Шизофренията: силни лекарства и процедури

Основните характеристики на заболяването са свързани с погрешно тълкуване и интерпретация на събитията в реалността. Наблюдават се отклонения в мисленето и възприятията. Емоционалните реакции са или неадекватни, или с чувство на безразличие. Яснотата на съзнанието, спомена и интелектуалните възможности обикновено са съхранени, но с течение на времето се наблюдава упадък. Нарушенията засягат основни функции, които дават чувството на човек за индивидуалност, неповторимост, самостоятелност.

Признаци на заболяването:

•налудности (изкривявания на мисленето);

•халюцинации (изкривяване на възприятията);

•разстройство на комуникацията;

•дезорганизирано поведение;

•негативни симптоми или понижение на нормалните функции: бедн ст на речта;

•понижена годност за изразяване на емоции;

•загуба на способност за изпитване на емоции;

•неспособност за целенасочено поведение; хипоактивност; понижено настроение; пасивност и безинициативност; понижена жестова комуникация чрез лицеизраз, поглед, модулация на гласа, поза; лошо самообслужване;

•понижена социална активност.

Установено е, че честотата на шизофрениите сред роднините по пряка линия са около 4 на сто в сравнение с около едно на сто при останалите индивиди. При проучвания на близнаци е установено, че почти 70 процента от податливостта към шизофрения е следствие от генетични фактори, а при останалите 30 значение имат факторите на заобикалящата среда.

Началният стадий може приблизително па се групира в следните най-чести варианти:
•обедняване на личността с понижена активност, откъснатост от реалността, мечтателност, маниерност в поведението, повишено влечение към тайнството, спирйтизма, окултизма и всичко, което откъсва от реалността, натрапчиви идеи, мъчителен страх от полудяване и загуба на контрол, социална изолация поради страх от компрометиране, налудничава убеденост в някои телесни недостатъци, лесна уморяемост, загуба на хигиенни навици, социална изолация, хипохондрични опасения, емоционална неустойчивост, немотивирани състояния на сълзливост и меланхолия.

Поведението е маниерно и ексцентрично. Налице е начало с мания или депресия с възбуда, тревожност и витална застрашеност или с апатия, ограничени интереси, желание за самоубийство. Също така и начало с остър шизофренен епизод - т.нар. налудност на озарението.

Какво включва лечението на шизофренията?
• При психичните разстройства става въпрос за болести, при които засягането (нарушена обмяна на веществата) е в мозъка. Основните терапевтични средства, прилагани при терапията на шизофренията, са невролептиците. Те са ефективни при следните прицелни симптоми в острата фаза на лечението: психомоторна възбуда - неконтролируемо моторно, говорно и вътрешно неспокойствие с известна несръчност, безцелна активност, скачане, разрушителност и сериозни агресивни прояви; афективно напрежение - нарушение при възприемането на чувствата; немотивирано чувство на застрашеност;

•психотични сетивни измами - слухови, зрителни, мирисни и тактилни халюцинации - болният може да възприема сигналите като външни или идващи от самия него; налудничаво мислене - погрешни, субективни убеждения, които по никакъв начин не могат да бъдат коригирани неза
висимо от реалността и наличните доказателства за това;

•т.нар. кататонни разстройства - нарушения на волята, като двигателна застиналост, прекъсване на комуникацията на болния с околния свят или състояния на внезапна силна възбуда; психотични нарушения на аза - собствени мисли и преживявания се преживяват като повлияни или управлявани отвън до пълна загуба на контрол върху мислите и чувствата.

Съвременната психиатрична наука разделя медикаментите, наричани в миналото невролептици, на "типични" и "атипични" антипсихотици
Втората група включва нова генерация от медикаменти, които са също толкова ефикасни, но с по-малко странични ефекти. При описанието на т.нар. прицелни симптоми става ясно, че познатите до момента медикаменти са по-ефикасни към позитивните симптоми на заболяването и по-слабо ефективни или неефективни към негативните болестни симптоми. Целта на фармакологичната индустрия е създаването на медикаменти, отчетливо повлияващи негативните симптоми на шизофренията, свързани с дългосрочната инвалидизация на тези пациенти.

Структурирането и изборът на терапевтична стратегия се определят от фазата на заболяването, предишния опит с медикаменти и тяхната поносимост. Докато лечението в острата фаза е основно медикаментозно и има за цел бързото и пълно овладяване на описаните прицелни симптоми, във фазата на поддържаща и т.нар. противорецидивна терапия вниманието е фокусирано към качеството и продължителността на ремисиите, добрата поносимост към медикамента и осигуряване на съдействие на пациента за дългосрочното (понякога до края на живота) лечение. В тази фаза освен медикаментозното лечение е важно и включването на редица психо-социални рехабилитационни процедури, ранното връщане на пациента към обичайната му семейна и трудова среда. Това намалява рисковете от дезадаптация, изолация и инвалидизиране.