Хем е аутизъм, хем не е...

По-често срещан при жените е синдромът на фон Вилебранда, а при мъжете - синдромът на Аспергер. И до двете състояния се доближава т.нар. аутизъм. Наблюдават се и значителни разлики между двете състояния -докато хората с аутизъм са затворени, вглъбени в себе си и нежелаещи да комуникират, то тези със синдром на Аспергер често са общителни и търсят вниманието на околните въпреки комуникационните проблеми.

Хората с Аспергер се отличават с феноменалната способност да запаметяват цифри и факти, но при тях липсва творческо въображение и изпитват трудност да мислят абстрактно. Те често развиват почти маниакален интерес към определени предмети, хобита и колекциониране. Запаметяват факти и информация, като например разписания, години, географски бекти и т.н. Склонни са да говорят с часове за своите интереси, без да отчитат интереса на околните.

Както и при аутизма, децата с този синдром имат забавено моторно развитие - научават се да ходят по-късно, често се спъват и падат, изпитват затруднения да си връзват обувките, да си служат с вилица и лъжица, да карат колело. Въпреки високото си ниво на интелигентност изпитват затруднения с учебния материал, почеркът им е лош и остава детски, дори и в зряла възраст. Всичко това обаче не означава, че имат интелектуални проблеми, просто разбират света по различен начин.

Хората със синдрома на Аспергер не обичат промените, имат
своите изградени навици и ритуали и държат на тях. Всяка промяна на обичайните им дневни навици ги прави неспокойни и раздразнителни. Децата със синдрома се объркват много лесно, дори при минимална смяна на обстановката. Изключително чувствителни са към всякакви стресови натоварвания като силен шум, светлина или
много хора.