Как да подчиним ума си на определени мисли

Отнасяте ли се скептично, когато чуете, че някой говори за медитация? Тя е позната от хилядолетия като начин за себепознание и лечение на някои заболявания.

Много често, когато се каже медитация, си представяме специални помещения с много индийски пръчици, свещи и седене с часове в поза лотос. Да, това наистина е вид медитиране, но не е единственото "пътуване към себе си". Достатъчни са десет минути на ден, за да почувствате благотворното влияние на медитацията.

Седнете на пода или на твърд стол, сгънете крака както ви е удобно (поза лотос, при която стъпалото на десния крак се поставя на бедрото на левия и обратно, не е за всички) и затворете очи. Съсредоточете цялото си внимание върху шума от собственото дишане. Сложете ръце на ко ема и усетете как при всяко вдишване ръцете ви се повдигат нагоре и при всяко издишване слизат надолу. Диафрагменото (или коремното) дишане подобрява кръвообращението и метаболизма, защото чрез него на организма се доставят по-големи количества кислород, отколкото при обичайното, повърхностното дишане.

Съвсем нормално е в началото да не успявате да се съсредоточите за дълго. Усетите ли, че мисълта ви започва да блуждае, отново се вслушайте в дишането си. Спрете тогава, когато се почувствате заредени с енергия и отпочинали. Курс по йога или методиката на Синенко в Института по приложна психология и физио профилактика ще ви помогнат да овладеете дихателните техники и да поддържате заедно с това добра форма.

Според Учителя Петър Дънов медитацията е "размишление върху хубави, красиви неща, които повдигат ума и сърцето на човека". Когато медитира, човек първо трябва да се спре на своите добри страни, а после върху лошите, но с цел сам да ги изправи. Така и в лошото се открива възможност за трансформация към добро и красиво. Най-доброто време за медитация е сутрин, но всеки е свободен да избере час, подходящ за него. Има само едно съществено и допълнително условие - наличие на добро разположение на духа.
Не съществува предписана позиция на тялото за медитация, освен тази, която сами ще откриете по време на собствените си себеотпус-кания. Не съществува предписан метод на дишане. Дишането ще дойде по индивидуален начин. Но ако овладеете парадоксалната дихателна гимнастика на Юрий Синенко, можете да подобрите много лични здравословни проблеми.

Практически техники

След като сме намерили време и място, трябва да седнем в удобен стол и да започнем да медитираме. Тогава възниква въпросът как трябва да седите. С кръстосани по йогийски крака ли е най-добре, или пък трябва до коленичим, да седим или да стоим прави? Най-лесното и естествено положение винаги е най-доброто.

Йогийската поза, при която краката са кръстосани, е била и все още е доста използвана в Ориента. По въпроса са написани много книги. Някои от позите имат отношение към етерното тяло и онази вътрешна структура от фини нерви, наричани от индусите „нади" която лежи в основата на нервната система, така както тя е позната на Запад.

Проблемът при такива пози е, че те могат да доведат до две съвсем нежелателни реакции; те карат човека да концентрира ума си върху механиката на процеса, а не върху неговата цел; и второ, те често водят до едно приятно чувство на превъзходство, основаващо се на това, че ние се опитваме да направим нещо, което мнозинството от хората не правят и което ни откроява като потенциални знаещи. Ние биваме завладени от формалната страна на медитацията; вниманието ни бива ангажирано с Не-аза, вместо с Аза. Така че нека изберем онази поза, която ни дава възможност по най-лесния начин да забравим, че имаме физическо тяло. Основните изисквания са да седим изправени, с гръбнака в права линия, да седим отпуснати (без да се прегърбваме), така че да няма напрежение никъде в тялото, както и да отпуснем леко челюстта си, за да се освободим от всяко напрежение в задната част на врата. Медитацията е едно вътрешно действие и може да се изпълнява успешно единствено когато тялото е отпуснато, настанено в правилна поза и след това - забравено.
Дишане

След като сме постигнали физически комфорт и релакс и сме се оттеглили от телесното съзнание, ние трябва да обърнем внимание на своето дишане и да се уверим, че то е тихо, равномерно и ритмично. Практикуването на дихателни упражнения няма абсолютно нищо общо с духовното развитие. То обаче има много общо с психичното развитие и може да доведе до много усложнения и опасности. Само в много редки случаи - в древните времена, духовните учители са избирали някой човек за тази форма на обучение, така че душата да може да направлява енергиите, събудени чрез дишането, към по-нататъшно реализиране на нейните цели и към световно служене.

Накрая концентрирайте се! Умът отказва да се моделира в мислите, които ние избираме, и се впуска из целия свят в обичайното си търсене на материал. Ние започваме да мислим за това, което ще свършим през този ден, вместо да разсъждаваме върху избраната от нас „ключова мисъл", спомняме си за някого, с когото трябва да успеем да се видим, или пък за някоя линия на поведение, на която трябва да обърнем внимание. В този момент трябва съзнателно и с интелигентно намерение да поставяме граници на своята умствена активност, сами да решим за какво ще мислим и в кой свят ще се потопим. След известно време правилна тактика сами ще се уверите, че целта е постигната.