Как се живее без жлъчка

Жлъчният мехур е малка торбичка, в която се натрупва жлъчния сок, изработен от черния дроб Жлъчният сок разтваря мазнините, действайки на храната. След преработването на храната в стомаха, където става течна, тя постъпва в дванадесетопръстника, При здравите хора жлъчката вече чака срещата с храната, защото именно раздразването на дванадесетопръстника от жлъчния сок предизвиква чувството за глад. Гладът, това е усещането, когато ти се иска да хапнеш поне коричка хляб, но много хора бъркат това усещане с апетита.

ПАЗЕТЕ НЕРВИТЕ СИ, ЗА ДА ПАЗИТЕ И ЖЛЪЧКАТА
Важна роля при жлъчнокаменната болест играе и нервната система. У гневните, раздразнителни хора, жлъчният мехур се свива, жлъчният сок се излива не навреме в дванадесетопръстника, а когато се излее, жлъчната киселина е толкова много, че се всмуква от тънките черва и предизвиква интоксикация на мозъка и мигрена, а в последствие в някои случаи - мастопатия и възпаление на ставите. При продължително постъпване на тези киселини, те се складират в тъканите на млечната жлеза, в ставите. А камъните се образуват при нарушение на минералната обмяна, най-често на калция. Ако в организма не постъпва достатъчно от него с храната или той се усвоява лошо, възниква дефицит на калций в кръвта и организмът тегли собствения си калций от костите. След използването му, този калций се натрупва в кухините "за запас" и там се образуват камъни и солни отлагания. Като добавка, ако има калциево ядро, към него бързо се прилепват други соли (оксалати, урати) и камъкът расте. Ако човек яде много месо, върху калциевите соли се отлагат още солите на пикочната киселина и се появява подагра, ставите започват силно да болят. По-добре е да се предотврати образуването и разрастването на камъните, отколкото да се надяваме на тяхното разтваряне. Това става с насищане на организма с калций.

ДИЕТАТАЕ НАЙ-ВАЖНОТО ПРИ ОТСТРАНЕН ОРГАН
Набитата с камъни и възпалена жлъчка трябва да се отстрани. За да не се налага, трябва да обърнем сериозно внимание на диетата. Отсъствието на жлъчен мехур стимулира гнилостните процеси в червата, тъй като обработването на храната с необходимите ферменти и жлъчка е станала по-трудна. В същото време жлъчният сок, който сега е свързан с дванадесетопръстника директно, предизвиква постоянно чувство на глад. Затова се приема лека храна - повече плодове, каши, едрозърнест хляб. Месото и месните изделия, са трудно смилаема храна и трябва да се ограничават. Консумират се продукти, богати на целулоза. Те утоляват и глада, и разграждането им не е толкова трудно, като на месото. Ползата от целулозата е в това, че тя има свойството да поема течността и да набъбва, заемайки част от стомаха, но не носи на организма нито една калория. А също така продуктите, богати на целулоза, се разграждат по-сложно, по-дълго, отколкото мастните продукти. Значи, ще напъхате в стомаха си доста по-малко храна до момента, в който рецепторите му ще изпратят сигнал в мозъка за огладняване.

ЯЖТЕ БОГАТИ НА ЦЕЛУАОЗА ПРОДУКТИ
ТРИЦИТЕ са основен доставчик на целулоза. Яжте хляб с трици, добавяйте ги във вторите блюда,
правете тиганици с тях.

ЗЪРНА - Използвайте кафяв ориз. Той е много по-полезен от белия.

БОБОВИ ХРАНИ - леща, боб, грах.

ПЛОДОВЕ - Целите са по-богати на целулоза, отколкото соковете им.

ЗЕЛЕ - Незаменимо като гарнитура! Сварете леко накълцаното зеле и го подправете с босилек или майорана, чукнете едно яйце и го подръжте малко в тигана, ще се получи чудесно блюдо, не много калорично и вкусно! Ако съвсем не можете без месо и баница, трябва да приемате ферменти по време на ядене.

Какво е необходимо, за да поддържате черния дроб? Той "обича" сладкото, тъй като това го сондира, гони жлъчния сок, а също обича да си почива нощем, затова не яжте през нощта. Много хора обожават сладкото, особено децата. И това не е случайно, а за да разкарат жлъчния сок. Същата работа могат да свършат леката вегетарианска храна, сладките сочни плодове, медът и положителните емоции.

Може да се правят и специални поддържащи процедури - така нареченото сляпо сондиране на черния дроб. За целта трябВа да се изяде лъжичка мед преди сън или лъжичка стафиди, или да се изпие половин чашка настойка от цвекло - след това се ляга на дясната страна, като отдолу се подлага грейка в областта на черния дроб. Такава процедура няма да навреди дори на здравите, ако се прави поне веднъж в седмицата.

ОПАСНИТЕ ОТРОВИ
Казват, че идеалната храносмилателна система преработва храната четири часа. Здравият човек яде тогава, когато го "загложди под лъжичката". В момента на приема на храната дванадесетопръстникът му е
освободен от предишната порция храна, а в жлъчния мехур се е събрала достатъчно течност, за да размекне хранителната топка. Ако жлъчният сок е малко или съвсем липсва, както се случва при нередовно хранене, уморен черен дроб и след отстраняване на жлъчния мехур, разтваряне на мазнините не се получава.

УМОРА НА ЧЕРНИЯ ДРОБ
Възниква при интоксикацията му. Цялата кръв на организма преминава през черния дроб, за да бъдат обезвредени в него всички отровни вещества. Те иде бъдат видоизменени и изхвърлени в жлъчката, а кръвта, пречистена, ще тръгне из организма. Но най-често отровите са толкова много или толкова силни, че дробът не може да ги обезвреди, но не може и да ги пропусне обратно в кръвта. Затова те се натрупват в чернодробните клетки. Ако човек яде много месна, консервирана, неестествена храна, приема лекарства, наркотици, алкохол, умората настъпва по-бързо.

Ако черният дроб е неспособен да обработи хранителната топка с жлъчен сок (храната е в голямо количество или постъпва непрекъснато, или е много мазна), тя, преминавайки в тънките черва, започва да трови организма. В чревния тракт мазнините започват да гранясват и да активират процесите на гниене. Непреработените мазнини се натрупват в подкожно-мастната мрежа. Такъв е процесът на напълняването, целулита, атеросклерозата. За да компенсира поне малко този недостатък при преработването на храната, в работа се включва

ЗАДСТОМАШНАТА ЖЛЕЗА
Този орган отговаря не само за изработването на инсулин и преработването на захарите, но и изработва ферменти за преработването на храната. У лакомниците клетките на задстомашната жлеза се пресилват, за да преработят храната. Ако човек се храни редовно и по малко, той помага на задстомашната си жлеза да остане здрава дълго време. Но ако постъпващият обем и качеството на храната не съответстват на възможностите на задстомашната жлеза да я преработи, това води до повишаване на захарта в кръвта, без да се намалява изработването на инсулин.

Възниква неинсулинозависим захарен диабет. Наричат го болестта на лакомниците. Много често това заболяванесе проявява след отстраняването на жлъчния мехур, тъй като преработването на храната, и без това не особено добро, след тази операция се влошава.