Диагноза "Епилепсия"

Може би епилепсията се ползва с такава “висока популярност”, защото от нея са боледували множество знаменити хора, сред които Гай Юлий Цезар, създателят на исляма пророк Мохамед, руските царе Иван Грозни и Петър Първи, френският император Наполеон, както и великият писател Достоевски.

Но, естествено, никой не би се гордял с такава болест, защото по време на припадъците епилептиците страдат много, а здравето и животът им са в опасност.

Дали може да се помогне на тези хора, или “царската болест” е просто неизлечима?

От нея страдат и деца, и възрастни

Когато през ХI век в Багдад издали ръкописите на Авицена, в тях за първи път се появила гръцката дума “епилепсия”. В превод това означава “хващам, обхващам, сграбчвам”. По време на епилептичен припадък човек усеща себе си обхванат от някаква могъща сила, на която не може да се съпротивлява. Едни са смятали това състояние за Божия сила, разглеждали са болестта като наказание за греховете. Други виждали в нея нещо демонично, бясно и се смятали за обхванати от зли духове.

Навремето обвинили Борис Годунов за смъртта на княз Дмитрий, син на Иван Грозни. А причината била тази, че той, в пристъп на епилептичен припадък, се наранил с ножица, с която си играел и така се случило най-лошото.

А в днешно време епилепсията е едно от най-разпространените нервно-психични заболявания, от което страда около 2 процента от населението. Това заболяване засяга и деца, и възрастни.

Епилепсията се проявява с припадъци с и психични нарушения
Заболяването се поддава на лечение, но то трябва да бъде комплексно.

Епилепсията може да бъде самостоятелно заболяване, защото предразположеността към нея се предава по наследство. Но тя може да се прояви и като следствие от черепно-мозъчна травма, тумор, интоксикация и др.

Тя протича във вид на конвулсивни припадъци (гърчове) със загуба на съзнание и изменение на личността.

Отстрани е много страшно да се наблюдава епилептичен припадък. Съзнанието на болния внезапно изключва и той започва симетрично да свива мускулите си. Пада, може да прехапе езика си, а от устата му да потече пяна. След няколко минути идва в съзнание, а след това заспива. Събужда се с главоболие, чувства се вял, разбит, не помни нищо.

Малките припадъци продължават по-малко от 30 секунди. Погледът на болния застива, той спира да говори, да яде, да се движи и не отговаря на никакви въпроси. Пристъпът изчезва така внезапно, както се е появил.

С времето се появяват и особени психични нарушения, свойствени на епилептиците. Те стават избухливи, раздразнителни, неадекватни, но в същото време могат да бъдат и ласкателни, сладникави, угодничеви. Ако болестта не се лекува, честотата и продължителността на припадъците, както и разрушителните изменения на личността ще нараснат и ще се задълбочат.

За щастие, в много случи епилепсията се поддава на лечение, но то трябва да бъде комплексно.