Солофобия

Това заболяване се очаква да стане най-разпространеното в Европа сред младите жени. Класическият синдром е нарастващото чувство на паника и страх от самотата, от мисълта, че си извън борда, без съпруг, без партньор, дори без обожател. Направеният от детството МОДЕЛ ЗА СЕМЕЙНО ЩАСТИЕ с три опорни точки - баща, майка, дете, се превръща в химера. Идеалният мъж така и не се появява. Когато търпението се изчерпва, годините напредват, жената се впуска в странни и необмислени авантюри. Обикновено обектът се оказва неподходящ, безинтересен, грубоват, но все пак омразната самота се оказва временно запълнена. Междувременно солофобията продължава да разяжда самочувствието. От околните все по-често се чува обръщението "горката неудачница", самосъжале ието става враг номер едно. КОПНЕЖЪТ ЗА ИСТИНСКА, СПОДЕЛЕНА ЛЮБОВ И ТРАЕН ПАРТНЬОР се превръща във фикс идея, а постоянната зависимост от случайни връзки - в кошмар.

Голяма част от появилата се напоследък женска литература е посветена на изкуството да живеем сами. "Сама не означава самотна" е в основата на предлаганата терапия. Животът няма да стане по-пълноценен в присъствието на подходящ партньор. Психолозите наблягат на необходимостта жената да свикне да се наслаждава на собствената си компания и да се научи да замества понятието самотност със самостоятелност. Това е първата крачка в премахването на комплекса за малоценност, а и на ужасната мисъл, че вече се числи към "втора категория", Другото правило при търсенето на лично щастие, е жената да не изгубва своята самоличност и самоуважение, да пести емоциите си и да опази дълбоките си чувства за истинския избраник. Според психолозите на самотата може да се гледа и като лукс, стига да съумеем да направим живота си съдържателен.

Надяваме се, че вие не четете такава литература се предавате на солофобията.