Сътресение на главния мозък

Черепно-мозъчните травми биват:
ЗАКРИТИ - когато е запазена целостта на кожата на главата, независимо от това дали черепните кости са увредени или не.

ОТКРИТИ - когато е нарушена целостта на кожата на главата и черепните кости. Мозъчното сътресение спада към групата на закритите черепно-мозъчни травми, в която влизат още мозъчната контузия и мозъчната компресия (кръвоизливи на мозъчните обвивки, вътремозъчните хематоми, фрактури на черепа). Отнася се за черепно-мозъчна травма, протичаща с общомозъчни симптоми без изразени огнищни неврологични прояви.

В основата на болестната картина лежат процеси на задържане (потискане) в кората на главния мозък. Те настъпват в резултат на патофизиологични промени и невродинамични разстройства, анга иращи кората на големите мозъчни полукълба, а след това и подкорието и сегментните рефлексии центрове (включително и вегетативните структури). В следващия период процесът на задържане последователно отслабва в подкоро-вите структури и се съсредоточава в големите мозъчни полукълба.

При леките степени на сътресение (комоцио) липсват видими промени в мозъчните структури, но при по-тежките травми се установяват точковидни кръвоизливи в мозъка, в основата на които стоят рефлексии съдови нарушения. Наблюдават се оток или набъбване на мозъка, разширяване на ликворните пространства, които са изпълнени с цереброспинална течност (ликвор). Вените на мозъка са разширени. В повечето случаи след травмата болните губят съзнание. Това е най-важният признак на мозъчното сътресение.

Понякога се наблюдава само леко помрачаване на съзнанието, кратковременна дезориентираност, световъртеж. Установяват се понижен мускулен тонус, хипорефлексия, тазово-резервоарни нарушения (свързани с уринирането), забавена сърдечна дейност, спадане на артериалното налягане, разстройство на дишането.

След проясняване на съзнанието се отбелязват паметови нарушения, антиградна и ретроградна амнезия (загуба на паметта за събития преди или след мозъчното сътресение, промяна във фиксационната памет, дезориентация за време). Много често болните се оплакват от главоболие и повръщане. По-късно се наблюдават психомоторна възбуда (комоционна психоза), усилени вегетативни рефлекси, главоболие, безсъние, световъртеж.

При леките степени на мозъчно сътресение общомозъчните симптоми преминават още в същия ден или през следващите дни. Типична е краткотрайната загуба на съзнанието. След няколко минути болният идва в съзнание, като преминава фазата на краткотрайна дезориентираност със или без спомен за случилото се.

В други случаи при тежка форма на мозъчното сътресение оплакванията продължават със седмици и месеци. Особено продължителни и неприятни са вегетативните прояви - изпотяване, зачервяване или пребледняване, цианоза (посиняване) на лицето, учестяване на сърдечната дейност, световъртеж, шум в ушите, главоболие, разстройство на съня, нарушения на дишането.

Лечението на болните с мозъчно сътресение се провежда в болнично заведение от лекар специалист.