Белодробна туберкулоза

Белодробната туберкулоза е едно от най-древните и разпространени заболявания на белите дробове. Тя е инфекциозна болест и се причинява от туберкулозни бактерии. По данни на СЗО (Световната здравна организация) В света от активна белодробна туберкулоза боледуват 45-55 милиона души, годишно заболяват до 3 милиона души, а умират от болестта и нейните усложнения около 2 милиона души годишно. Особено висока е смъртността от белодробна туберкулоза в развиващите се страни в Азия, Африка и Латинска Америка. Туберкулозата е заболяване не само на белите дробове, но и на редица други органи и системи. Понастоящем е приета следната класификация на туберкулозата:

I. Туберкулозна интоксикация у деца и юноши/девойки.

II. Туберкулоза на дихателната с стема.

III. Туберкулоза на други тъкани, органи и системи. Тази трета група включва туберкулозни заболявания на мозъчната обвивка (менингит), на централната нервна система, туберкулоза на червата и на перитонеума, лимфно-жлезна туберкулоза, костно-ставна туберкулоза, урогенитална туберкулоза, кожна туберкулоза.

Ранната туберкулозна интоксикация се наблюдава в детската и младата възраст. Тя протича с общо неразположение, отпадналост и отслабване на тегло, загуба на апетита, покачване на телесната температура до 37.5-38°С. Налице са оплаквания от главоболие, нощно изпотяване. При навременно лечение настъпват подобрение и оздравяване.

Обикновено белодробната туберкулоза е вторична. Първичното туберкулозно огнище намира в други съседни или по-далечни органи и системи, а туберкулозната инфекция прониква в белите дробове по съседство, по кръвен или лимфен път. В белите дробове се развива инфил

трат, който при навременно лечение претърпява обратно развитие с образуване на фиброзна тъкан, В много случаи обаче, особено при понижен имунитет и недоимъчно хранене, настъпва разпад на инфилтрата и образуване на кухина (каверна), в която се натрупва секрет и некротична (умъртвена) белодробна тъкан.

Болестната картина на белодробната туберкулоза се характеризира с повишение на телесната температура - до и над 38°С, задух, кашлица и отделяне на жълтеникави и кръвенисти храчки. Често в храчките се установяват туберкулозни бактерии. Постепенно болните отслабват и се оплакват от обилни нощни изпотявания. Нерядко настъпват необилни кръвохрачения.

Лечението се провежда в противотуберкулозно заведение (болница, диспансер). Прилагат се противотуберкулозни медикаменти (тубоцин, стрептомицин, дидротенат, ПАСК, римицид, ИНХА 17), витамини, отхранващи и бронхолитични средства, кортикостероиди, кислород, калциеви препарати и други лекарства. Назначава се усилен хранителен режим. Лечението е продължително, до настъпване на трайно подобрение. След това се провежда задължително диспансерно амбулаторно лечение. Болните подлежат на системен контрол за бацилоносителство.

Прогнозата при ранно лечение е добра. При закъсняло лечение, при наличие на каверни тя се влошава. При настъпили усложнения (абсцес, пневмоторакс, фистулизация, емпием и други) тя е неблагоприятна.

Профилактиката се състои в ефективно лечение на извънбелодробните форми на туберкулозата. Активно болните и бацилоносителите подлежат на задължително лечение и внимателна изолация. Контактът с болните от белодробна туберкулоза и с бацилоносители (бацилоотделители) трябва да се избягва.