Тежкият миокардит може да бъде фатален

Миокардитът представлява възпалително заболяване на миокарда.

Причинява се от инфекциозни и неинфекциозни фактори. Инфекциозен миокардит се причинява от еховируси, аденовируси, грипни вируси, херпесни вируси, HIV, RS--вируси, вируси на рубеола, варицела, паротит, бактерии - стрептококи, стафилококи, ентерококи, салмонела, дифтерия, клостридии, бруцелоза, спирохети и рикетсии,гъбички.

Неинфекциозен се дължи на медикаменти, химични елементи и съединения като олово, живак, СО, йонизираща радиация, ухапване от оси, пчели, змии, скорпиони.

Протичането на миокардита е много разнообразно - от безсимптомно при леки огнищни миокардити до мълниеносно протичане при дифузни тежки форми. Болните имат неспецифични оплаквания -отпадналост, лесна моряемост, субфебрилитет, изпотяване, сърцебиене, тежест в сърдечната област. Тези симптоми най-често се явяват 2-3 седмици след прекарана инфекция. При клинично изявените форми най-честият симптом е болката, израз на миокардна некроза или на съпътстващ перикардит. Могат да настъпят прояви на застойна сърдечна недостатъчност - задух, ортопнея, пристъпен нощен задух (кардиална астма). Възможни са всички видове ритъмни и проводни нарушения. Най-често се срещат синусова тахикардия, екстрасистоли. Болни с тежко миокардно увреждане могат да имат бледа кожа на лицето, цианоза по устните, учестен пулс, разширени сърдечни граници.

Миокардитът често остава неоткрит поради припокриване на симптомите от основното заболяване и изчезването им с лечението му. Тежките форми могат да протекат мълниеносно и да завършат фатално.