Не се давайте на есенната депресия!

Депресията отдавна е станала синоним на емоционалните състояния от „аз съм уморен" до „на мен ми е ужасно зле". И ако тези думи се повтарят всеки ден по няколко пъти, човек трябва да се замисли сериозно за здравословното си състояние. Защото депресията не е просто лошо настроение, а напълно диагностицирано психофизическо заболяване, което води до безсилие (включително и полово), към безсъние и раздразнител¬ност. Заболяването се характеризира с потиснато настроение, чувство за необяснима тъга. Когато изпадне в такова състояние, болният се стреми към самота и покой.

ДЕПРЕСИИТЕ СЕ ДЕЛЯТ НА ДВЕ КАТЕГОРИИ

• Първа категория: заболяването се развива като реакция на някаква травмираща психична ситуац я (сериозни проблеми в семейството, загуба на близък човек и т. н.)

• Втора категория: тя е вътрешна болест, която може да се развива дори на фона на мечтаното благополучие без някакви видими причини.

Не е чак толкова трудно да се разпознае депресията. Достатъчно е да сте по-внимателни към себе си или към близките си и ще откриете депресията по следните признаци:

• без причина се губи апетитът и болният започва бързо да отслабва, без да променя начина си на живот;

• болният не може да спи нормално, през нощта е буден, а през деня точно обратното - непрекъснато му се спи;

• трудно му е да се съсредоточи в работата си.

Ако откриете макар и един от тези симптоми, бъдете сигурни, че вече сте в лапите на депресията. Започва да ви се струва, че непрекъснато ви връхлитат проблеми и нямате нито сили, нито желание да ги преодолеете.

КАКВО МОЖЕ ДА СЕ НАПРАВИ?
Най-напред трябва да се съобразявате с физическото натоварване, ако работите тежък физически труд. Както болният от грип няма сили да копае в градината, така болният от депресия няма желание и сили да се захване и с най-елементарната работа. Лекарите препоръчват на страдащите от депресия да започнат да приемат витамини, да отделят повече време за почивка и за разходки на чист въздух. Важно при лечението на това досадно заболяване е човек да не сдържа емоциите си. Ако на болния му се плаче - нека се наплаче. Плачът е естествена проява на емоциите и не бива човек да се стеснява от сълзите си, били те от радост или поради друга причина.

Важно е адекватно да се оценяват възникващите проблеми, да се търси, ако трябва, помощта на лекаря, но в никакъв случай не бива да се приемат равнодушно и да се отминават така, все едно нищо не се е случило.