Когато спомените остават...

Oтпразнуване на първата Коледа с бебето, поникване на първото му зъбче, радостта от първата казана дума - всичко това остава в спомените на родителите, но не и на детето. През първите три години от живота на човека се случват толкова много събития, колкото никога по-късно, но впоследствие той не може да си спомни нищо от този период. Бащата на психоанализата Зигмунд Фройд първи описва този феномен като " детско забравяне". Съвременните учени смятат, че за да остане спомен в човешкото съзнание, е необходимо наслагването на три фактора - овладяване на език, съзряване на мозъка и развитие на Аза. Ако детето все още не владее думи, с които да опише свое преживяване, от него не може да остане спомен, смята психологът проф. Ханс Маркович. Бебет помни само рефлекторни процеси - напр. за да суче, трябва да го сложат на гърдата. С развитието на мозъка в паметта (т.нар. автобиографична памет) започват да се трупат лични преживявания. Това става след навършването на третата година. Около 2-3-годишна възраст децата развиват представа за самите себе си. В този период те започват да подреждат събития и случки във времето. "Докато няма усещане за минало, настояще и бъдеще, не е възможно да се съхраняват спомени", категоричен е
проф. Маркович.

За кои събития от своето детство ще си спомня един ден възрастният човек, зависи от това колко силно са го развълнували. Няма значение дали те са радостни, или тъжни. Много интензивни са спомените за миризми и вкусове. "Паметта за миризми е първична, в миналото тя се свързва с оцеляването на видовете. Миризмата може да извиква определени спомени." Няма човек, който да си спомня всички случки от детството. "Дори и да не се сеща за конкретни събития, у всеки човек съществува усещане дали като дете той е бил обичан, обграден с грижи или не."

Хубавите спомени от детството са най-доброто, което може да ни се случи. Когато ги извикаме в съзнанието, те повишават настроението ни, подобно на парче шоколад или хубава музика. Организмът ни започва да произвежда ендорфин (т.нар "хормон на щастието"), който подсилва имунната система и повишава работоспособността. Споменът за нашето минало заема голяма част от собствената ни личност. "Архивът от данни", били те добри или лоши, ни прави неповторими и уникални, обяснява характерните особености и чувствителността на всеки от нас.

Заредете детето си с хубави спомени! Това обаче не е толкова просто. Родителите могат да научат малкото да се храни с нож и вилица, да си слага ръката пред устата, когато киха, да казва "Благодаря" и "Моля", но не може да подбере спомените му. Все пак бихте могли да се намесите поне малко в тях:

Участвайте в любимите занимания на детето. Повечето родители знаят кои са те - посещение в зоологическата градина, плуване в басейн и др. Намирайте време, за да изпълнявате тези желания на детето си. Може би някога то ще си спомни за споделените моменти на радост.

Добре познатите дейности се запомнят по-лесно. Малките могат до припадък да правят отново и отново онова, което обичат, докато възрастните се отегчават от еднообразието. Проявете търпение и понякога участвайте в тези игри.

Говорете за общите си преживявания. Приятно е вечер да си припомните най-хубавите моменти от деня. Онова, което се изговори и осмисли, остава по-дълго в паметта.

Насърчавайте движението. Една разходка или каране на колело стимулира производството на ендорфин. "Хормонът на щастието" помага събитието да бъде преживяно по-интензивно и да влезе в" твърдата" памет.