Хипоталамичният синдром

В хипоталамуса има около 10 хиляди неврона, събрани в 30 ядра

Ще започнем с това, че самият термин „синдром" означава някакъв устойчив признак. Ако температурата са повишава, то непременно е сьпьтствана и с други симптоми -треска, изпотяване, сърцебиене, главоболие, слабост в мускулите и т.н. И тогава вече е налице устойчив комплекс от симптоми, т.е. синдром.

Хипоталамичният синдром е набор от тези симптоми, които са характерни за нарушена функция на хипоталамуса. Диагнозата не може да каже нищо за причините на тези нарушения и те много трудно се установяват. Така че подобна диагноза, за разлика от диагнозите на други заболявания - грип, пневмония - не подсказва нищо за причините или същността на процеса.

Затова, когато в д агнозата присъства „някакъв синдром", то това е, когато медицината не е в състояние точно да разбере същността на заболяването.

Хипоталамусът е висш център на вегетативната регулация
Хипоталамусът е важен отдел от главния мозък. Тази част от мозъчния ствол е разположена между двете полукълба и гръбначния мозък. В хипоталамуса има около 10 хиляди неврона, обединени приблизително в 30 ядра -струпване на нервни клетки. Тези клетки се намират в сложни взаимоотношения помежду си и с другите клетки от нервната система. Част от нервните клетки в хипоталамуса са невросекреторни. С помощта на тези клетки и връзки хипоталамусът оказва регулиращо въздействие на вегетативните функции на организма.

Вегетативната регулация - това е неволна (без участието на съзнанието) регулация на функцията на вътрешните органи и съдове, на обмяната на веществата, на топлообмена. При това в човешкия организъм съществуват редица центрове на вегетативна регулация, където нисшите се подчиняват на висшите. Хипоталамусът е висш център на вегетативните, емоционалните и двигателните неволни реакции.

Той оказва регулиращо влияние на секрецията на хормоните на хипофизата, а те на свой ред регулират дейността на другите жлези с вътрешна секреция. Хипоталамусът и сам отделя хормони, например антидиуретичен хормон, задържащ течностите в организма. Хипоталамусът участва в регулацията на дишането, храносмилането, сърдечносъдовата дейност, режима на сън и бодърстване. Той участва във формирането на емоциите, в топлорегулацията на организма. В хипоталамуса се намират центърът на хранене и центърът на насищане.

ТОЗИ орган управлява адаптивните реакции
Управлението на толкова важни функции е събрано на едно място, за щото тази част от мозъка координира на практика всички реакции на организма, които са насочени към поддържане на постоянството в неговата вътрешна среда (хомеостаза). Затова невроните на хипоталамуса реагират на най-малките изменения във вътрешната среда на организма -температура, състав на кръвта и др. Именно благодарение на хипоталамуса ние можем да си позволим да бягаме, да си почива| ме или да прекараме нощта пред компютъ/ ра, например. За потребностите на мускулите или мозъка ние не мислим. Под регулиращото влияние на хипоталамуса организмът сам автоматично пренастройва своята дейност - дишането се учестява, за да се увеличи притокът на кислород, а сърцето бие по-често, за да достави този кислород на работещите мускули. От запасите в кръвта постъпва глюкоза, за да се хранят напрегнато работещите мускулни или нервни клетки.

Именно хипоталамусът управлява реакциите на адаптирането на организма.

И когато под влияние на някакви вредни фактори дейността на хипоталамуса се наруши, се нарушава и регулацията на много процеси и тяхната координация. Сложното е, че някои клетки на хипоталамуса са антагонистични едни към други. Част от тях се отнасят към тези, които стимулират активизацията на много функции и увеличават отделянето на енергия, а друга част водят към състояние на покой и натрупване на енергия във вид на хранителни вещества. Има данни, че клетките, стимулиращи отделянето на енергия, са повече в задната част на хипоталамуса, а клетките стимулиращи икономията на енергия, са повече в предната част.

Центърът на съня се намира в предната част на хипоталамуса, а центърът на бодърстването - в задната. И в зависимост от това, кои клетки повече са пострадали от вредните въздействия, симптоматиката е различна.