При флеботромбоза тромбът може да се откъсне лесно

Флеботромбозата е заболяване, при което се формира тромб в дълбоката венозна мрежа.

Запушването на магистрална вена води до силно забавяне на венозния кръвоток и повишаване на налягането във венозната мрежа. Повишава се пропускливостта на венозната стена. В тъканите се натрупват голямо количество богати на белтък течности.

При флеботромбоза в началото тромбът не е фиксиран към венозната стена и лесно може да се откъсне. С венозния кръвоток той може да достигне до белите дробове и да запуши кръвоносния съд, по който кръвта преминава от сърцето към белите дробове или някое от неговите разклонения. Това усложнение се нарича белодробна тромбоемболия. Ако откъсналото се парче от тромба е голямо, заболяването може да има и фатален край.

остепенно около тромба се развива възпалителна реакция, която го фиксира към съдовата стена. Този процес продължава около 5-6 дена.

След запушването на дълбокия венозен съд кръвта достига до сърцето по околни, по-малки вени. Те обаче не могат напълно да поемат нарушения венозен кръвоток.

В развитието на заболяването се наблюдават три основни фази :

•остра - с продължителност около 7 дена;

•подостра - от седмия до тридесетия ден;

•хронична - от тридесетия ден до края на първата година.

НАЛАГА СЕ ЛЕЧЕНИЕ
При доказана флеботромбоза е необходимо болнично лечение. Необходим е пълен покой с повдигане на болния крайник на 10 см над нивото на сърцето и включването на хепарин. Инжекционният хепарин се застъпва и замества с пероралния антикоагулант синтром, който трябва да се взема в продължение на 6 до 8 месеца. Изследването на кръвта не може да докаже наличието на флеботромбоза.

След преболедуване от флеботромбоза се развива различно изразен посттромбофлебитен синдром. Дължи се на увреждането на венозните клапи. Те пропускат кръвта само в посока към сърцето. При тяхното увреждане се затруднява връщането на венозната кръв от долните крайници. Появява се отичане на крайника при продължително стоене в изправено положение, което изчезва след почивка и повдигане на крайника.

Колкото по-рано се постави диагнозата и започне адекватно лечение, толкова по-малки са пораженията на венозната стена и клапи. Настъпващият след това посттромбофлебитен синдром е много по-лек и лесно се поддава на лечение.

ОТОКЪТ НА КРАЙНИКА Е НАЙ-ХАРАКТЕРНИЯТ СИМПТОМ
Отокът на крайника е най-важният симптом на заболяването. По това, go къде достига той, може да се съди за локализацията на венозната тромбоза. При оток само на подбедрицата е запушена дълбоката бедрена вена. При оток на целия долен крайник - запушването е на тазовите вени. Кожата на отеклия крайник е топла и по-различна на цвят. При повдигане на крака нависоко, отокът може да намалее, но не изчезва напълно. Налице са тежест и болка. Среща се и дълбока венозна тромбоза на подключичната вена. Наблюдава се често при млади хора след физическо усилие. Цялата ръка отича, подкожните вени са изпъкнали и не спадат след повдигане на ръката. Наличието на оток и болка в крайника, които не отзвучават след почивка, налагат извършването на консултация със съдов хирург. Доплеровата сонография и дуплекс доплеровото скениране могат да потвърдят или да отхвърлят диагнозата. Внезапно появилите се задух и силна болка в гърдите говорят за белодробна тромбоемболия и изискват незабавна лекарска намеса.