Топографският кретенизъм се открива по-често при дамите

Мъжете използват своята логика, а на жените им пречи да се ориентират правилно, защото са твърде емоционални
При еднакво ниво на интелект и образование едни хора лесно се ориентират на непознати места, а друзи не могат без придружител понякога да намерят дори близки места и сгради - било то институции, било природни забележителности, а защо не и дома на някой приятел. Неспособността на човек да се ориентира нормално, когато трябва да отиде до някъде, особено на непознати места, се нарича топографски кретенизъм. А специалистите смятат, че това е обичайно явление при жените. Откъде се е взела неспособността на човек да се ориентира в пространството и може ли да се повлияе на това състояние? Причините за него са няколко. И на първо място, как о споменахме, се поставя „женската" причина.

От древни времена се е наложил моделът в семейните отношения: мъжът да добива дивеча, жената да седи в пещерата и да подклажда огнището, очаквайки съпруга си с улова. Психолозите обясняват по следния начин: мъжът-ловец отива до много далечни места, изминава дълги разстояния и е било задължително да може да се ориентира в пространството, да си представя местността като на карта, за да не се заблуди по обратния път. А жената не е ходела никъде, ако пък й се е налагало да отиде за гъби или ягоди, на нея й се е показвал маршрутът и детайлите, по които да се ориентира.

Оттук идва разликата в пространствените възприятия. Мъжете обикновено използват общи ориентири, например къде в момента се намира слънцето. А жените запомнят само конкретни обекти - магазина, където миналия път видяла нещо интересно и затова го е запомнила; кафенето, в което правят много лошо кафе, и т.н.

Жените имат и друга причина да се ориентират трудно в пространството - те не умеят бързо да направят избор в отговорен момент. Мъжете притежават и използват своята логика, а жените са по-емоционални. А физиолозите си позволяват да твърдят, че при жената не всичко е подчинено на правилата: двете полукълба на главния й мозък постоянно си взаимодействат, по-точно се конкурират, борят се за своеобразно лидерство. Така че фразата: „Аз съм толкова загадъчна и непредсказуема" е чиста истина. А това много пречи при решаване на пространствени задачи.

АКО НЕУМЕНИЕТО ДА СЕ ОРИЕНТИРАТЕ Е ГЕНЕТИЧНО ЗАЛОЖЕНО, МОЖЕТЕ ДА ОПИТАТЕ ДА ТРЕНИРАТЕ
Умението на човек да се ориентира или точно обратното - да се изгубва в непознати места, може да е генетично заложено. И тук половата принадлежност не играе никаква роля. Ако вашата майка, когато се разхождате из околностите на града, непрекъснато пита за пътя, най-вероятно и при вас ще съществува този проблем. Трябва да тренирате и да не забравяте, че и вашите деца могат да изпитват след време подобни затруднения.

Ако вие сте жена, пък и родителите ви не са се отличавали с отлично ориентиране, значи трябва да се опитате да намерите и разбудите своето „вътрешно индианско чувство". Основното е да активизирате дясното полукълбо на мозъка, което отговаря за ориентацията в пространството. Разбира се, най-добре е да се започне в детството. Това може да стане, като карате децата да наблягат на задачите по геометрия и чертане. Но и в зряла възраст можете да постигнете много. Ето какво ще ви помогне.

УРОЦИ ПО МУЗИКА И РИСУВАНЕ
•Те развиват зрителната памет и образното възприятие. Така се задейства дясното полукълбо на мозъка.

АЙКИДО
•Трениране на триизмерното мислене, активни са и двете полукълба на мозъка.

КАРАНЕТО НА АВТОМОБИЛ, ИЗЛЕТИТЕ СРЕД ПРИРОДАТА
•Така човек придобива точна представа за целта и помага бързо да разбере къде се намира.

ЛИПСАТА НА МОТИВАЦИЯ МОЖЕ ДА ПОВЛИЯЕ НА ЧУВСТВОТО ЗА БЪРЗО ОРИЕНТИРАНЕ
Много зависи от мотивацията това дали ние ще съумеем да се доберем от точка А до точка В.

Мотивацията, или истинското желание - това е мощен стимул за много наши действия - като се започне от опитите за отслабване и отказване на цигарите и се стигне до умението да се ориентирате в боровата гора. Ако трябва, ако много искаме, ще намерим търсеното място. Само ако много, много искаме. Ако не го искаме толкова - никога няма да го открием.

Затова често проявата на топографския кретенизъм е повод да се замислим какво въобще искаме да постигнем, да намерим, с какво искаме да се сдобием? И още: така ли трябва да бъде, какви са нашите отношения с хората, трябва ли да зи коригираме? Ако не сте в състояние да запомните най-простия маршрут, постарайте се да анализирате (може самостоятелно, може с помощта на психолог) какво ви пречи да постигнете целта. Може да се окаже, че причината не е в конфликтите, а просто в поначало слабата мотивация. Тя, мотивацията, трябва да се „подхранва". С други думи, ако трябва да се доберете до някое място, то трябва да се настроите на това с максималната си концентрация. Това ще помогне да се активизира работата на главния мозък и да се отключи пространственото въображение.

ДЕТСКИ СТРАХОВЕ МОЖЕ БИ СА ОСТАВИЛИ ОТПЕЧАТЪК В ПОДСЪЗНАНИЕТО
Зачатъците на топографския кретенизъм могат да се проявят в нашето подсъзнание още в ранно детство. А причина за това са детските преживявания, свързани със страха на детето да не се изгуби и да остане самичко на непознато място. Ако през детството си сте се изгубвали или родителите ви са ви „забравили" някъде, съществува риск в бъдеще да се паникьосвате винаги когато се окажете на непознато място. Такъв страх води до елементарното неумение да разпознавате пътищата и маршрутите, обозначенията и топогрфските ориентири. Психотерапевтите обясняват, че в такава ситуация подсъзнанието включва на режим „опасност", запомнен от негативен детски опит.

Всичко това може да се оправи. Първо, спомнете си всичко - тази драматична ситуация, в която сте изпаднали като малки, и отново я преживейте в реално време. Опитайте да изпитате същите емоции, да си спомните колкото може повече детайли и подробности, да се погледнете отстрани. Като разделите всичко на детайли - ще откриете причините, ще им намерите логичното обяснение.

Или пък поговорете с родителите си, те също имат своята версия за това отдавнашно събитие. И не се сърдете на тях за това. И не на последно място - започнете да тренирате с помощта на ваши приятели и близки - създавайте ситуации, при които се налага да откриете някакъв обект. Така рано или късно детският страх пред нови места ще изчезне.

Прочети, и запомни!
В главния мозък има специални участъци, отговарящи за способността на човек да се ориентира в пространството. Това са теменната и префронталната област на кората на двете полукълба. Най-активно в процеса участва дясното полукълбо. По време на половото съзряване при юношите хормоните потискат формирането на лявото полукълбо и често се получава луфт. А при момичетата бързо се развива лявото полукълбо. Затова мъжете по-добре се справят с разчитането на карти и добре се ориентират. Единственото, което може да попречи на мъжете да решат сериозни пространствени задачи - това е излишъкът на тестостерона.

КАК ДА НЕ СЕ ЗАБЛУДИТЕ В НЕПОЗНАТИ МЕСТА
1. Излизайки на улицата, вземете със себе си карта. Разделете своя път на логически отрязъци- така може по-добре да запомните целия маршрут.

2. Ако нямате карта, се концентрирайте и запомнете колкото може повече детайли: пътните знаци, рекламните билбордове, цветовете на къщите, необичайните обекти, дори ароматите.

3. Изговаряйте на глас всичко, което видите това ще ви помогне да си спомните обратния път.

4. Ако искате да се измъкнете от непознат район, се придържайте към големи обекти, не завивайте, а вървете направо. Когато се обръщате, опитайте се ъгълът на обръщане да бъде приблизително 90 градуса. Когато попаднете в непознат град, започнете да опознавате централните улици. Не бързайте да се забутвате в малки улички.

5. Ако все пак сте се заблудили, опитайте се да излезете на магистрала, близо до автобусна спирка. Транспортните възли ще ви ориентират.

КАКВО ПРЕПОРЪЧВАТ СПЕЦИАЛИСТИТЕ
Някои от тях смятат, че неспособността да се „разбере" една местност е самовнушение. И смятат, че навиците трябва да се развиват, като се започне с тренировки на пространственото мислене и зрителната памет.

Отворете картата и я проучете. След това се опитайте да пренарисувате този участък от пътя, който планирате да изминете. Задачата е да запомните разположението на улиците. След това още един път изобразете своя път върху хартия, само че вече без подсказки. Рисувайте дотогава, докато планът ви съвпадне с картата.

Упражнение за развитие на зрителната памет е „живата фотография". Идете до прозореца и в продължение на 30 секунди се старайте да запомните всичко, което виждате - и по-големите обекти, и по-дребните детайли. Като се обърнете, опишете това, което сте
успели да запомните.

В многолюдно място се загледайте в един човек и затворете очи. Представете си как и къде продължава да се движи този човек, какво прави, с кого говори. Това упражнение третира образното възприятие.

Прочети и запомни!
Ако причината за топографския кретенизъм е „женска", изходът е един - тренировки. Ако е генетична - не бързайте да обвинявате родителите си, защо¬то вашите деца също могат да придобият подобни проблеми. Ако причината е мотивационна, опитайте да си обясните защо толкова не ви се иска да попаднете в крайната точка на вашия маршрут. А ако са детските страхове - трябва да се преборите с тези страхове. Невинаги човек може да се справи сам със страховете и конфликтните ситуации. За тази цел има опитни специалисти.