Нещо става с паметта ми...

Паметта е много сложна част от човешкия организъм. Малко хора могат да се похвалят, че помнят всяка дреболия и никога не са забравяли нещо важно. Смята се, че най-добрият начин да си спомним нещо, е да възпроизведем напълно в паметта си ситуацията, при която то е станало. Например, ако сме забравили къде сме оставили ключовете си, трябва да си спомним кога за последен път сме отключвали врата, къде сме ходили и какво сме правили. Заедно с тези подробности ще "изплува" и мястото, където сме ги сложили.

ПРИЧИНИ
Паметта може да "боледува" и да се лекува, а затова трябва да се открият причините. Едни от тях може да са свързани с непосредствени поражения на главния мозък в резултат на черепно-мозъчна травма или инсулт. Сред причините са продължителна преумора, недоспиване, психотравмиращи ситуации, стрес, рязко изменение на привичните условия на живот, необходимостта да се запомни наведнъж голямо количество информация, злоупотреба с алкохол, прием на наркотици, а също и на някои лекарства, възрастови изменения в мозъка.

Невропсихологическото изследване с помощта на специални тестове може да определи коя именно част на мозъка е пострадала, да се отделят силните и слабите страни на паметта на пациента и да се направи програма за възстановяването й.

ЛЕЧЕНИЕ
Освен таблетки, на човека, който страда от влошаване на паметта, може да се препоръча и физиотерапия (ендоназална електрофореза с глутаминова киселина, при която молекулите на лекарството с помощта на специално разположени електроди и електрическо поле въздействат непосредствено на главния мозък).

Има още една възможност за възстановяване на паметта - психолого-педагогическата корекция. Всеки има своя стратегия на запомняне.

НЯКОИ ХОРА ЗАПОМНЯТ, КОГАТО ВИДЯТ НЕЩО, ДРУГИ, КОГАТО ГО ЧУЯТ
Съществуват зрително, слухово-речево и двигателно-моделно запомняне. За да запомни един и същ текст, за някого е необходимо само да го прочете, да получи т. нар. зрителна представа, а друг ще го запамети, ако го чуе, например от запис на касетофон. Има и такъв тип хора, които трябва да произнесат гласно информацията. На четвърти помагат записките, конспектирането на текста. Има и такива, които, за да запомнят, трябва да си построят собствена логическа схема и собствени асоциации. Ако мозъкът е здрав, човек ползва паметта си, без да осъзнава как прави това. Но ако различните зони на мозъка са поразени, например високите отдели, които ръководят слухово-речевата памет, на болния му се струва, че нищо не може да запомни. Той обаче може с помощта на думите да си създаде зрителен образ на това, което чува, и да го запомни чрез зрителната си памет. Но за това е необходимо да се преустрои нарушената функция на паметта. Това е много прецизна работа, която не става с един сеанс. Нужно е да се създаде автоматизъм, определени методи.