Исхемичната болест на сърцето

България е на предпоследно място в Европа по качество на кардиологичните грижи. Две трети от българите умират от сърдечно-съдови заболявания. "Първенци" сме по мозъчни инсулти, сърдечни инфаркти... Тази ужасяваща статистика ни отведе в кабинета на доц. д-р Димитър Димов, началник на Клиниката по кардиология в университетската болница "Лозенец", с въпроса: има ли спасение и къде е то?

"Не искам да звучи несериозно - смее се доц. Димов, - но известната сентенция, че спасението на давещите се е у самите давещи се, тук звучи доста уместно. По данни на Световната здравна организация 75 на сто от болестите се дължат на нездравословен начин на живот, т.е. човек сам "изработва" заболяването с начина, по който живее, а не с възрастта и пол си. Известни са класическите рискови фактори за сърдечно-съдовите и мозъчно-съдовите болести: повишено кръвно налягане, наднормено тегло, намалена физическа активност, захарен диабет, тютюнопушене, алкохол... Всичко започва с нерационалното хранене и най-вече - със злоупотребата със сол, висококалорийни храни или храни с високо съдържание на холестерол."

Споменатите рискови фактори са причина и за появата и развитието на т. нар. исхемична (коронарна) болест на сърцето. Същността й се изразява в това, че се нарушава нормалното оросяване на сърдечния мускул и се появява кислороден глад поради промени 8 кръвоносните съдове на сърцето, наречени още коронарни, обяснява специалистът. При нея се отчита несъответствие между потребностите на сърдечния мускул от кръв (респективно от кислород) и възможностите за осигуряването й. В понятието исхемична болест на сърцето се включват няколко болестни единици, от които най-често срещани са стенокардията (позната още като ангина пекторис или гръдна жаба) и сърдечният (миокарден) инфаркт. Тяхната изява е свързана почти винаги с наличието на един основен симптом - болка, която е локализирана обикновено в предната част на гръдния кош, зад гръдната кост, но може да се разпространи и към ръката, дори тила и зъбите. Тя е с различна продължителност и сила, съчетана е нерядко с т. нар. вегетативни прояви като обща слабост, понякога гадене и/или повръщане, а нерядко и със спадане на кръвното налягане. Тези прояви са изразени в различна степен при стенокардията и при сърдечния инфаркт, но при всички случаи трябва да са знак за бърза реакция.

Диагнозата се поставя въз основа на комбинацията От три основни показателя – уточнява доц. Димов - характеристиката на болката, промените в електрокардиограмата и промените в лабораторните изследвания, основно значение сред които имат промените 8 т. нар. сърдечни ензими. Поставянето на точна диагноза определя и понататъшното поведение към такива пациенти. Първата стъпка е медикаментозно лечение с оглед овладяване на основните оплаквания на пациентите чрез комбинация от лекарствени средства. Втората - инвазивно изследване, известно като коронарография. С негова помощ се установява мястото, а също и степента на стеснение на кръвоносните съдове на сърцето и се определя необходимостта от извършване на процедури за разширяванено им с цел да се подобри храненето на сърдечния мускул. Тези процедури се извършват в специализирани отделения, наречени интервенционални, по най-съвременния и квалифициран подход към подобни случаи. Чрез коронарографията може да се осъществи разширение (дилатация) на сърдечните съдове - със или без поставяне на т. нар. стентове (пластинки, които се поставят в коронарния съд с цел да разширят стеснения участък и да подобрят кръвоснабдяването на сърдечния мускул). Тези стентове са въведени 8 клиничната практика преди повече от 15 години и са два вида. Едните са метални, другите, най-модерните засега и с най-добър ефект - медикамент-отделящи. Медикамент-изльчващите стентове се препоръчват за болни от диабет, защото дават по-добри резултати. Разбира се, не бива да забравяме, че те са неколкократно по-скъпи от металните и докато Здравната каса почти напълно покрива разходите за тях (с доплащане от пациента в рамките на 200-300 лева само за някои видове), то за един медикамент-отделящ стент пациентът доплаща между 2500 и 3500 лв.

Третият вид подход е хирургичният, т.е. извършване на оперативна интервенция, наречена байпас-хирургия. При нея оросяването на сърдечния мускул се подобрява чрез обхождане на мястото на стеснението с помощта на артериални съдове или на венозни, взети от долните крайници. Байпасната хирургия е подход с изключително важно значение и изследванията в различни кардиологични центрове показват, че състоянието на пациента трябва да бъде много внимателно преценено, за да се вземе най-вярното решение за подхода -дали чрез стентиране, или с байпасна хирургия. Това става чрез внимателно и подробно разглеждане на промените, установени при коронарографията, по решение на нонсилиуми с участието на кардиолози, интервенционални специалисти и кардиохирурзи. Когато говорим за тези подходи, трябва да имаме предвид, че през последните 10 години особено много нарасна приложението и значението на интервенционалната диагностика и интервенционалното лечение, тъй като те в голяма степен са свързани с много по-кратък престой на болния В лечебно заведение, избягване на ненужна оперативна интервенция, свързана с отваряне на гръдния кош и поставяне на сърцето в условията на изкуствено кръвообращение.

Превенцията
Когато говори за исхемичната болест на сърцето, доц. Димов подчертава, че споменатите основни проблеми, подходи и данни се изнасят и обсъждат на всички по-големи медицински форуми, включително и на последния кардиологичен конгрес в края на август и началото на септември 2008 г. в Мюнхен, но все повече ударението се измества върху превенцията. Независимо от успехите в лечението, основна остава профилактиката на исхемичната болест на сърцето чрез максимални усилия за преодоляване на рисковите фактори, тъй като тяхното наличие е предпоставка за появата и развитието и. Затова е необходимо да се подобрява здравната култура на населението, да се провеждат редовно диспансерни наблюдения и скрининг за онези групи хора, които са застрашени от появата на коронарна болест.