Диабет и костна маса

Остеопороза

Диабет и костна маса Връзката между “тихия крадец\" - остеопорозата и захарната болест не е напълно изяснена. Някои проучвания показват, че децата, юношите и младите хора с диабет тип 1 имат намалена костна минерална плътност за възрастта им, което ги излага на по-висок риск от появата на остеопороза през живота.

Ранната изява на диабет тип 1 затруднява натрупването на върховата костна маса по време на пубертетния растеж.

Хормонът инсулин има анаболен (изграждащ) ефект, така че неговият дълготраен абсолютен недостиг се свързва с повишен риск от остеопения (намалено образуване на костно вещество и преобладаващо разграждане със загуба на костна маса).

Нарушеният метаболизъм на костите, с който се свързва лошото управление на диабет тип 1 - хемоглоби А1с над 9 %, чести кетоацидози (подкиселяване на кръвта) и усилено изхвърляне на минерални вещества (калций, магнезий и фосфати) с отделяния голям обем урина - води до по-ранна поява на остеопорозата.

Настъпването на хронични диабетни увреждания на най-малките съдове - капилярите (микроангиопатия) е причинен фактор за спад на костната маса поради високата загуба на костно вещество.

В сравнение с връстничките си, диабетичките много по-рядко получават по време на и след климактериума (менопаузата) заместително лечение с женски полови хормони за профилактика на остеопорозата поради свързани с това нежелани ефекти (повишен риск от образуване на съдови запушалки).

Диабет тип 1 е рисков фактор за остеопороза,.

Жените с диабет тип 1 имат 12 пъти по-висок риск от фрактури на бедрото, в сравнение с недиабетните си връстнички.
Важно е жените с диабет тип 1 да получават адекватно за възрастта им дневно количество калций и витамин Д, в това число и хранителни добавки на по-ранна възраст от останалото женско население.

Дневната нужда от калций е между 1 и 1.2 грама през различните периоди от човешкия живот, а от витамин “Д” - 400 МЕ до 70-годишна възраст и 800 МЕ - след това.

Диабетичките трябва да знаят също, че тютюнопушенето, нередовната физическа активност, бедното на минерали (калций, магнезий) и на витамин “Д” хранене, прекомерната употреба на кафе и недостигът на слънчева светлина повишават риска от костна болест.

Диабет тип 2 не е рисков фактор за остеопороза през първите няколко години от заболяването.
По принцип, по-високото телесно тегло се свързва с по-голяма костна минерална плътност. Освен това, при падане “пухкавите\" хора (а такива са 80% от диабетиците тип 2) са по-малко застрашени от счупвания, защото имат _възглавнички\"от тлъстини върху скелета, които омекотяват силата на удара. Хората, които са “кожа и кости\" обичайно страдат по-често от фрактури.

Тъй като метаболитното нарушение при диабет тип 2 типично настъпва по-късно през живота (след натрупването на върховата костна маса) и еволюира постепенно, то и костните проблеми се появяват в по-напреднала възраст.
Диагностичните, профилактичните и лечебните мерки за борба с остеопорозата при хората с диабет тип 2 трябва да се съобразяват с биологичната възраст на конкретния човек, давността на менопаузата (при жените), придружаващите рискови фактори за счупвания, както и с общите препоръки за цялото население на тази възраст.

При метаболитна декомпенсация на диабет тип 2, ненужно дългото отлагане на инсулиновото заместително лечение повишава риска от остеопороза.
Жените с диабет тип 2 след климактериума имат 1.7 пъти по-висок риск от счупвания в сравнение с недиабетните си връстнички.

Хората със захарна болест, които са с късни усложнения на нервите (периферна и автономна невропатия), нарушено зрение (ретинопатия, катаракта), намален усет за улавяне на хипогликемия и тежки епизоди на ниска кръвна глюкоза със загуба на съзнание, ортостатична хипотония (рязък спад на кръвното налягане при изправяне, водещ до замаяност и световъртеж), напреднала атеросклероза (нарушен усет за позиция на тялото в пространството), проблеми с краката (ампутации) - са с висок риск от падания и съответно от счупвания.

Всички те трябва да носят обувки с непързалящи се подметки и да избягват ходенето по заледен и хлъзгав терен.

Рискови фактори за чупливи кости при хората със захарна болест:<,/b>

- голяма давност на нарушението в обмяната
- абсолютен инсулинов дефицит при диабет тип 1 и инсулиново изчерпване при диабет тип 2
- хронични усложнения на малките съдове и нервите
- нездравословен начин на живот и хранене
- наследственост
- менопауза (при жените) и напреднала възраст
- честота и тежест на паданията

Можем ли да управляваме костната болест с лекарства?
Вмешателството за управление на остеопорозата включва: хранително добавяне на калций и на витамин “Д” в зависимост от дневната нужда за възрастта; заместително хормонално лечение при жените в климактериума (само за профилактика и след внимателна преценка на индивидуалния риск от тромбози); бисфосфонати (алендронат, ризедронат) или ралоксифен (за профилактика и лечение) и калцитонин (само за лечение).

По принцип, заместителното прилагане на женски полови хормони е по-подходящо по време на климактериума поради добро повлияване и на “горещите вълни\", докато бисфосфонатите са по-подходящи след това.

Бисфосфонатите и ралоксифенът намаляват загубата на костно вещество и стимулират процесите на костна минерализация. Тези съвременни анти-остеопорозни лекарства доказано намаляват риска от счупвания при падане (бисфосфонатите защитават и бедрената кост и прешлените, ралоксифен - прешлените). Ралоксифен се свързва и с намален риск от рак на женската гърда, без да води до нежеланите ефекти на естрогеновото заместване върху матката. Може да води обаче до по-чести оплаквания от \"горещи вълни\" по време на климактериума.

В етап на клинично експериментиране се намират и две нови лекарствени средства с анаболен (изграждащ костите) ефект като подкожни инжекции с паратхормон и орално прилагане на стронций.

Инсулиновият недостиг и лошият диабетен контрол са рискови фактори за остеопороза (инсулинът има играждащ костите ефект; обратно - честото отделяне на голямо количество урина, кетоацидозите и хроничната увреда на капилярите водят до ускорена костна загуба)
Неадекватният внос и дефицит на калций също е рисков фактор.

Тютюнопушенето уврежда костите и при двата пола, защото намалява силата на техните естествени пазители - хормоните естроген и тестостерон.



« върни се назад
Посетена за седмицата: 3553 пъти (20 май 2007   20:28)


      • В момента няма публикувани мнения!

lekar.bg препоръчва: