Как да преодолеем капризите на времето

Вече стана нормално да чуваме фразата: «С времето нещо не е наред, чувствам се зле»... При климатичните промени особено страдат кръвоносните съдове, затова най-напред хипертониците и хипотониците усещат неразположение. Но доколко тези състояния влизат в нормата на доброто здраве? Оказва се, че това много зависи от нашата психика. Така че промените на времето са отличен повод да се вгледаме в себе си и да се замислим за здравето си.

РЕАКЦИЯ НА СТРЕСА
Ако сърцето ви, кръвоносните съдове или глава-та, напомнят за себе си при ветровито време, при промени в атмосферното налягане и при други природни аномалии, трябва сериозно да се замислите какво се случва с вас. Здравият човек реагира слабо на промените на времето. Неговият организъм бързо се пренастройва при резки промени в температурата, на влажността на въздуха и дори при магнитни бури.
Ако за един кратък период от време внимателно следите състоянието си, ще забележите, че понякога при силни атмосферни влияния се чувствате прекрасно, а друг път - точно обратното.

Времето си е време, но има и по-дълбоки, по-сериозни фактори, определящи реакцията на нашия организъм на стреса. Да, именно стресът от лошо-то време и вашата болезнена реакция подсказват,
че вие преживявате по-дълбоко и продължително неразположение. Много често човек така привиква към подобно вътрешно напрежение, че дори не го забелязва. Но умората и промяната на времето го изкарват навън или под формата на главоболие, или като повишено кръвно налягане, или като слабост.

КРЪВТА Е НАШАТА ВЪТРЕШНА СЪЩНОСТ
Много хора, чувствителни към метеорологичните промени, се оплакват от повишено или понижено кръвно налягане. Особено хипертониците и хипотониците. А тези заболявания са пряко свързани със състоянието на кръвоносната система. Но нека си зададем въпроса, какво точно представлява кръвта. Това е течността, носеща цялата информация за самите нас. При наличието само на една капчица кръв може да се постави пълна диагноза за състоянието на здравето. А кръвното налягане изразява динамиката, развитието на човека, включително неговата психика.

Налягането възниква от взаимодействието на кръвта и стените на кръвоносните съдове, по които тя тече. По своята същност те са противоположни: от една страна - течащата течност, от друга - стените на кръвоносните съдове, образуващи граница и създаващи съпротивление. Ако кръвта съответства на вътрешната същност на човека, стените на кръвоносните съдове съответстват на границите, по които човек се ориентира в своето развитие. И проблемите с кръвното налягане показват на човека неговото съпротивление на вътрешните и външните промени.
Тук ще споменем няколко думи и за честото кървене от носа. По този повод може да се каже, че границите, по които човек се ориентира в своя живот, не отговарят на неговите истински, дълбоки потребности, но вътрешните импулси настойчиво се стремят навън.

ХИПОТОНИКЪТ НЕ СЕ СЪПРОТИВЛЯВА НА СЪСТОЯНИЕТО СИ
Хипотоникът е човек, страдащ от понижено кръвно налягане, който не умее да пази своите граници. Той не може, не е по силите му да се съпротивлява и дори не се опитва да го прави. Той просто не достига до границите. Ако по пътя си хипотоникът се сблъска с конфликт, той се стреми no-скоро да излезе от него.

Кръвта му също отстъпва дотогава, докато човекът се окаже напълно обезсилен. До измамно със-тояние, дори до припадък. Той се отказва от всякакво действие, снема от себе си всякаква отговорност и просто ляга в леглото. Намирайки се почти в безсъзнание, той не обръща внимание на проблемите, които трябва да реши. Какъв е смисълът от конфликта, ако един от главните участници се отказва да участва в него? Хипотоникът, в буквалния смисъл на думата, не може да устои. Няма вътрешна психологична устойчивост. При първата опасност той просто си ляга.

Сексът също се отнася към онези области от живота, които хипотоникът се опитва да избягва. Сексуалността силно зависи от кръвното наляга-не. Често при хипотониците се понижава хемоглобинът и се появява анемия, най-често свързана с недостиг на желязо в кръв-та. Анемията - това е отказ да се възприеме необходимата част от жизнената енергия и да се преобразува тя в действие. И тук човек отново използва болестта си за оправдание на собствената си пасивност.

КАК ДА СЕ ПРЕОДОЛЕЕ АНЕМИЯТА?
При ниско кръвно налягане на болния се препоръчват водолечение, масаж, различни упражнения. Добре помагат и определени йогийски пози. Достатъчно е малко да постоите на главата си, и кръвта ще започне да прелива към главата - централният човешки орган. След такова упражнение хипотоникът вече може «да се вземе в ръце» - ще почувства власт над себе си.

Всички тези методи действително повишават кръвното налягане. Но само затова, защото болният изпълнява действия за преобразуване на енергията в дела. Ефектът ще изчезне, ако човек преста-не да се занимава с това. Така че успехът от лечението е възможен само при промяна на жизнената позиция на човека.

ХИПЕРТОНИКЪТ СТРАДА ОТ СТРАХ И ОТ ЧУВСТВО ЗА ВИНА
Следващата група най-чувствителни към промените на времето хора са хипертониците - тези, които страдат от повишено кръвно налягане. Нека сега поговорим малко и за тях.
Експерименталните изследвания са доказали, че честотата на пулса и кръвното налягане се по-вишават не само при увеличено физическо натоварване, но и при мисълта за него. А кръвното налягане се повишава още и при споменаване на конфликтна ситуация. То се връща в нормата, когато човек изложи същността на конфликта. Тези експерименти помагат при определяне на причините за хипертонията.

Мисълта за претоварване, непреобразувана в двигателна активност, повишава кръвообращението, и тогава започва “натиск” - човек възбужда системата на кръвообращението само с представата си. И това възбуждане предполага преобразуване в конкретни действия. Ако въпреки очакванията не се случи преобразуване, човек мислено и по-нататък «притиска (задушава)» своята кръвоносна система, а това вече е конфликт.

Хипертоникът непрекъснато усеща у себе си опасността от близост до конфликта, но въпреки това се въвлича в него. Тук не се засяга истинската причина за гнева. По-скоро той просто не е готов да осъзнае и да приеме истината за себе си и за своя живот.
Сдържаната енергия (агресията на хипертоника) може да го докара дори до инфаркт. Често тази сдържана агресия разрушава не само самия човек, но травмира и околните.

НЕИЗПОЛЗВАНАТА ЕНЕРГИЯ
И така, състоянието на повишено кръвно налягане снабдява човека, макар и за кратко, с енергия, за да може той да реши предстоящите проблеми. Ако наистина има решение на проблема, излишната енергия ще се насочи към това, а кръвното налягане ще се нормализира. Бедата е там, че не се случва така и цялата излишна енергия се оказва неизползвана. И хипертоникът се занима-ва с какво ли не, демонстрирайки повишена активност. Така той се опитва да отвлече себе си и другите от необходимостта да се разреши отдавна назрял конфликт.

Трябва да споменем и за повишеното от възрастта кръвно налягане, което е предизвикано от запушване на кръвоносните съдове. Задачата на съдовата система е посредничество и комуникация. Ако с възрастта еластичността на кръвоносните съдове намалява, комуникацията се забавя и кръвното налягане се повишава. Този процес често е свързан с неспособността на човек да приеме естествените възрастови изменения на психологично ниво.

КОНФЛИКТЪТ СЪС САМИЯ СЕБЕ СИ
Виждаме, че и хипертониците, и хипотониците се стараят да избягват конфликтите, но използват за това различни тактики.
Истинското разрешение на конфликта, колкото и тежки да са последствията от него, винаги носи облекчение. А основното в случая е да се намери пътят за необходимите промени.
При болните хора обаче конфликтът може да възникне от нереалистичната представа на човека за това, кое е правилно и неправилно в неговия живот и в живота на околните.

Той може да бъде следствие и от неподготвеността на човека да се справи с последствията от разрешаването му. В крайна сметка конфликтът разголва човека пред самия него.
И преди той да навлезе в противоречие с околния свят, е важно да реши своите вътрешни проблеми. А те са си винаги едни и същи: страх от промените и чувството за вина.
Така че в какво се крие истинската причина за неразположенията на чувствителните към атмосферните промени хора? В страха и в чувството за вина.