Направените изследвания в Англия са доказали, че смъртта от сърдечносъдови заболявания, и по-специално инфаркт на миокарда през зимата и особено през пролетта, са около 4 пъти по-чести в сравнение с лятото и есента. Установено е също, че най-висока е смъртността от инфаркт през март и април. Авторите смятат, че това се дължи на необичайните резки колебания на температурата през тези месеци, често достигащи до 25 градуса и падащи до 2-3 градуса. При ниските температури инфарктите са много по-чести и тежки.
Допуска се, че при ниска температура настъпва интензивна обмяна на веществата, а това води до по-голяма нужда от кислород за сърдечния мускул и този кислороден глад - недостиг (хипоксия), е една от основните причини. Ниските температури и резките смени на времето, често придружени с въздушни течения, повишават и нивото на холестерина. За повишаване нивото на холестерина през зимата и ранната пролет от голямо значение е и фактът, че се консумират в по-големи количества мазнини, теглото се увеличава, а организмът е обездвижен (хиподинамия). През лятото и есента се консумират по-леки храни с повече плодове и зеленчуци, богати на витамини, соли и аминокиселини. Този хранителен режим, съчетан с по-добър активен начин на живот на
чист и свеж въздух, до голяма степен ни предпазва от инфаркт на миокарда. Ето защо наднорменото тегло, недостигът на витамини, минерали и заседнал начин на живот през зимата и ранната пролет водят до по-чести сърдечносъдови заболявания, в това число и до инфаркт на миокарда. Необходимо е да се знае, че след мускулно бездействие през пролетта на организма не бива да се възлагат големи физически изисквания и претоварвания, докато още не е подготвен и тренирай, защото това може да бъде с фатален изход. Предписаните лекарства трябва стриктно да се вземат, а при най-малки оплаквания - да се потърси личният лекар.