Алергия към антибиотиците

Антибиотиците са лекарства с антимикробно (антибактериално) действие. Те се прилагат успешно за лечение на редица заболявания при бебетата и малките деца, но не са медикаменти, които лекуват всичко.

Кои са основните правила за прилагането на антибиотиците, които трябва да знаят родителите?
Най-важните правила, свързани с правилното прилагане на антибиотиците, са следните:

1. Реалната нужда от лечение с антибиотици се определя от лекуващия лекар. Родителите трябва да знаят, че необоснованото приемане на антибиотици е опасно. То крие рискове от увреждане на бъбреците и черния дроб, както и от развитие на устойчивост (резистентност) на болестните микроорганизми към антибиотика.
2. Преценката кой антибиотик е подходящ за конкретното заболяване, се прави от лекуващия лекар. Той е запознат с предимствата и недостатъците на различните антибиотици.
3. Антибиотиците не се прилагат за лечение на вирусни инфекции, както и за лечение на симптоми като температура, хрема, кашлица.
4. Лечението с антибиотик не бива да се спира самоволно при подобряване на здравното състояние на детето. Лечението с антибиотик продължава 5-7 дни, а понякога и по-продължително време.
5. При поява на повръщане, диария, обриви, както и на други необичайни странични явления, родителите трябва веднага да се консултират с лекар.
6. Задължение на родителя е да съобщи на лекуващия лекар за всички симптоми на заболяването на детето, за минали заболявания, непоносимост и алергии към лекарства. Негово право е да задава въпроси за всичко, свързано с лечението на неговото дете, което създава у него несигурност.

Често родителите се притесняват, че лекарят предписва на детето антибиотици, без това да е необходимо…
В такъв случай родителите трябва да обсъдят проблема с лекуващия лекар. Ако отговорите му не ги удовлетворяват, добре е да се консултират и с друг специалист.

Кои са признаците на алергията към антибиотици?
>>> Най-често това е уртикарията. Типичната уртикария представлява обрив по кожата, обикновено по по-нежните й части. Петната са различни по големина, червени, плътни и надигнати над кожата.

>>> Детето усеща силен сърбеж.
>>> Уртикарията може да се придружава от т. нар. едем на Квинке - оток по лицето - устните, клепачите; крачетата или скротума (торбичката, в която се намират тестисите при момченцата).
>>> Това състояние изисква спешна лекарска помощ.
>>> По-тежки и по-редки реакции са отокът на ларинкса и шокът. Те също налагат незабавна лекарска помощ.
>>> Алергичната реакция може да се прояви в различен период - от 20-30 минути до 1 седмица след приема на лекарството.

Съществуват ли начини детето да бъде предпазено от алергична реакция към антибиотик?
Когато алергичната реакция се проявява за първи път, не е възможно да бъдат взети мерки за предотвратяването й. Когато причината за алергичната реакция се установи, се спазват комплекс от мерки с цел предотвратяване на следващи алергични реакции.

Ако родителят е алергичен към определен антибиотик, детето унаследява ли алергията?
При алергиите ролята на наследствеността е установена по безспорен начин, като това не значи че унаследяването е задължително. Доказано е, че ако майката страда от алергия, вероятността да се разболее детето е около 50%, а ако от алергия страда бащата, тази вероятност е 25%.
Важно е да се знае, че определен тип алергия при родителя може да се изяви като друг тип алергия при детето.

При първия прием на антибиотика ли се проявява алергията?
Не. В повечето случаи алергията се изявява при повторно назначаване на даден антибиотик. Възможно е това да стане и по време на първия курс на лечение с антибиотика, но след като лекарството е прието няколко пъти. Възможно е също така признаците на алергията да се проявят в бъдеще, след различен брой проведени курсове на лечение с него. Ако алергията се прояви още при първото даване на определен антибиотик, то затова има причини и те могат да бъдат следните: детето може да е станало свръхчувствително към този антибиотик по време на бременността, след ваксиниране или след употреба на хранителни продукти от животни, приемали антибиотици.

Възможно е алергичната реакция да не е към антибиотичната субстанция, а към консервантите, оцветителите и ароматизаторите, които се използват в сиропните форми на антибиотиците.

Кои са първите мерки, които трябва да предприемат родителите, при прояви на алергия?
Трябва да се преустанови даването на всички лекарства и да се потърси консултация с лекар. Назначава се общо противоалергично лечение. Родителите не бива да започват сами лечение с антиалергични препарати, тъй като те са най-различни и само лекарят може да прецени кой препарат е най-подходящ в конкретния случай. Лечението на другото заболяване, за което е бил предписан антибиотикът, се продължава с друга група медикаменти. Родителите трябва да проведат консултация с личния лекар и с алерголог относно бъдещите профилактични мерки: изключване с години на антибиотика, предизвикал алергията, правилно провеждане на имунизациите, ограничаване контактите на детето с болни хора, увеличаване на съпротивителните сили на детския организъм, отглеждане на детето в домашни условия. Много важна профилактична мярка при бебетата е кърменето им поне до 6-месечна възраст.

Ако детето има алергия, при провеждане на имунизация родителите винаги трябва да информират лекаря.

Прилагат ли се лабораторни изследвания за диагностициране на алергията към антибиотици?
Тъй като повечето антибиотици са нискомолекулни съединения, алергията към тях рядко се доказва с кожните проби. Изключение прави пробата към пеницилин, която е с висока диагностична стойност. По отношение на пеницилина има изработени и тестове, с които алергия се доказва чрез изследване на антитела към медикамента в кръвния серум.

Кои ваксини не се прилагат при алергия към антибиотици?

Определена ваксина не бива да се прави, ако детето има алергия към някоя от нейните компоненти. По принцип всички ваксини съдържат малко количество антибиотик. Лекарят, който ще приложи ваксината, има информация какъв антибиотик съдържа дадената ваксина. Тя не се прави, ако детето има прояви на алергия към този антибиотик. Съвременните ваксини не съдържат пеницилин и неговите производни.

По отношение на ваксините против коклюш и заушка (паротит), трябва да се знае, че при деца с доказана алергия те се прилагат с особено внимание или се изключват. Тези мерки са необходими поради това, че приложението на тези ваксини може да влоши протичането на алергичното заболяване или да разшири свръхчувствителността към други алергени.