У жените, страдащи от анорексия, са открити нарушения в структурата на мозъка, отговаряща за разпознаването на вкуса.
Въпреки, че отнасят анорексията към разстройствата на храненето, до този момент не е известно дали тази болест е свързана с изменения на «центъра на апетита» на главния мозък. Но американски изследователи установили, че при анорексия има изменения в онази част на мозъка, която обработва вкусовата информация и от която зависи доколко даден вкус може да бъде приятен на човека.
Резултатите от работите в Школите по медицина в университетите на Питсбърг и Сан Диего, Калифорния под ръководството на Анджела Вагнер (Angela Wagner) и Уолтър Кей (Walter H. Kaye), са публикувани в електронната версия на списание Neuropsychoph rmacology.
В хода на изследването се сравнявали реакциите на 16 жени, излекували се от анорексия и същият брой здрави жени, на приятен (захароза) у неутрален (дестилирана вода) вкусове. За по-обективна оценка на реакциите се използвало сканиране на мозъка с помощта на функционална магнитно-резонансна томография.
Станало ясно, че в сравнение с контролната група, жените, които били страдали от анорексия, имат занижена реакция на вкусови раздразнители в инсулата (острова) - онази част от мозъка, където се обработва информацията за вкуса.
Напълно вероятно е това да е причината анорексичките да имат нарушено разпознаване на вкуса и намалено удоволствие от храната.
Известно е, че инсулата и свързаните с нея структури на мозъка участват и в регулирането на емоциите. Според изследователите тази взаимовръзка може да доведе до това храната да започне да предизвиква отвращение у хора с анорексия. Възможно е именно заради това много от болните да се отказват от вкусна храна, да реагират неадекватно на чувството за глас и бързо да губят тегло.
Неврогенната анорексия е психическо разстройство, което се характеризира с непреодолим страх от качване на килограми вследствие на това рязко изтощение и нарушаване на пропорциите на тялото, което пък е съпроводено от множество психоемоционални, физически, социални и поведенчески нарушения. Тази болест се наблюдава у 8-13 от100 000 човека годишно, 90% от тях са жени, в 40% от случаите на възраст от 15 до 19 години.
|