Червата се бунтуват на нервна почва

Синдромът на раздразнените черва започва да се превръща в епидемия за чревоугодниците

Червата се бунтуват на нервна почва Не всяко подуване на корема, къркорене и болки означават, че става въпрос за синдром на раздразнените черва. В 30-40 на сто от случаите обаче подобни симптоми говорят точно за това заболяване. Ако към тях се добави запек или диария, картинката е ясна. Докато за другите заболявания на стомашно-чревния тракт - язва, колит, гастрит и т.н., е писано достатъчно, то синдромът на раздразнените черва е ново като диагноза. Преди 20 години такава диагноза въобще не е съществувала.

Състоянието с тези симптоми се е описвало като хроничен спастичен колит. Но когато изследвали дебелото черво, лекарите открили, че за никакъв колит – възпаление на лигавицата на червата - не може да става дума.

Дълго време медиците си задавали въпроса и мислили откъде тогава идват тези неприятни симптоми и стигнали до извода, че за всичко са виновни нервите. А може би по-вярното определение е нарушена нервна регулация на двигателните функции на червата. Ето това нарушение се нарича синдром на раздразнените черва.

Многобройните симптоми затрудняват поставянето на диагнозата
Синдромът на раздразнените черва е твърде “многолик”. Т.е. болният “залива” доктора с толкова много оплаквания, че могат да стигнат за две-три заболявания наведнъж. Точно това изобилие от симптоми е един от начините да се разпознае или поне заподозре наличието на синдром на раздразнените черва.

И така, ето за кои симптоми става въпрос: болки в стомаха и чревно разстройство; главоболие и бучка в гърлото при гълтане; учестено уриниране; разклатени нерви и т.н.

И все пак лекарите успели да разделят синдрома на раздразнените черва на три вида – със запек; с диария; с болки и метеоризъм.

Гастроентеролозите си признават, че е много трудно да се постави диагноза “Синдром на раздразнените черва”. Те се обосновават с факта, че така може да се пропусне много по-сериозна болест. Затова се налагат детайлни клинични изследвания на кръвта, изследвания на вътрешните органи и т.н.

И въпреки че самият синдром не представлява смъртоносна опасност за болния, качеството му на живот значително се понижава. Има и друг момент – често хората се стесняват да споделят подобни симптоми с лекаря и се церят с това, което имат в собствената си аптечка. В резултат на всичко това не само че не се стига до излекуване, но наред с всекидневния стрес се добавя и стресът от непредсказуемост по отношение на собствените черва.

Лечението включва прием на лекарства и психотерапевтични методи
Синдромът на раздразнените черва се поддава на лечение. При това то включва както прием на медикаментозни средства, така и психотерапевтични методи.

Наред с приемането на лекарства трябва да се нормализират режимът и характерът на храненето. Ако при хора с такава диагноза се открие и депресивен синдром, то след консултация с психотерапевт се назначават антидепресанти и други препарати. Само лекарят може да определи какъв комплекс медикаменти са необходими за конкретния болен, като изхожда от това, какъв вид синдром на раздразнените черва преобладава в конкретния случай.

Ако синдромът на раздразнените черва протича с изразени болестни усещания, обикновено се назначават спазмолитици. Ако човек е измъчван от запек, то преди всичко е нужно да се нормализира неговата диета и в менюто му да се вкарат повече баластни вещества – хранителни влакна. Едновременно с това се назначават и препарати, засилващи моториката на червата.

Ако преобладава диарийният синдром, трябва да се постъпи точно по обратния начин - в менюто не бива да присъства съединителна тъкан. Трябва да се приемат адсорбиращи средства. Важно е да не се спре лечението по средата, а болният да се преглежда редовно при лекар.

Лекарите признават обаче, че синдромът на раздразнените черва не може напълно да се победи. Но са сигурни, че могат да се постигнат устойчиви резултати и дълги ремисии. И тук причината не е в несъвършенството на методите на лечение или в препаратите.

Обострянето на синдрома на раздразнените черва може да протече по съвършено независещи от докторите причини - имат се предвид стресовете и психоемоционалното напрежение. Над тях лекарят няма никаква власт. За разлика от вас.


« върни се назад

Автор: Редактор
Посетена за седмицата: 6600 пъти (15 август 2008   17:33)


      • В момента няма публикувани мнения!

lekar.bg препоръчва: