Рак на дебелото черво

Ракът на дебелото черво е вид болестно състояние, разновидност на рака. Негови жертви са мъже и жени на възраст между 40 и 60 години.


80% oт рака на дебелото черво се развива в сивите области на диаграмата.
Дебелото черво се намира на края на храносмилателната система и е с дължина е 1,5-2 [метър|m]]. Състои се от сляпо черво (colon caecum), възходящо черво (colon ascendens), напречно черво (colon transversum), низходящо черво (colon descendens), сигмовидно черво (colon sigmoideum) и право черво (colon rectum).

Патогенеза

Най-вътрешната част на дебелото черво е лигавицата. Тя се явява преграда между съдържанието му и тъканите изграждащи червото. Ракът на дебелото черво е злокачествен тумор, който възниква в този слой. В пов чето случаи се разполага в сигмовидното, сляпото или правото черво.

Ракът на дебелото черво е болест на съвременната цивилизация. Всяка в развитите страни се отбелязват все повече и повече случаи.


Причини за възникване
Следните фактори способстват за възникването на рак на дебелото черво:

1) начинът на хранене - преобладаването в рациона на месни, мазни и брашнени храни, недостатъчно съдържание на продукти с растителен произход, наличие на малко баласт (несмилаеми частици) в храната.

2) задържане на фекална материя в червата (виж сивите области на илюстрацията) поради непълно изхождане и запек;

3) заболявания засягащи дебелото черво като колит или полипи. Рискът от развитие на рак на дебелото черво започва да се увеличава след седем години от началото на заболяването и всеки следващи 10 години се увеличава с 10%, достигайки след 25 години 30%.

4) наследствена предразположеност

5) напреднала възраст.


Какво става?

При повишено съдържание на животински мазнини и белтъци в дебелото черво се образуват някои вещества, които допринасят за образуване на тумори. Те се наричат канцерогенни вещества. При запек, непълно изхождане (когато е в седнало положение, виж дефекация) или волево задържане на позивите за дефекациите, времето на въздействие на канцерогенните вещества върху лигавицата на червата значително се увеличава, което може да изроди нормалните клетки в ракови.

Злокачественният тумор може да се образува заради дълго протичащи възпалителни заболявания на дебелото черво (като колит), а също и да се мутира от полипи (доброкачествени израстъци по лигавицата на червото).

Веднъж възникнали, раковите клетки бързо започват да се множат, туморът постепенно нараства и запълва лумена на червото. В резултат на това настъпва т. нар. непроходимост на червата. Възможни са и други усложнения, като например увличане на туморната маса от усилената перисталтика и възникване на инвагинация и пр. С нарастването си туморната маса разрушава стената на червото и може да причини кръвотечения. На по-ранните етапи, когато заболяването е най-лечимо кървенето е скрито и може да се установи само с лабораторен анализ за скрита кръв в изпражненията.

Прогресията на заболяването е неуловима и оплакванията обикновено настъпват късно.

На късните етапи на заболяването туморната маса се разпространява извън пределите на червото, прораства в стената му, чрез лимфния поток попада в регионалните, а по-късно и в отдалечените лимфни възли, чрез кръвния ток може да достигне отдалечени органи като черен дроб, бели дробове, кости, главен мозък и да образува метастатични огнища.

Защо е опасно?

Ако това заболяване не се лекува навреме, от рак на дебелото черво, както и от всеки друг рак, организмът загива.

Симптоми

В ранен етап болните от рак на дебелото черво се чувстват добре. Но когато туморът достигне големи размери, би могло да се получат следните симптоми:

>>>коремни болки (, мъчителни, продължителни, тъпи)

>>>запек

>>>подуване на корема, къркорене в червата

>>>появяване на кръв в изпражненията

>>>лош апетит

>>>бледост

>>>чувство на слабост, разнебитеност

>>>повишена температура

>>>загуба на тегло.

Диагностика

Всеки тумор се лекува най-добре в начален стадий, когато има малки размери. Заова трябва редовно да се правят профилактични прегледи при лекар гастро-ентеролог и да се правят изследвания за скрита кръв в изпражненията. След 40 годишна възраст трябва да се правят профилактични прегледи веднъж на три години. Анализи за скрита кръв в изпражненията трябва да се правят ежегодно.

1. Иригоскопия - представлява рентгенова снимка, която се прави след бариева клизма.

2. Ректороманоскопия - изследване, при което последните 30 см. от дебелото черво се оглеждат със специалена камера.

3. Колоноскопия - изследване, подобно на ректороманоскопията при което се изследва участък с дължина до 1 метър.

4. Фиброколоноскопия - най-добър метод, при който чрез апарат снабден с влакнеста оптика могат да бъдат огледани всички участъци на червото, чак до илеоцекалната клапа.

И при четирите метода по време на манипулацията може да се извърши биопсия - взема се малко парченце подозрителна тъкан, което след това се изследва хистологично.

Процедурите са практически безболезнени. Биопсията е се прилага при пациенти с полипи.

За съжаление някои болни попадат на преглед при онколог или гастро-ентеролог когато туморът има големи размери.


Лечение
Основните методи на лечение в традиционната медицина са: оперативно премахване на тумора и на засегнатите части от червото, химиотерапия, лъчетерапия.

Каква операция ще се извърши зависи от размерите и разположението на тумора. При малки размери и подходящо разположение е възможно туморът да се отдели напълно и да се съхранят нормалните функции на дебелото черво. При големи размери и при някои разположения операцията завършва чрез създаване на изкуствено анално отвърстие разположено на предната коремна страна.

В много случаи операцията се извършва в два етапа: отначало се премахва част от червото и се създава изкуствено анално отвърстие, а след няколко месеца колостомата се премахва и се възстановява нормалната функция на червото.

Прогнозата на заболяването зависи от размера на тумора и своевременното му хирургично лечение. Колкото по-малки са размерите, толкова е по-голяма вероятността за пълно излекуване.

Все повече хора се обръщат към нетрадиционната медицина поради негативните странични ефекти на традиционните методи -- химиотерапията и лъчетерапицята разрушават здравите клетки, създават токсична среда в организма и намаляват имунитета. Множество билки имат доказан антираков ефект, други се използват за имунна терапия (засилване на съпротивителните сили на организма). В много от световните клиники за лекуване на рак се прилагат цялостни оздравителни програми, включващи психотерапевтика (работа с положителни утвърждения, формули и т.н.), оздравителна диета без месо и животински мазнини, слънцелечение и т.н. Такава цялостна програма е например методът на Хулда Кларк.

Профилактика

За профилактика на рака на дебелото черво е необходимо в рациона на човека да има повече плодове и зеленчуци, да не се допуска на запек, съдържанието на червата да се изпразва в клекнало положение и при първият позив.

Какво можем да направим?

Ежегодно да се дават изследвания на изпражнения за скрита кръв. Да се провеждат консултации с гастроентеролог. Веднъж на 3 години фиброколоноскопия с оглеждане на всички сегменти на дебелото черво.

Добре трябва да се помни, че появата на оплаквания е вече признак за напреднал туморен процес, което понижава ефективността от лечението. Оплакванията са свързани с честа дефекация, болки в коремната област, постепенно отслабване и трудно хранене поради липса на апетит. Изпражненията са примесени с кръв и слуз.

Най-новите медицински изследвания откриват връзка между рака на червата и седящите тоалетни