Пневмониите са сред водещите причини за заболеваемост и смъртност в света. Всяка година в Европа и САЩ над 4 милиона души се разболяват от пневмония, като 1 милион от тях се лекуват в болница. Първоначално лекарите са поставяли диагнозата "пневмония" при съответните изменения в белия дроб, които се установяват чрез рентгенова снимка, съчетани с повишена температура, треска, изпотявания, гръдна болка, кашлица с отделяне на ръждиво оцветени секрети. Тази клинична картина е била позната като "типична" пневмония. Идеята за съществуването на атипична пневмония възниква през 1934 г., когато един лекар описва епидемия при 16 момчета от едно подготвително училище. Те нямали толкова белодробни, колкото общи оплаквания -болестта започнала постепе но с главоболие, непоносимост към светлина, зачервено гърло, суха, непродуктивна кашлица. Оказало се, че възпалението не е типичното, причинено от пневмокок, а е "атипично". По-късно се установило, че основните причинители на атипична пневмония са бактерии от типа микоплазма, легионела, хламидия.
През 1976 г. на конгрес на Американския легион, 221 от участниците, обитаващи един от хотелите, заболяват от пневмония. Някои от тях развиват тежки симптоми и умират. Властите усилено търсят причината за масовата епидемия и няколко месеца по-късно успяват да установят причинителя. Във връзка със събитието, на което възниква тази епидемия, болестта е наречена легионерска, а бактерията -легионела. Епидемиите са свързани с наличието на климатични системи, бойлери, въздушни пречиствателни системи, водопроводни инсталации, които създават благоприятна среда за развитието на бактерии.
Друа важен причинител на атипична пневмония е хламидията. Човек се заразява при контакт с болни птици или здрави носители. Симптомите варират от съвсем леко неразположение до грипоподобно заболяване. През последните години честотата на този тип пневмонии нараства все повече. Понякога болестта протича с неспецифични симптоми като зачервено гърло, отпадналост, главоболие, ниска температура и кашлица. При някои пациенти се развива типичната картина на пневмония или бронхит. Проблем пред навременната диагностика е липсата на специфични рентгенови и лабораторни белези на този тип пневмонии.
Микоплазмата е микроорганизъм, открит за първи път при едрия рогат добитък преди повече от 100 години, а през 1937 г. е изолиран у човека. През 1944 г. този микроорганизъм е изолиран при пациенти с атипична пневмония. Липсата на клетъчна стена прави микоплазмата нечувствителна към обичайните антибиотици.
Все пак медицината разполага с антибиотици, които са ефективни при лечението на атипичните причинители на пневмонии. Те са от групата на макролидите и се препоръчват от авторитетни научни дружества като Американското дружество по инфекциозни болести и Британското торакално дружество. Макролидите от ново поколение като азитромицин имат добра активност спрямо микоплазмата, легионелата и хламидията, които са основните причинители на атипични пневмонии. Този антибиотик прониква успешно в засегнатите тъкани и унищожава причинителя на инфекцията. Азитромицинът се приема само веднъж дневно и по-кратко време в сравнение с други макролиди. Освен това има много по-малко странични ефекти върху храносмилателния тракт. Продължителността на лечение с други антибиотици е 10-14 дни, докато лечението с азитромицин е веднъж дневно за 3-5 дни.
|