Сърдечносъдовите заболявания се диагностицират много късно

В 70 на сто от случаите кардиограмата в покой е без промени и тя не може да гарантира, че пациентът има здраво сърце и няма латентна исхемична болест или ритъмни и проводни нарушения.

Като една от причините е, че 40-50-годишните нямат нагласата да ходят на лекар - така нещата напредват и заболяванията често пъти се откриват случайно. Проблем също е и това, че прегледите в повечето случаи са при личния лекар и рядко хората се обръщат към специалист.

Много хора, които нямат оплаквания и се мислят за здрави, търсят помощ, когато вече имат високи стойности на кръвното налягане - над 180, а това е трета степен на хипертония. Официално те са новодиагностицирани, а всъщност едно такова заболяване е с давност 5-10 години. Въпреки че не са нас ъпили фаталните усложнения, при тези пациенти вече има промени в съдовата стена, които в дългосрочен план ще дадат други усложнения.

Трябва да се знае, че артериалната хипертония - най-разпространеният рисков фактор, е заболяване с неспецифични симптоми. При него няма симптом, който да е задължителен. Така че трябва редовно да се преглеждат при личния лекар, при специалист, за да може заболяването да се открие възможно най-рано.

Колкото са по-изразени рисковите фактори, толкова по-голяма е вероятността даден човек да развие заболяване.

Хипертонията си остава рисков фактор №1.
Тютюнопушенето, наследствената обремененост, захарният диабет, наднорменото тегло също са рискови фактори. Алкохолът не повишава вероятността от сърдечносъдови заболявания, той води до други.

В горещините хипертониците по правило се чувстват по-добре и в някои случаи сами решават да спрат медикаментите, което е погрешно. Известно е, че топлината разширява съдовете, засилва се изпотяването, което носи риск от де-хидратация и т.н.

Летните месеци са по-рискови за мозъчните заболявания.