Стаените емоции са много опасни за здравето

Понякога се чувстваме така, сякаш ще гръмнем – буквално всичко около нас ни дразни - времето, работата, хората, транспортът.

Нервите ни са като оголени проводници – реагират на най-малкото дразнение, тялото се е свило на топка, отгоре на всичко ни заливат горещи вълни. Започвате да се дразните от неща, които по-рано не са ви правили впечатление - колегата срещу вас сърба кафето си и шумно преглъща, младежът в трамвая си тактува с крак...

Но най-ужасното е, когато ви дразнят близките - родителите, съпругът, детето. Та нали ги обичате! И се срамувате, че ви вбесяват майчините забележки, начинът, по който седи във фотьойла любимият, разхвърляните играчки на детето...

За разлика от нормалния гняв, предизвикан от конкретна причина, на р здразнението често не можем да отреагираме. Няма как да се развикаме на времето, да грабнем кафето на колегата или да се разкрещим истерично на детето. А междувременно неотреагираните, стаените емоции се натрупват и това води до хронично напрежение и емоционален дискомфорт. Какво става в организма, когато вътре у вас всичко клокочи?

Гневът ви прави агресивни. И тогава:
• се изработва допълнително количество адреналин;
• се ускорява сърдечният ритъм;
• се повишава кръвното налягане;
• кръвта се пренасочва от кожата, черния дроб, стомаха и червата към сърцето и мускулите;
• потискат се процесите на храносмилане.

Разтоварване не следва и организмът се намира в стрес.

КОЯ Е НАЙ-ОПАСНАТА ЕМОЦИЯ
Според последните научни и клинични изследвания сподавеният гняв е причина за:
• болестите на храносмилателната система - гастрити, язви;
• хипертония;
• повишава нивото на холестерола;
• повреждане на артериите;
• влошаване на сърдечносъдовите заболявания;
• понижаване на имунитета;
• поява на главоболие.

Психолозите, които работят с онкоболни пациенти, са забелязали, че голяма част от тях преди заболяването са изпитвали скрит гняв към някаква жизнена ситуация или човек. От всички отрицателни емоции именно дълго потисканият гняв се оказва най-опасен за здравето.

БУНТЪТ НА ОРГАНИЗМА
Между многото физически фактори, предизвикващи гняв, най-разпространено е астеничното състояние. То може да се появи след каквато и да е болест, дори след грип или банална настинка; заради авитаминоза - напролет се наблюдава почти у всеки; в резултат на строги диети. Ако постоянно се преуморявате, не си доспивате, през цялото време нервничите - скоро ще ви споходи астенията. В това състояние болният постоянно е напрегнат - той не може да чака автобуса дълго или да се реди на опашка, дразнят го високите звуци, силната светлина.

Острите или хроничните болки - стомашни, зъбни, главоболие - също го хвърлят в тих бяс - струва му се, че целият свят се е наговорил да го трови. Хормоналните изменения - предменструален синдром, менопауза, са изразени особено силно - жената буквално има чувството, че полудява. И накрая - всяко абстинентно състояние - отказали сте цигарите, най-после сте спрели да пиете алкохол, забранили сте си нещо, с което сте свикнали.

С една дума - организмът ви иска почивка, спокойствие и разтоварване, а вие го натоварвате с нови задачи.

КАКВО ДА ПРАВИМ?
Преди всичко да осъзнаете какво предизвиква вашият гняв към климата, транспорта или туткавата касиерка в супермаркета. Ако той се таи във физическото или психичното ви състояние, отнесете се към себе си като към тежко болен – изолирайте се от всякакви вълнения. От вашето нервничене няма да се промени нито времето, нито бързината на транспорта, нито касиерката ще стане по-пъргава. Затова, щом забележите първите признаци на гнева, кажете си: “Главното е да съм спокоен.” Или “Здравето е по-скъпо.” Методът е много прост, но дава резултат - можете сами да се убедите в това.

ГЕРОИТЕ НЕ ИЗПАДАТ В ИСТЕРИЯ
Гневът е вторична реакция. Отключват го много по-дълбоки чувства - обида, тревога, страх. Да кажем, началникът ви се е скарал. Връщате се в кабинета си, а там вашата колежка си лакира ноктите и цялата стая мирише на ацетон. “Не можеше ли да свърши тази работа вкъщи” - клокочи вътрешно всичко у вас. Целия ден се дразните от нея, а в края на работното време просто я ненавиждате. Какво се е случило всъщност - по-лесно ви е било да пренесете чувствата си върху нея, отколкото да преживеете забележките на началника си.

КАКВО ДА ПРАВИМ?
Ако чувствате, че кипвате за глупости, спрете и помислете какво се е случило до този момент. А преди това? Така ще се доберете до истинската причина за възбудата си и ще започнете да решавате конструктивно проблемите. Дреболиите ще престанат да ви дразнят - имате си по-важна работа. В моментите, когато сте готови да се карате за дреболии, помага следната техника. Представете си, че сте мъжествен, сдържан герой от филм. Току-що сте излезли от леговището на врага като победител. Нима ще се подразните от секретарката му, която си лакира ноктите?

ОТ ПОЗИЦИЯТА НА УЧЕНИЯ
Много по-трудно е да изброим психологичните фактори, които ни поставят в състояние на сподавен гняв. Сработва вътрешното съпротивление: “С мен всичко е наред, а другите са лоши и трябва да се променят, затова моята злоба е напълно справедлива.” Дори да сте прави, раздразнението ще нанесе вреда само на вас, а “другите” няма и да го забележат. Най-много да решат, че имате лични проблеми. Затова трябва да се научите да се справяте с този гняв.

Най-често у другите ни дразнят онези черти, които не приемаме за себе си. Например: вбесява ви ленивият колега, който гледа при първа възможност да се изплъзне от задълженията си. Вие също бихте могли да постъпвате така – на кого му се върши досадна работа. Но вие се претоварвате. И започвате да трупате гняв и злъч срещу него.

КАКВО ДА ПРАВИМ?
Ако сте началник на този немарлив колега, можете да му направите забележка, да го накарате да си свърши работата, да го лишите от премия - но го правете без емоции, без да преживявате, че той не е трудолюбив като вас. Кажете си: “Затова аз съм постигнал в живота си повече от него.” А може би си струва да се научите от него да гледате по-леко на живота? В крайна сметка - погледнете го като обект за изследване и раздразнението ви ще изчезне.

ЗНАЕТЕ ЛИ, ЧЕ...
...мъжете с агресивно поведение умират от инфаркт 20 пъти повече, отколкото спокойните и уравновесени хора. До такъв извод стига екип от американски специалисти, изследвали 774 мъже на възраст около 60 години. Тези, при които нивото на враждебността било много високо, най-често страдали от сърдечносъдови заболявания. За младите хора това правило не важи.

...ако човек изпива повече от 5 чаши вода на ден, рискът от сърдечен пристъп, инфаркт или инсулт рязко се снижава, доказали група специалисти от Калифорния. Шест години наблюдавали 20 хиляди мъже и жени на възраст от 38 до 100 години. При жените, които всекидневно изпиват повече от 5 чаши вода, рискът да умрат от инфаркт се понижава с 41 процента, а за мъжете - с 54 процента. При това най-полезна е чистата вода, а кафето, чаят, соковете, млякото и спиртните напитки увеличават рисковете. За жените, които често употребяват тези напитки рискът от сърдечни недъзи се увеличава, а за мъжете нараства на 46 процента.

... хората, които изпиват не по-малко от 7 чашки кафе дневно, два пъти по-малко рискуват да се разболеят от диабет втори тип от тези, които пият по 2 чаши на ден. По информация на холандските медици това става благодарение на високото съдържание на магний и фенолфхлороген в напитката, които влияят благоприятно на обмяната на веществата в организма. За съжаление в изследването не се посочва как такова количество кафе влияе на сърцето и кръвоносните съдове.