Новата виагра – сок от нар

В наше време към царската му титла се добавя и репутацията му като суперплод - поради изключително полезните му свойства. Изследователите смятат, че родината на нара е Персия или Афганистан. Също така е известно, че древните евреи започват да го култивират преди повече от 5000 години. И едно от първите изображения на нара се отнася към времето на египетския фараон Аменхотеп IV (около 1400 г. пр.Хр.).

В сочния плод се съдържат около 400-700 семена, а понякога може да са и повече от хиляда - поради това още от праисторически времена нарът е символ на плодородието: според един обичай в древна Гърция на младата невеста се давало зрънце от нар, за да ражда много деца младото семейство. Основен признак за зрелостта на нара е кората му: тя тряб а да бъде еднаква на цвят, плътна и суха. В народната медицина отдавна се използват и костилките, и кората на плодовете, и цветът, и кората на самото растение.

ЗА КАКВО ОБАЧЕ СЕ ИЗПОЛЗВАТ:

•Настойка от семената на нара се препоръчва в периода на менопауза (тъй като те съдържат естествени естрогени). •Отварата от кората е добро лекарство за диария, стоматит и конюнктивит.

•Спиртна настойка от кората се използва като противоглистно средство.

•Цветовете се варят във вид на витаминозен чай.

И все пак за най-ценен и до днес се смята сокът от плодовете. Между другото, от най-добрите сортове се добива до 80 на сто сок от общия обем на плода. Свойствата на сока от нар са познати на човечеството отдавна. Хипократ го препоръчва за лечение на кожни заболявания и изгаряния, а Авицена споменава за лечебните му свойства повече от сто пъти, по-специално подчертавайки факта, че има антибактериално действие. Дори и в онези дни е било известно, че сокът от нар оказва диуретично, пикочогонно, аналгетично и тонизиращо действие, повишава апетита и оказва благоприятен ефбкт върху производството на кръв. Едно проучване показва, че 1 чаша сок от нар на ден ще ви помогне против импотентността.

ПЛОДОВЕТЕ НА ТОВА РАСТЕНИЕ МОГАТ ДА ПРЕБОРЯТ И СВИНСКИЯ ГРИП

През XX век учените са установили, че в сока и меката част на зрелите нарове се съдържат органични киселини (главно лимонена, 6 малки количества - винена, ябълчена, янтарна, борова и оксалова). Тръпчивият му вкус се дължи на наличието на танини, а сладостта - на високото (до 20 на сто) съдържание на монозахариди (фруктоза, глюкоза и захароза). В допълнение, сокът от нар съдържа калий (до 378 мг), магнезий, фосфор, калций, натрий, желязо (не толкова много, колкото може да си помислите - само 0.7 мг), както и алуминий, силиций, хром, никел и мед. И, разбира се, витамини: С, В6, В12 и Е. Учените обясняват мощното терапевтично действие на нара с антиоксидантните му свойства: през 2004 а. израелски учени са установили, че сокът от нар съдържа повече антиоксиданти, отколкото всеки друг плод. Благодарение на тях сокът от нар помага на организма да се пребори със свободните радикали - високо активни молекули, които атакуват клетките на тялото и увреждат ДНК-то им. Също така използването на сока от нар допринася за подобряване дейността на сърдечносъдовата система. Последните проучвания показват, че нарът ефективно предотвратява появата на рак на гърдата и на простатата, забавя разрушаването на хрущялите при артрит.