Анорексичките не се смятат за болни

Страдащите от невротично безапетитие (анорексия невроза) рядко изживяват характерните симптоми като признак на заболяване. Въпреки всичко наблюдателните родители могат да забележат, че стремежът на тяхното дете към отслабване се превръща в мания. А именно: налице е натрапчиво, маниакално внимание върху храненето, излишна психическа и духовна енергия се изразходва за пресмятане на калории, пазаруване и сравняване с часове на опаковки, съдържание на мазнини и захари в приготвянето на чаша кисело мляко или раздробяването на една ябълка. Мисълта кръжи безспирно около това как да се ограничи храната. Понякога манията е съпроводена от прекалена спортна активност (бягане на маратонски разстояния, продължаващо с часове, изкачване и слизане по стълби) или с използването на очистителни и апетитопотискащи средства. Мнозина изведнъж преживяват т.нар. “крах на влечението”. Тогава те наведнъж и безконтролно изгълтват огромно количество храна. Преживяват такива пристъпи на вълчи апетит като поражение. Най-често се опитват да се освободят от храната чрез повръщане. На този етап много от страдащите от невротично гладуване преминават към булимия. Родителите откриват промяната по внезапно изпразнения хладилник.

Себепреценката е нарушена. Въпреки че вече са слаби, засегнатите се изживяват като дебели. Често прекарват деня с не повече от 200 калории. Факта, че с това отслабват като скелети, те не приемат като болест.

Прочети и запомни!
Развилата анорексия девойка по свой особен начин се противопоставя на родителите си. За нея обичайното за юношеството оспорване на всичко (някои такива девойки вече са били трудни бебета, други създават проблеми през пубертета) не е достатъчно и тя директно заплашва родителите си, че ще умре, ако нищо не се промени.

БОЛЕСТ И НА ВЪОБРАЖЕНИЕТО
Анорексичката вече не може да понася отношенията, които поддържа с близките си и които често се основават на откровен шантаж: “Щастливи сме само ако и ти си щастлива.” Родителите нерядко са правили “всичко” за дъщеря си, което обяснява по-честата проява на въпросния симптом в заможните среди, където за децата “се прави повече”. Девойката сама се опитва да разбере причините за поведението си. Защо се плаши толкова от мисълта, че може да напълнее? Защо смята, че хората ще я приемат само ако тялото й прилича на зле облечена тояга? Но тя не може да намери отговора на тези въпроси, дори ако успее да ги формулира така ясно, защото той ще дойде само ако девойката реши да си каже: “Не желая и не мога да стана жената, която те очакват и от която се нуждаят, за да се представят като добри родители. Мога да бъда само тази, от която те се срамуват и която ги излага като “лоши родители”. Любопитното в случая е, че в реалния живот това дете често е много покорно, послушно и мило с родителите си. Жестоко е единствено неговото неосъзнаване, което го кара да стига дотам, че да е готово no-скоро да умре, отколкото да им достави удоволствие, като прибави още няколко килограма към теглото си.

На въпроса: “Защо се страхуваш да понапълнееш?”, анорексичката неизменно отговаря: “Защото не се чувствам добре, щом надхвърля четирийсет и две кила.”

ЛЕЧЕНИЕТО СЕ ПРОВЕЖДА В БОЛНИЦА
Страдащите от невротично гладуване в критично състояние почти винаги се настаняват във вътрешните отделения на клиниките. Там най-напред се прави опит да се стабилизира теглото им чрез изкуствено хранене. Успоредно с това би трябвало още в клиниката да се започне психотерапия.

Най-често се налага стационарно лечение в клиника за психосоматични болести. След изписването трябва да се продължи с амбулаторна психотерапия. В страните от Западна Европа например има частни специализирани клиники за лечение на всички видове отклонения в храненето. Престоят в тях продължава най-малко три месеца. Крайният ефект при такова интензивно медицинско и психотерапевтично лечение е по-добър, отколкото при кратките терапевтични курсове.

БОЛЕСТТА ЗАПОЧВАВ ПУБЕРТЕТА
Нарушенията в храненето се коренят в нещо преживяно и почти винаги започват през пубертета. Особено тежък е този период за момичетата, тъй като в процеса на възпитание на тях им се дава твърде малко самостоятелност. Те трябва да се отделят от семейството и в същото време да намерят своята женска идентичност. Често ориентацията се насочва към идеализирания, поболяващ идеал за стройна фигура .

Невротично гладуващите жени се опитват несъзнателно чрез своята “слабост” да се разграничат от майката, а с това и от съзнанието за женственост. Жертват се женските форми като бюст, ханш, бедра. Често прескачащата след това менструация се възприема като още една победа над осъществяването като жена.

Чрез триумфа на глада се печели собствена автономия. При невротично гладуващите тийнейджъри по-рядко на преден план излиза въпросът за идентификацията им по пол, по-често - стремежът им към автономност и разграничаване.

70 ПРОЦЕНТА УМИРАТ, А 30 СЕ ИЗЛЕКУВАТ
При невротичното гладуване се смята, че се засягат две на всеки сто момичета на възраст между 15 и 18 години. Новост е, че все повече жени започват да гладуват безконтролно след 30-тата година. Рискът от заболяване се покачва, особено когато през пубертета се експериментира с диети и лечебно гладуване. Към това се отнася и опитът, че чувството на глад след няколко дни събужда своеобразна гладна еуфория. При невротичното гладуване възможните последици и усложнения са: промяна в обмяната на веществата и хормоналното равновесие; отсъствие на овулация и менструация; екстремална хипотрофия и обезводняване с отслабване на организма, отслабване на сърцето, бъбреците, образуване на отоци; пълно дерайлиране на обмяната на веществата и електролитното съдържание чрез бавно умиране от глад. Най-дълго се захранва с хранителни вещества мозъкът. Когато това не може да се осъществява, се стига до психотични състояния; десет процента от всички измършавели умират; двайсет процента остават застрашени и обикалят в продължение на години по клиники, с изкуствено хранене поддържат периоди на относително нормален живот; трийсет процента през целия си живот имат проблеми с храненето. Те обаче могат да се стабилизират дотолкова, че да нямат нужда от лечение; при трийсет процента от засегнатите състоянието се “израства” през пубертета и изчезва.

ЗАПОМНИ!
Страдащите от невротично безапетитие едва поддържат социални контакти, взаимоотношения и сексуален живот, живеят изолирано.