Синдром на Айзенменгер

Синдром на Айзенменгер Синдромът на Айзенменгер се проявява при хора със сърдечен дефект. Може също така да се появи при хора със сърдечен шънт, който прокарва кръвта от лявата към дясната част на сърцето. И в двата случая изместването на сърцето надясно увеличава потокът през белодробните съдове, предизвиквайки пулмонална хипертония, натиск върху дясната страна на сърцето и обратното отместване наляво.
Обикновено заболяването се наблюдава още в детска възраст, но са отбелязани и случаи на подрастващи или младежи със синдром на Айзенменгер. Бебетата родени с голямо разстояние между сърдечните вентрикули или тези, чиято ductus arteriosus не се затваря след раждането са най-застрашени от болестта. Заболяването поразява, както мъже, така и жени. Наречено е на Виктор Айзенменгер, който пръв представя данни за него през 1897.

Симптоми

Симптомите са същите, както при пулмонална жлъчката, кървене и поява на съсиреци.

Диагнозата

Синдромът на Айзенменгер е първото предположение при проява на симптоми на пулмонална хипертензия. Диагнозата може да се потвърди посредством електрокардиограма или скенер на гърди. Хората страдащи от този синдром почти винаги са с отклонения в ЕКГ-то, след което е необходима сърдечна катетеризация, за да се установи степента на хипертензия.

Лечение

Пациентите се нуждаят от лечение, както на хипертензията, така и на дефекта, която я е предизвикал. Забранява се всякакво физическо натоварване, докато сърцето не е готово за него. Заболелите са подложени на сериозен риск от бактериален ендокардит (инфектиране клапите на сърцето) и трябва да приемат антибиотици преди хирургична или дентална намеса.
Жените страдащи от синдрома на Айзенменгер трябва да избягват забременяването тъй като поставят в риск, както своя, така и живота на детето. Ако жена със заболяването забременее рискът от летален край по време на бременността или веднага след раждането е повече от 50%. Вероятността от смърт на плода е 28%, а 85% е вероятността бебето да се роди преждевременно.
Съществува вариант за трансплантиране на сърце и бял дроб на пациента. Но, когато синдромът на Айзенменгер се прояви, вероятността да се преодолее сърдечният дефект е минимална. В последните години се увеличава успеваемостта на подобни операции с оглед на по-дългия живот след тях – 68% за година след операцията и 43% за пет години.


« върни се назад
Посетена за седмицата: 1406 пъти (05 юли 2009   16:45)


      • В момента няма публикувани мнения!

lekar.bg препоръчва: