Гладуването сещу стареенето

Американските учени от Отдела за генетика от Университета Джорджия (Атенс САЩ) се заели с въпроса, как е свързано календарното (или, както те го наричат - демографско) физиологическо старение. Физиологическото старение - това е способността на организма към възстановяване, способността да се съпротивлява срещу стресът от различен вид и да издържа физическите натоварвания. Представите си, че всички тези свойства определят колко ще живее организма. С други думи, една от хипотезите е, че физиологическото старение отмерва времето на живот.

Удивително е, че експериментите не са много. Учените правят изследване, за да попълнят този пропуск. Затова провеждат опит, който се основава на отдавна известното явление за продължаване на живота чрез ог аниченото хранене. Ако се оставя на животното толкова колкото е необходимо за преживяването му количество храна, то неговата продължителност на живот се увеличава средно с половин година (разбира се, че това зависи от вида на животното и неговите индивидуални особености).

Учените са експерементирали с плодовите мушици дроздофили, при които ограниченото хранене удължава живота им от 38 дни на 54 дни. Учените предположили, че при полугладните мушици се увеличава физиологическата устойчивост, а повишената устойчивост позволяа на мушиците да живеят по-дълго. Но тази логическа хипотеза на пръв поглед не се потвърждава.
В качеството на показатели на физиологическата устойчивост избират стандартните тестове: съпротивата към студ, съпротивата към глад, съпротивата към инфекции, съпротивата към въздействието на свободите агресивни радикали. Всеки от тези показатели може да се оценява количествено по срока на възтановяване или смърт, а също така по числото на оживелите мушици. Също така, е било изчислено плодовитостта на мушиците, които са били на различен вид диета. И ето, че учените сравнили всички тези параметри при мушиците, които са били държани на нормално и оскъдно хранене (всички мушици са били разделени на четери възрастови групи).

Резултатите се различавали при младите и възрастни мушици. При младите мушици, които са били на оскъдно хранене физиологоческата съпротива към всички параметри е била по-висока от колкото при съшата възрастова група на нормално хранене. Затова пък при възрастната група положението е било обратно. Те по-лошо понасяли глада, по-бързо умирали от преохлаждане и от въздействието на вкиснатите продукти.

При това е важно, че техният имунитет е останал все така висок, отколкото при мушиците с нормално хранене, затова те сравнително по-добре се справят с инфекциите, предизвикани както от грам положителни, така и грам отрицателни бактерии. Повишаването на имунитета безусловно е свързано с увеличаването на продължителността на живота.

От експериментите се вижда как не малко се увеличава имунитета при недохранените мушици, така че не е необходимо да се обеснява колко е забележимо удължаването на живота чрез такова незначително увеличаване на съпротивата към болести.