Нормален или луд: кое се счита за норма

Малко неща дразнят подобно на ситуацията, в която на твоя въпрос за интересуващ те човек ти отговарят: «Абе нормален си е, нищо му няма». И какво въобще значи това – «нормален»? Всичко, което ви е угодно . На науката даже не е известно каква точно е нормата.

За еджедневния уреден живот като че ли не ни е кой знае колко нужно да знаем къде са границите на нормата. Но само до определено време. Например, докато не почнат проблеми със здравето. Тогава вече се появяват въпросите: интересно, непрекъсната сънливост - това нормално ли е или е симптом на някаква болест? А аналният секс – това нормално ли е или извращение? Или съседът Николай Иванов – наред ли е с главата или не съвсем? В края на краищата, май трябва да има ясно и точно понятие з това кое е нормално и кое не за да внесе яснота в картината на заобикалящия ни свят.

Що се отнася до нормата, на юристите им е провървяло: те са я създали със собствените си ръце във вид на определени закони. При представителите на естественните науки е по-сложно: нормата съществува независимо от техните усилия. Главното е – да се разбере какво е това и да се опише. И тук започва най-интересното. Оказва се, че в нито една наука няма ясни и точни параметри на нормата. Съществува само набор от подходи как да се отдели нормата.

Доказателство от противното

Норма за здраве

Академик Николай Амосов е въвел такова понятие, като «количество здраве», имайки предвид, че в пределите на нормата то може да бъде повече или по-малко.
Количеството здраве – това е сумата на резервните мощности на организма. Само че грижите за количеството здраве рязко се обезценяват, ако не се отчита «качеството» му.

Като пример за липса на качество може да послужи дълголетното вегетиране – обезпечен, стабилен живот, посветен само на поддържането на собствената физическа форма. Амосов определя като показател за качеството на здравето способността на човека за творчество и любов
Най-често срещаният метод за очертаване на границата на нормата е да се даде описание на обратното. Точно такъв метод са ползвали средновековните схоласти когато се опитвали да определят какво е Бог: това не е дърво, не е камък, не е книга… Същото се има предвид когато се казва, че здравето – това е липсата на болести.

Колкото и да е парадоксално, но и в психиатрията диагнозите се поставят именно от противоположното. Тоест за вменяем се признава човек, който няма конкретни патологии. Получава се така, че никой не се интересува от нормата – важно е да се обозначат нейните граници. А по-нататък – по-добре да няма война.

Всички като един

Този принцип е характерен по-скоро за социалните науки, отколкото за медицинските. Той е построен на едно просто предположение: за норма се смята това, което е свойствено за болшинството. От еволюционна гледна точка ориентацията към болшинството е безупречна. В него влизат индивиди, които са преминали естествения подбор, притежават качествени гени и добра приспособяемост към средата.

Но ако пренесем този принцип в областта на възприятието, той веднага ще стане много спорен. Маса, както е известно, е простовата, добре управляема и съвершено нетърпимо се отнася към «белите врани». За болшинството е присъщо да греши доста по-често, отколкото си признава.. Оттук са провалите на демократичните режими и честите грешки в решенията на съда от съдебни зседатели.

Сферичеn кон във вакуум

Има и друга гледна точка, според която нормата е някакъв идеал (за много хора – още не достигнат). Така се рисува моделът на идеалния човек, модел, който се нарича норма и се следи дали даден индивид му съответства. При това може и да се окаже, че никой не съответства на такъв теоретичен модел. Например, ако изобразите идеален кленов лист, а след това го сравните с реални екземпляри, то ще се окаже, че нито един не съответства изцяло на рисунката. . Но това не означава, че не достигащите идеала листа са паднали от дървета-мутанти.

Психологическа норма

У много психолози представите за в много неща съвпадат с понятието зряла, реализирана личност.

Любопитен експеримент бил проведен от Абрахам Маслоу. Той подбрал група психически здрави, реализирали се в живота хора с висок интелект и видно положение в обществото, като решил да отдели онези качества, които обединяват всичките тях. Ето някои от тях:

• Приемане на себе си и другите
• Спонтанност и простота в общуването,
• Разбиране на своето предназначение (в това число и способността хобито да се превърне в работа)
• Непредубеденост на възприятието
• Способност за задълбочаване на отношенията с околните
• Разграничаване на целите и средствата
• Креативност
• Високо ниво на морала
• Философско чувство за хумор
• Демократичност
• Наличие на обществени интереси, желание да се помага на хората
• Високо ниво на морала

Ясно определената норма като признак на диктатура
Впрочем някои по-ясни представи за нормата може да се окажат вредни за обществото . Особено ако то ги приеме буквално и реши да изкорени всичко, което не съответства за тях.

Всички знаем за Спарта, където са изхвърляли не само децата с физически недостатъци, но и слабите и болни бебета. Такаваполитика гарантирала на Спарта наличието на яки, здрави и умствено ограничени граждани – наистина подходящи за военни походи. Да предположим, че гениите на Спарта не са били нужни. Но даже в изкуствения подбор на физически силните се крие грешка. Например, един от великите пълководци и стратези в детството е бил момче, за което лекарите са казвали в един глас: «Не е от този свят». Това е Александър Суворов, който е израснал от хилаво и болнаво дете до изключително работоспособен човек.

Още един «клиничен» пример. Представете си едно много бедно семейство, бащата има сифилис, а майката психично разстройство и шест аборти, две гладни деца и нова бременност. Вероятно много от вас ще сметнат, че най-доброто разрешение на тази проблемна ситуация е поредният аборт. Ще побързаме да ги поздравим. С този аборт са щели да убият Бетховен.

Ситуацията с опитите да се определи нормата е нож с две остриета. От една страна ясното и точно определение на нормата доста облекчава работата на тези, които са свързани с проблемите на паттологията.

От друга страна, забелязва се следната тенденция: веднага щом се появи ясно и точно (излишно самоуверено) определение на нормата, недейте да ходите на гледачка: става дума за тоталитаризъм. Така, например, в хитлеровска Германия всеки, който не съответствал на тогавашната психиатрична концепция за нормалност, бил изпращан за принудителна лоботомия. При това в групата на оперираните попадали не само хора с очевидни психически разстройства, но и хомосексуалисти.

Нормата умря, да живее нормата!

В историята на психиатрията са правени много опити да се да не се използва терминът патология и всяко отклонение да се смята за вариант на нормата.
Движението «антипсихиатрия», възникнало през 60-е години на ХХ век, би затъкнало в пояса си всички съвременни прояви на политическа коректност.

През 1964 г. в Лондон се появила терапевтичната комуна за душевноболни «Кингсли Хол». Нейните основатели считали, че наличието на психиатрична диагноза води до репресия от страна на обществото: болният е лишен от част от правата и свободите, натрапва му се определен начин на живот, ограничава се придвижването му. «Кингсли Хол» бил предназначен за това там да се събират жертви на такива репресии, на които никой няма да пречи да живеят във вътрешния си свят. Границата между лекари и пациенти в «Кингсли Хол» се оказала доста условна и често напълно изчезвала. В своето качество на «болница» «Кингсли Хол» просъществувал само няколко години. След това се превърнал в свърталище на наркомани и прститутки. Единичните случаи на изцеление така и си останали необяснени.

Изглежда ще се окаже, че е по-добре да няма ясна представа за нормата: достатъчно е да се знае, че тя съществува и се среща достатъчно често. Между другото, иманно на това се базира и «снобската норма» – тоест, склонността да смяташ за нормален преди всичко себе си и всички онези, които ти самият смяташ за нормални. Но именно «снобската норма» дава началото на болшинството спорове за това кое е нормално и кое – не.