Ваня Матанова, доктор на психологическите науки: Дислексията често съпътства таланта

Проф. Ваня Матанова е доктор на психологическите науки. Специализирала е в Швеция, Англия, Ирландия и Русия. Преподава 8 СУ "Св. Климент Охридски". Ръководител е на магистърска програма по клинична и консултативна психология към Софийския университет. Член е на специализирания научен съвет по психология към ВАК, на редица международни организации и асоциации по психология. Председател е на Българската асоциация по дислексия и на Българската асоциация по клинична и консултативна психология. Научни интереси: клинична психология, консултиране в клиничната практика, дислексия на развитието.

Тя обяснява същността на този феномен. Доказано е, че проявяващите го деца притежават потенциал, който може да бъде разгърнат, изтъква специалисткат

Специфични симптоми
Основен критерий е несъответствието между интелектуалните способности и основните училищни умения, между очакваните за възрастта и реалните постижения. Дислексиците винаги се изразяват по-лесно и по-добре устно, отколкото писмено. Други диагностични симптоми могат да бъдат: нетипични грешки в четенето и правописа, нарушения в обработката на зрителни и/ или слухови стимули, затруднения в организирането на писмен текст, в пространствената ориентация (определяне на посоките ляво/дясно), в изговарянето на многосрични думи, при ползването на цифри и числа, при организиране на времето и при планиране на дейностите и др.

Дислексиците допускат специфични грешки при четене. Характерни са замените на формално подобни букви (Е-Ш, Л-П, Л-А, а-о), на звуково сходни гласни (четат "ни" вместо "не", или "кун" вместо "кон") и съгласни (напр. "кора" вместо "гора"). Наблюдават се и затруднения в оперирането с Й, Ю и Я. Пропускат се букви, най-често на гласните звукове ("катрица" вместо "катерица"). феномен е огледалното четене и писане. Размества се позицията на буквите в думите или позицията на цели срички ("патса" вместо "паста" или "прореждрането" вместо "подреждането"). Често се изпускат предлози, съюзи, частици. Налице са затруднения при проследяването на редовете. Темпът на четене е по-бавен.

Според статистиката от дислексия са засегнати 10% от хората в света. Първите симптоми се проявяват още в предучилищна и училищна възраст: децата имат затруднения при пресъздаването на текст, в пространствената и времева ориентация. За жалост невинаги родители и учители разбират същността на проблема на такива деца и на тях погрешно им се лепват етикети от рода на "мързеливи", "калпазани" и дори "глупави". За "изоставащ в развитието си" като малък бил смятан дори един от най-известните дислексици - великият Айнщайн.

Терминът "дислексия" покрива цяла група от разстройства, при които хората изпитват проблеми в една или в повече области на ученето и систематизирането, моторните умения, работната памет, речта, четенето, правописа, писането, смятането, обяснява изтъкнатата специалистка в тази научна област проф. Ваня Матанова. И подчертава, че дислексията не се дължи на умствена изостаналост, сензорни увреди, психиатрични и неврологични заболявания, както и на влияние на средата и неадекватно обучение. Това е сложно и комплексно нарушение, което оказва влияние върху развитието на личността и цялостното психично функциониране. Затрудненията не обхващат изолирано четенето, писането и смятането, а са свързани с емоционални и/или поведенчески разстройства. Установено е, че децата с дислексия от начална училищна възраст демонстрират емоционални разстройства, а тези от среден и горен курс - поведенчески.

Според международните диагностични справочници дислексията е състояние, при което нормалните начини за придобиване на умения са блокирани още в ранните стадии на развитието, като това не е проста последица от липсата на възможности за учене и не се дължи на някаква форма на придобита мозъчна травма или заболяване. Смята се, че дислексията се дължи на абнормности в когнитивното (познавателното) функциониране, които произтичат от някакъв вид биологична дисфункция. Ето защо дислексията се определя като трудности в ученето и в систематизирането, които ограничават способностите на ученика в информационния процес, моторните умения и работната памет, а те пък от своя страна причиняват трудности в овладяването на някои или всички умения, свързани с речта, четенето, правописа, писането, смятането.

У хората с това нарушение се наблюдават трудности при откриването, разпознаването, идентификацията и дискриминацията на стимули, възприети по определен сензорен (сетивен) канал. Нарушена е преработката на зрителни стимули за възприемане и опознаване на предметите и явленията по техните специфични качества и свойства. Това води до невъзможност за повторното им разпознаване с помощта на паметовите механизми, а също и до неспособност за разграничаване на сходни оптични символи. Тези трудности се наблюдават най-ярко при четенето. Те вероятно са свързани и с проблеми в зрителната памет, което се демонстрира с трудно запаметяване на оптични символи, с трудно усвояване на правилната позиция на буквите, водещи до невъзможност за правилно разпознаване на цели думи.

Нарушенията може да се отнасят до обработването на стимули по слухов канал и тогава е налице невъзможност за свързване на думата със смисловата й страна. В други случаи е нарушена способността на децата да възприемат и оценяват пространствените измерения на предметите - форма, големина и място в пространството. Това оказва влияние и върху времевата им ориентация, особено върху представите за времева последователност и периодичност.

Дислексията включва не само проблеми с овладяване на училищните умения. Вторичните й симптоми са свързани с емоциите и поведението. Постоянно повтарящият се неуспех формира у децата с това разстройство чувство на несигурност и самовъзприемане на основата на липса на идентичност. Те изпитват върху себе си провала много по-често, отколкото техните връстници. Този провал се определя от факта, че децата с дислексия не могат да отговорят на очакванията на другите по отношение на усвояването на училищни умения и поведение. Те не предизвикват у околните прояви на задоволство, одобрение, приемане и привързаност, тъй като не демонстрират желания и очакван прогрес. Средата и другите обикновено ги натоварват с негативни оценки, отблъскване, критика, социална изолация и грубост. Периодично повтарящият се неуспех и провал формират у детето негативизъм и мнителност. В други случаи пък социалната среда е твърде протекционистична по отношение на детето с дислексия, поради което то не може да разгърне потенциала си. Емоционалните реакции могат да бъдат демонстрирани по много и различни форми - съзнателен отказ от учене, неподчинение, открита враждебност, негативно отношение към училището, недисциплинираност, хиперкинетичност, клоунско поведение, склонност към зависимости, свръхразсеяност, затваряне в свой вътрешен свят и др.

Дислексиците обикновено са със средно или над средното ниво на интелигентност и нямат неврологични, психиатрични или сензорни проблеми. Основната причина за трудностите, които изпитват, се крие в различния начин на преработка на информацията, в нейното подреждане, съхранение и използване. Тази различна преработка, съчетана с добри потенциални възможности, прави дислексика уникален, често смятан за гений или демонстриращ нов тип мислене.

Абсолютно доказано е, че децата с дислексия притежават потенциал, който може да бъде разгърнат. Те обаче се нуждаят от разбиране и много обич.