Сиузитът не е безобидно заболяване

На всички ни се е случвало да се сдобием с хрема, особено през студените дни или при ветровито времe. Ние често не обръщаме внимание на това, а тя се задълбочава. Човек започва да диша трудно, получава главоболие, а често се стига и до треска. Особено досадно е главоболието - болките са постоянни и натрапчиви. И накрая вече сме принудени да отидем при специалист.
И както е редно, лекарят дава направление за рентген, където ни поставят доста неприятната диагноза «синузит».

Това заболяване е познато на човечеството още от ХVII век. Тогава е получило и названието си, защото д-р Хаймор пръв е описал симптомите му.

Какво представлява заболяването?
Можем да си представим вътрешната структура на носа като две малки пещерички а хайморовите кухини са крайната им част. Те съединяват носовите ходове с вътрешната повърхност и са покрити със специфичен епител. А епителът изпълнява прочистваща функция и спомага за придвижването на слузта във външната кухина на органа.

Носовите ходове са толкова криволичещи и пространството между тях е толкова малко, че едно най-малко нарушение на работата им може да доведе до нежелани последствия.
И в резултат на това хремата предизвиква хиперемия (набъбване) на вътрешната повърхност на носа, а лигавицата се затруднява да изпълнява своята прочистваща функция. Започва един лавинообразен процес.

Секретът се събира някъде и понеже не може да излезе навън, се натрупва в хайморовите кухини. Събира се най-вече в едната от тях, а всичко това предизвиква възпаление и хрема.
Общите симптоми на започващото заболяване се проявяват във вид на треска, повишена температура, влошено общо състояние и слабост. Реагират най-вече очите - появява се постепенно нарастващ оток на клепачите, те се зачервяват, дори очните ябълки понякога изпъкват навън.

Гнойният процес може да разруши стените на хайморовите кухини и да проникне в костната тъкан. Развива се възпаление на костите на горната челюст, наречено остеомиелит.

Най-сериозното усложнение обаче, което може да възникне вследствие на ненавременно лечение, е менингитът - възпаление на мозъчната обвивка с много сериозни последствия.

Различните форми на болестта
Съществуват множество класификации на синузита. Но обикновено говорим за остър и хроничен.
Острата форма на протичане на заболяването не преминава на всяка цена в хронична.
Всичко зависи от правилното лечение и отстраняване на факторите, спомагащи за повторно проявление на

симптомите на болестта

• Състояние, нарушаващо носовото дишане - изкривяване на носовите преградки, вазомоторен ринит (обикновена хрема), хипертрофичен ринит (увеличаване на носните миди), аденоиди при децата, алергични заболявания на носа.
• Нарушаване на имунитета. До това водят продължителни хронични заболявания, паразитоза (глисти и други видове паразитни червеи), алергични състояния и др.
• Ненавременно или неправилно лечение на обикновена простуда, остро респираторно заболяване, ринит, които представляват усложнения на синусите.
• Откриване чрез бактериална намазка на златист стафилокок. При нормален имунитет той не причинява вреда на човека, но ако имунитетът отслабне, стафилококът дава старт за развитие на заболяването.
• Вродени нарушения на структурата на носната кухина.
• Ненавременно лечение на зъбите.

Основните симптоми при синузита
болки в областта на носните кухини, челото, основата на носа, които преминават и към зъбите и слепоочията. Понякога болният усеща «разлято» главоболие;
затруднено носово дишане от страната на увреждането; •отделяне на секрети от носа, които отначало са течни, след това обаче стават гъсти и гнойни;
умерено нарушаване на обонянието.

В КАКВО СЕ СЪСТОИ ЛЕЧЕНИЕТО НА БОЛЕСТТА?
Днес съществуват много начини за лечение на синузита. Първо, това е консервативното лечение с препарати, потискащи възпалителния процес. Може да се прилага и радикално лечение - чрез пункции, промиване на хайморовите кухини със специален антисептичен разтвор и вкарване на лекарствени препарати.

Възможни са и нетрадиционни начини за лечение чрез хомеопатични средства. Но според специалистите хомеопатичните препарати могат да бъдат използвани само като допълнителна терапия.

И така, основен метод на лечение на синузита си остава радикалният - пробиване на хайморовите кухини.
Съществуват редица мнения«за» и «против». Тази процедура е доста неприятна и затова битува мнение, че ако човек се подложи веднъж на нея, след това няма начин да не се повтаря отново, и отново.
Болните се притесняват, че процесът може да добие хроничен характер. Но специалистите твърдят, че това не е така. Дори и да възникнат рецидиви, причината за това съвсем не са пункциите. Както споменахме и по-горе, най-често това са предразполагащите фактори или незавършеното лечение.

Пункцията е най-добрият метод за премахване на гнойта
Ако в хайморовите кухини се образува гной, тя ще си остане дълго време там, ако, разбира се, не проникне в околните тъкани. Пункцията се прави, за да се изтегли гнойта от носните кухини, да могат те да се промият и след това да се вкарат антибиотици и противовъзпалителни препарати.

Процедурата е неприятна, но ефективността от нея е висока. В последно време след пробождането в носната кухина се поставят специални тръбички - катетри, чрез които всеки ден могат да се правят промивки. Така болният оздравява много бързо. А ще ви кажем и това, че в начален стадий невинаги се прави пункция и човек може да се размине само с промивки на носните кухини. Но лечението трябва да става под контрола на специалист.

Лечението с антибиотици
е строго индивидуално Консервативното лечение включва прием на лекарствени препарати. При температура над 38 градуса на болния се назначават освен болкоуспокояващи средства и препарати за понижаване на температурата. А при наличие на обща интоксикация и резки болки, както и при отделяне на обилни секрети от носа, най-ефикасни се оказват сулфаниламидните препарати. Изборът на антибиотици е строго индивидуален.

Курсът на лечение трябва да продължи не повече от 10 дни, защото съществува риск от развитие на лекарствен ринит. За лечение на остро възпаление на горночелюстните кухини се прилагат и са полезни също и физиотерапевтичните процедури. През първите дни на заболяването те могат да се повтарят няколко пъти на ден по 10-15 минути. А интензивността на облъчването трябва да бъде в рамките на усещане на приятно топло. По-ефикасна е ултравиолетовата терапия, динамичните токове и т.н. Лечението се подбира в зависимост от заболяването и от лекарствените средства. Специалистите не препоръчват самолечение, защото комплексната терапия се подбира от специалист и е индивидуална за всеки един конкретен случай.