както стана и с мен.Аз сам на 19,обичам живота,обичам приятелите си,обичам хората около себе си.Имам страхотно семейство,никога нищо не ми е липсвало.С една дума мога само да благодаря на Бог за семейството и приятелите си-НО ТОВА НИКОГА НЕ Е ГАРАНЦИЯ ЧЕ НЯМА ДА СЕ РАЗБОЛЕЕШ !!!!!!!Миналата година септемери месец,както всичко си беше ОК се събуждам една сутрин и усещам как нещо с мен не е на ред.Виене на свят,замаяност,гадене,безапетитие,безпокойство и някаква необяснима тревожност,когато ми ставаше лошо.Това продължи една седмица.И след два мъчителни пристъпа или гърчове,незнам какво точно беше,така и не разбрах какво каза дежурният в спешния център,се наложи да ми се направят куп изследвания.Изследванията си бяха СУПЕР,но за съжаление диагнозата НЕ.Поставиха ми диагнозата-Паническо разстройство-гадно нали........От тогава се започна и моят АД.Изпих куп лекарства,които да не ви казвам какво причиняват на психиката и организма-беше наистина жестоко,това което ми се случи.Боже никога не сам вярвала че съществува нещо толкова мъчително за човешката душа.Мислех си,че никога няма да се оправя,защото в началото наистина бях много зле.Не бях способна да правя абсолютно нищо-неможех да стана сама от леглото,да се храня и наи-страшното беше,когато оставах сама вкъщи-истински АД.Бях по-зле физически,отколкото психически,макар че след известно време ми сложиха за "украса" и придружаваща депрсия-"късмет нали".....и така сумати месеци.След известно време отидох при подходящ лекар и може би той уцели лечението-макар че все още пия лекарства,но знам че ще ги махна.Сигурна съм.Преживях прекалено много,за да се предам сега след целият този ужас. Искам да кажа на всички,които имат тази диагноза да не се отчайват-ЕЙ ХОРА,ЛЕЧИМО Е !!!!Всичко зависи единствено и само от вас самите.Сигурно сега някой се пита защо сам толкова оптимистично настроена при положение че пия още лекарства.........??? Защото ми писна да ми е зле.Защото ми писна да не мога нищо да правя.Защото ми писна да ме е страх.Защото ми писна да завися от страха.Защото ми писна да завися от лекарствата.Защото ми писна да си мисля глупости.Защото ми писна този начин на жвот,който се опитва да ми наложи тази диагноза.ЗАЩОТО СИ ИСКАМ ПРЕДИШНИЯТ ЖИВОТ. Сега не ме е страх,защото не позволявам на страха да ме надвие.Вече не ми пука,ако изляза тази вечер с приятелите,дали ще ми стане лошо и какво ще правя.....това беше преди.Сега си излизам и дори пътувам на хиляди километри,което преди неможех.Върнах си предишния живот,който ми липсваше страшно многопо едно време се бях отказала да жиеея,само плачех,нищо не мислех,не излизах от стаята и не ставах от леглото.Ако и ти имаш този проблем повярвай ми,можеш да се оправиш,но всичко зависи изцяло от теб.ПОВЯРВАЙ В СЕБЕ СИ,потърси подходящите хора,които ще ти помогнат,не се оставяй да зависиш от този проблем-така нареченото-паническо разстройство и всичко ще бъде ок........ ::: а и се усмихвай по-често,помага !!!Надявам се мойта история да вдъхне оптимизъм на повече хора и да не се предават. А знаете ли,че хората,които са страдали от паническо разстройство и са се излекували,след това имат много по-добър начин на живот:::::

27 ноември 2007 15:14 \| росен \| sofia \|
	класически пример съм на паническо разстройство, от 14 години, с приливи и отливи, с всичките типични симптоми. Получава се когато попадам в големи задръствания и съм зад волана. Ако не шофирам аз, мога да стоя там с часове! Асаннсьорите също не ме притесняват. Никой специалист а съм ходил при доста не може да ми обясни този феномен. Боря се и не се отказвам, осъзнал съм вече, че от това не се умира нито пък се полудява. Просто внезапен прилив на много адреналин. Пия Серопрам 20 мг, Ривотрил 2 мг, и Атенолол 25 мг дневно. Пътувам около 700 км всяка седмица, с една дума- продължавам да работя и да живея. Признавам, че ползвам алтернативен вариант- друг шофира приятел, такси, когато се налага да се "забия" в центъра. Може би един банален съвет за хора страдащи от панически пристъпи: НИКАКВО ОТЧАЯНИЕ И САМОСЪЖАЛЕНИЕ, ние сме си съвсем нормални хора! И нещо много важно по време на пристъп: опитайте да регулирате правилно дишането заради нормалната вентилация, това ми помага страшно много.

Още за Психично здраве:
• 3 предразсъдъка, които ни погубват
• Любопитно! 5 неочаквани факта за изневярата
• Ето защо сексуалното въздържание преди брака е вредно!
• Внимание! Секс записите са полезни за здравето!
• Мамо, скрий си прашките!

За Лекар.БГ | Реклама в сайта | Контакти с нас | При използване на статии от сайта, линк към lekar.bg е задължителен

дизайн.NVS