Счупванията биват два вида: открити и закрити. В зависимост от това, с какъв вид счупване се сблъсквате, се предприемат различни действия. Най-чести са счупванията на дългите
кости на крайниците - раменна, предраменна, бедрена, подбедрена.
Признаците на счупването са рязка болка, невъзможност да се дви- жи крайникът, нарушаване на формата и дължината на увредения в сравнение със здравия крайник.
Понякога цялостното счупване се съпътства с увреждане на големи кръвоносни съдове и нерви, а това води до обилен кръвоизлив, побледняване, студенина на китките или стъпалата, загуба на чувствителност. При тези случаи има вероятност от умъртвяване на крайника.
Сигурен признак на откритото счупване е изпъкналата от раната счупена кост. В тоз случай първата помощ се състои в обездвижване на увреденото място с помощта на подръчни материали. Това ще предотврати разместването на счупените кости и ще намали болката. Всеки може да направи импровизирана шина - от твърд картон, тънка дъска и т.н. При липса на подходящи подръчни средства увредената например ръка се фиксира към тялото с някаква кърпа или с краищата на дрехата на пострадалия. Ако става дума за крак, той се привързва към здравия. Вместо бинт можете да използвате парчета плат или кърпа. Шината да е обвита с мека тъкан. Тя се поставя върху дрехите и обувките (нищо не се смъква от тялото), защото пострадалият не трябва да се разсъблича, за да не му се причини допълнителна травма.
Най-разпространената грешка, която се допуска при първа помощ при счупване, е използването на много къси шини, които не могат да осигурят обездвижването. Необходимо е да се фиксират не по-малко от две стави - тези, които са разположени под и над счупеното място. По този начин се предотвратява подвижността на увредения участък.
Оказвайки първа помощ, не трябва по никакъв начин да изправяте счупената кост - това е мъчително за пострадалия и може да се окаже причина за увреждане на кръвоносни съдове и нерви.
|