Ако наистина е вярно, че получаваме това, за което сме готови, ще излезе, че бедните са бедни, защото само това очакват и не могат да възприемат себе си извън концепцията за финансовата ограниченост. На думи звучи доста сложно, затова ви предлагаме няколко признака, които са ясно забележими в практиката:
- бедните вярват в злата съдба – родили са се бедни, затова и ще живеят бедно. Хората, които са израснали в семейство с финансови затруднения, вярват, че такова е предопределението им, затова често не правят нищо, за да променят участта си;
- човекът, отраснал в бедност, предпочита да заложи на малкото, но сигурното, затова често се примирява с нископлатена длъжност;
- психологията на бедността не допуска рискове. Консерватизмът е запазе а марка на мислене на хората, които са израснали в този стереотип. Тези хора никога няма да започнат собствен бизнес, да се запишат да учат на 40 години или да се преместят да живеят на ново място – било то нов град или държава – след 50 години;
- самооценката при този тип хора, при проекцията на бедността е силно занижена. Тези хора не вярват в себе си и в собствените си възможности да се справят, те са примирени, че няма как да постигнат по-висок стандарт;
- затова и тези хора не предприемат нищо. Те се носят по течението на бедността.
|