Представлява състояние, при което организмa развива резистентност (нечувствителност) към нормалното инсулиново действие, а в последствие намалява и производсвото на собствен инсулин. Най-често се среща при хора над 30-годишна възраст, но е възможно да се установи и при тийнейджъри и дори в ранна детска възраст.
Това последващо намаляване на инсулина в организма се обяснява вероятно с намаляване нивото на бета-клетките. Инсулиновата резистентност се появява, когато се наруши нормалното взаимодействие на инсулина с инсулиновите рецептори, в следствие на което глюкозата не може да навлезе в клетките. Първоначално се предполага, че възниква инсулиновата резистентност, а като следствие намалява инсулиновата продукция.
');
//]]>-->