Да си говориш сам е признак на лудост

Да си говориш сам е признак на лудост С това напълно не са съгласни психолозите от Калифорнийския университет. Те доказват, че разговорът сам със себе си, като с въображаем събеседник, е реакция на организма на стрес, която помага на мозъка ефективно да се справи с кризисната ситуация и включва механизма на самоконтрол.


« върни се назад

Автор: Редактор
Посетена за седмицата: 1592 пъти (15 октомври 2007   07:37)

  21 февруари 2012 19:11   |   Emiliq Golemecheva   |   Plovdiv   |  
Moqt problem be6e govorq v minalo vreme za6toto ve4e otchumq problema pri men i ne iska nikoga da mi se slu4va pove4e.Prikazvah si sama pove4e ot polovin godina pri4inita ne q znam dali ot poslednite lekarstva za bezsanieto mi ili ot 6iva6kiqt ceh kadeto rabotih.No strano 4e i unas i na patq na vsqkade si prikazvah sama no kogato napusnah ceha prikazvaneto sprq .Dali ot 6uma be6e ili ot uspokoitelnite lekarstva no kakto i da e vajnoto 4e sprq prosto iskah da spodelq moqta slu4ka i uspeh na vsi4ki
  27 октомври 2011 14:54   |   Пламен Новаков   |   София   |  
Това явление според мен е особеност на личността. Няма нищо лошо в това да се разтоварвате емоционално като уж водите дискусии. Психичен проблем е ако събеседниците ви ви карат насилствено да правите разни неща. Примерно с часове да ви забраняват да излизате от банята, да ви карат да се самонаранявате или да вършите неща против вашата воля. Не съм специалист но смятам, че сте 100% психически здрава. По-добре според мен е да се опитате да се наслаждавате на този феномен. Приемете го не за дефект ами като колорит на вашата личност. Дори малко ви завиждам на тези изживявания стига да не са ежедневни. novakov@gyuvetch.bg
  26 октомври 2011 22:16   |   problemen   |   BG   |  
Моя проблем е че постоянно си измислям че съм в голяма компания и обсъждам някакъв проблем който ме интересува! "Приятелите" ми отговарят та дори цял диспут водим. Всичкото това 40 мин "разпускане пред огледалото в банята и като изляза и погледна часовника все едно съм била в дупка на времето-толова е бил реалистичен разговора!А това вече поже ли да се нарече психичен проблем!? Имате ли някакво обяснение,ако си изясня причината ще е по-лесно да го преодолея,вече не мога да понеса това пилеене на енергии! Благодаря, събеседници:
  12 януари 2008 02:05   |   Новаков   |   София   |  
Необходимо е човек дори не само да си говори сам, но и да размишлява писмено с графики и схеми. Така по-твърдо се стъпва на съзнанието. То става фундамент, водеш във всички останали процеси.

lekar.bg препоръчва: