Краставица

В Индокитай са я отглеждали преди 3 хиляди години, била е твърде популярна и в Китай, Япония и древен Египет. Гърците и римляните са я пренесли в Европа. Тя била ценена не само заради вкусовите й качества, но и заради целебните й свойства. В миналото я използвали като цяр при възпаления и повишена температура, особено при децата. Препоръчвали са я също и при заболявания на белите дробове, бъбреците, при кожни проблеми. Лечебните й качества не са забравени и днес.

Състав
Краставицата съдържа голямо количество вода, малко белтъчини, въглехидрати и целулоза. Има малко витамини С, В1, В2, РР и провитамин А. От минералите в нея преобладават солите на калция и калия, а също така магнезий и фосфор. Приятният й освежителен вкус се дължи а свободните органични киселини, които съдържа.

Лечебни свойства
Краставицата регулира храносмилането и подпомага усвояването на мазнините и белтъчините. Хубаво е да се яде при гастрит с повишена киселинност.

• Спомага за образуването на червени кръвни телца, поради което се препоръчва при анемия.

• Полезна е при тежки физически натоварвания.

• Пресните краставици спомагат за отделянето на излишната вода от организма, често пъти ги препоръчват при отоци в последните месеци от бременността. Полезна храна са за хората в напреднала възраст и за болните с нарушена обмяна на веществата. Краставиците се препоръчват при артрит и подагра.

• Тампони с краставичен
сок се използват при екзема, за намаляване на болката и възпалението при измръзване и ухапване от насекоми, за успокояване на болката в очите.

• При кашлица се препоръчват няколко супени лъжици пресен краставичен сок, смесен с 1 ч.л. мед. Употребява се и като лек при хроничен запек, тъй като действа разхлабващо.

• Отвара от презрели краставици се пие при жълтеница и други болести на черния дроб.