Астмата атакува пълните хора и децата на пушачите

Наричат астмата малката смърт, защото при пристъп, когато не може да си поеме въздух, на човек му се струва, че умира. Бронхиалната астма е коварно заболяване, което атакува по много и различни пътища нашия организъм. Освен от токсичните вещества, с които сме заобиколени и ни докарват алергии, често виновници за страданието ни са и нашите родители, които пушат. Хората с наднормено тегло сами си докарват астма, доказаха лекарите.

Наследствената предразположеност е основен рисков фактор
Има хора, които никога не се разделят с джобните си инхалатори и се хващат за тях при първите пристъпи на задушаване или изтощителна кашлица. Усещането за недостиг на въздух, свистящите хрипове, чувството за натиск в гърдите, задушаването - това са ризнаците на бронхиалната астма. Съществуват и по-слаби форми на заболяването, например когато астмата се проявява само във вид на нощна кашлица.

Има няколко рискови фактора за астмата и сред основните е наследствената предразположеност към алергия. Лекарите предполагат, че по наследство се предава не конкретното заболяване, а принципната способност на организма да придобие някаква алергична патология.

Когато страда един от родителите, вероятността и детето да се разболее е 40-50 процента. А когато боледуват и двамата - 70-80 процента. Когато обаче в семейството никой не е боледувал от бронхиална астма, а на детето са поставили такава диагноза, възниква въпросът, откъде се е взела тя. Може би роднините с хрипове или кашлица са били неправилно диагностицирани, като е била поставена диагноза например “Хроничен бронхит”.

Алергените провокират астматичните пристъпи
Понякога е възможно болестта да е провокирана от продължителен контакт с алергени – вещества от белтъчен характер, под въздействието на които възниква неадекватна реакция на организма - алергичната.

Сред алергените са домашният прах, тютюневият дим, козината на животните, прашецът от растенията, някои антибиотици и хранителни продукти. При това колкото по-голяма е всекидневната доза на чуждите вещества, толкова по-бързо се развива алергичната патология. В частност никотинът стимулира изработката на антитела, отговарящи за възникването на алергичната реакция. Това са имуноглобулините от клас Е. Веднага щом в организма на човек се натрупа достатъчно количество алергени, поредният контакт с никотиновия алерген провокира пристъп на бронхиална астма.

Затова, вие, пушачи, не се учудвайте, че детето ви е развило бронхиална астма. И вие имате своя принос за това. По данни на учените повече от 70 на сто от децата астматици, преди да се разболеят, са били пасивни пушачи. А първите признаци на бронхиална астма могат да се появят още през първата година от живота на детето. Специалистите са установили, че тежестта на заболяванията на детето се намира в пряка зависимост от броя всекидневно изпушени от родителите цигари. Тези, които са прекарали вирусни инфекции, също са изложени на риска от развитие на бронхиална астма. Вирусите увреждат лигавицата на дихателните пътища и бронхите стават хиперчувствителни към алергените. Не е изключена вероятността и от така наречената лекарствена алергия, тъй като някои хора много често приемат антибиотици. Високо алергенни са пеницилинът, сулфаниламидите, аспиринът и дори витамините.

Не на последно място, нелекуваната навреме алергична хрема впоследствие също може да доведе до развитие на астма.

ОСНОВНИТЕ ДИАГНОСТИЧНИ МЕТОДИ
Необходимо е комплексно изследване, което
включва:
• консултация със специалист – алерголог и пулмолог;
• изследване на дихателните функции с помощта на специална апаратура;
• проби с бронхоразширяващи препарати - ако те приведат дишането в нормално състояние, значи може да се предположи наличието на бронхиална астма;
• кожни тестове с алергени - по този начин се открива точният алерген, на който реагира конкретният човек;
• определяне нивото в кръвта на общия и специфичния имуноглобулин Е.