Особености на нервното дете

Нервното безапетитие

Най-важната особеност на нервното дете е повишената чувствителност и раздразнителност на неговата нервна система. Понякога тази повишена раздразнителност може да се прояви още през първите седмици от живота на детето. То се стряска и събужда от най-малкия шум, потрепва при внезапно насочена към него светлина, реагира с продължителен и силен плач при подмокряне, охлаждане или претопляне.

Често детето показва редица трудности в привикването към сучене — суче лениво и често пуска зърното на майчината гърда. В други . случаи суче лакомо и поглъща при сученето въздух (аерофагия), който причинява раздуване на стомаха и честа поява на колики. Понякога има по-чести изхождания на редки изпражнения с пускане на много. газове. Тези деца лесно повръщат. В кърмаческата възраст децата показват също редица особености в техния външен изглед. Косата в областта на темето е щръкнала нагоре и наподобява перчем. Бледният цвят на кожата им е в контраст с червените устни и лигавици (така наречената привидна, лъжлива анемия). Имат склонност към обилно изпотяване и бързо сменяне цвета на лицето, което се обяснява с лабилността на тяхната вегетативна нервна система. Настроението им също бързо се променя.

Показват необичайна боязливост и неоснователен страх. Плашат се от лекарски преглед. При малка болка и дори при остра забележка плачат, силно и трудно се успокояват. Показват също редица трудности при ХРАНЕНЕТО и често развиват нервно безапетитие, държат храната дълго време в устата си, без да я поглъщат, трудно се приспособяват към нови храни и към дъвчене. Двигателната им активност понякога е повишена, но показват и повишена уморяемост. В други случаи децата са тромави, бавно подвижни но също нервни. Бързо се насищат на играчките си.

Повишената възбудимост на нервната система у децата в яслената и предучилищната възраст се изявява с неспокоен сън скърцане със зъби, необичайна склонност към глезене и капризничене. У тях се наблюдават много по-често чревни колики, периодично ацетонемично повръщане, смучене на пръсти, гризане на нокти, скубене на коси и гълтане на косми, някои нарушения в развитието на говора (заекване) и др.
В повечето случаи нервните деца проговарят рано и показват добро умствено развитие.

През училищната възраст и особено през пубертетно-юношеската възраст нервните деца също могат да покажат редица отклонения. Често показват прояви на немотивиран страх (страхова невроза). Поведението им дълго време може да'напомня това на по-малко дете (прояви на инфантилизъм). В други случаи, обратно, може да се наблюдава ускорено умствено и полово развитие, склонност към резки и негативни реакции, бързи промени в настроението, по-чести конфликтни отношения с родителите, бягство от семейството, в немалък брой случаи хулигански прояви и привикване към порочни навици — пушене и пиене на алкохол.

Причините за повишена дразнимост на нервната система и нервни прояви у децата са много. Част от тях лежат в наследствената природа на детето, но по-голямата част са тясно свързани със системни грешки при неговото хранене, отглеждане и възпитание. Особено неблагоприятна роля играят травматизиращите изживявания и нездравият възпитателен климат в семейството, яслите и детската градина, които могат да задълбочат склонността към необичайни прояви у нервните деца. Обратно — здравата и.спокойна атмосфера и правилното възпитание могат в значителна степен да смекчат и предотвратят повечето от проявите при нервните деца.

НЕРВНО БЕЗАПЕТИТИЕ
Това е едно от най-честите оплаквания, които родителите поставят пред лекаря. «Моето дете — често казват майките — никога само не поисква храна и ако не го храня насила, то ще умре от глад.» В много от тези случаи се касае за най-често срещаното нервно безапетитие, което е свързано с редица неблагополучия в. храненето и възпитанието на детето още от най-ранната му възраст. Нерядко това безапетитие е нервна реакция, своеобразен протест срещу грешките на родителите при възпитанието на детския апетит (насилствено хранене, еднообразна храна, прехранване, несъобразяване физиологичния ритъм на огладняване у детето, който е индивидуално различен).
Хранителният инстинкт е вроден. Огладняването е най-добрият стимулатор на апетита. Още в първите часове от живота а новороденото през интервали от 21/2—4 часа настъпва огладняване, което кара детето да търси естествения източник на незаменима храна — зърното на майчината гърда.

Първата и най-честа грешка, която майките сега все по-често допускат, е ранното прибягване до изкуствено хранене. Вместо инстинктивно желаната майчина гърда в устата на детето се поставя биберон или лъжичка. Започва се изкуствено хранене, което нанася тежка вреда както на физическото, така и на умственото развитие на детето.
Втората честа грешка е педантичното принудително» хранене, което точно на минутата налага на детето да изпие определено количество -мляко (както е дадено в някои книги), независимо дали детето е огладняло.

Захранването, т. е. даването на добавъчни към кърмата храни, е също критичен момент, който може да доведе до конфликт с вкусовите навици на кърмачето и да наруши нормалното възпитание на неговия апетит. Поникването на зъбите у чувствителните деца може временно да се съпровожда с нарушение на апетита. С поникване на зъбите постепенно детето се приучва да дъвче и да поема по-гъста и твърда храна. През втората година от живота децата проявяват голямо желание да се хранят самостоятелно и изпитват удоволствие при овладяване на това умение. Тук родителите допускат грешка, като подтискат този нормален стремеж на децата и предпочитат да ги хранят, за да не се изцапат.

Системното насилствено хранене довежда до I упорито безапетитие. Много пъти детето е единствено в семейството и рода. То е обект на прекалени грижи от страна на всички. В паузите между отделните хранения на детето се Iдават добавки от сладкиши, бонбони, шоколад, мляко, бисквити, вафли, халва и др. Такива деца често затлъстяват и не у знаят кога са гладни и кога — сити. Често питат майка си: «Мамо, нахраних ли се?», «Мамо, да ям ли още?».
В предучилищната възраст децата наддават по-малко на тегло. Страхливите майки се плашат и започват принудително ; да хранят децата, а това още повече влошава техния капризен апетит. За появата на нервно безапетитие особено значение имат характерът и поведението на майката. Страхливите, педантични, хипохондрични и с недоразвит майчински инстинкт майки, без да искат допринасят със своето поведение за засилване на нервното безапетитие.

Нездравият емоционално-психологичен климат в семейството също може да доведе до нарушение на апетита.
При лекарския преглед не се открива никакво забележимо нарушение във физическото и психическото здраве на детето Най-често децата са подвижни, игриви и умствено добре развити. Единственото „болестно" оплакване, с което родителите идват при лекаря, е нарушеното отношение на детето към храненето (отказва да се храни само, не приема определеното от родителите количество храна).

През училищната и пубертетно-юношеската възраст могат да се появят нови причини за нарушение на апетита: бързо хранене с недостатъчно сдъвкване на храната, училищна претовареност и преумора, намалена двигателна активност, нездрав страх от напълняване, пушене и др. Макар и рядко, в пубертетната възраст се развива най-тежката форма на нервно безапетитие — нервна анорексия, която се изявява с пълен отказ от храна, силно измършавяване, запек, временно спиране на менструацията и особени промени в психиката и поведението. Това заболяване засяга обикновено момичета в пубертетната възраст и се нуждае от продължително лечение от психиатър.

Основните средства за предотвратяване и лечение на нервното безапетитие у децата са в ръцете на майките. У много майки съществува погрешното убеждение, че главните средства са лекарствата за възбуждане на апетита. Ползата от тези лекарства не е голяма. Възпитанието на апетита е трудна и отговорна задача, която в повечето случаи родителите могат сами да разрешат. Важно условие е родителите да се освободят от неоснователния страх, че детето им е болно и че ще загине, ако не бъде принудително хранено.

За предотвратяване на детското безапетитие е необходимо да се избягват посочените по-горе грешки в хранителния режим на детето. За правилното възпитание на апетита още през първите седмици от живота на детето трябва да се полагат упорити усилия за естествено хранене, без каквито и да е добавки. Необходимо е да се премахнат всички неприятни за детето въздействия, свързани с акта на храненето. Налаганият часов и количествен график за храненето на кърмачето трябва да бъде максимално пригоден към физиологичните, възрастовите и индивидуалните му изисквания. Този график не трябва да влиза в конфликт с естествените нужди на детето. Насилственото хранене трябва да се изключи от хранителния )ежим. С израстването на детето трябва да се полагат- непрекъснато грижи за вкусовото разнообразяване на храната и създаването на подходяща психоемоционална обстановка при храненето. Българската народна кухня е много богата на вкусни и възбуждащи апетита ястия, които са многократно по-ценни от лекарствата за подобряване на апетита.




« върни се назад

Автор: Редактор
Посетена за седмицата: 4487 пъти (27 юни 2007   08:00)


      • В момента няма публикувани мнения!

lekar.bg препоръчва: