В началото на заболяването страда двигателната функция, което боди до развитие на характерни нарушения. Треперят ръцете и краката, болният ходи със ситни влачещи се крачици и забавени движения. Хората, които страдат от паркинсонизъм, изпитват затруднения, когато им се налага да потеглят или да спрат ходенето. Дълго време се клатят и подготвят, докато потеглят, след това също толкова време им трябва да могат да спрат.
С времето се разрушават невроните и в областта на така наречения допаминов път на удоволствието. Това води до постепенно понижаване на енергията на болния, намалява способността човек да изпитва положителни емоции и той развива депресия. В следващия стадий се разрушават невроните в челната част от кората на главния мозък. Това нарушава интелектуалните способности на болния. В по-късни стадии възниква дезориентация във времето и пространството. Човекът става объркан и дори започва да халюцинира. По-нататък настъпва бреме, когато болестта се характеризира като маска - застинало лице, немигащи очи, полуотворена уста, пълна липса на реакция към околните.
Отначало симптомите са много слабо изразени, затова често се обясняват със стареенето на организма. В някои случаи това действително е нормално нарушение, известно като доброкачествен наследствен тремор. Но ако съществуват характерните симптоми като дребен тремор (треперене) на ръцете, забавени и затруднени движения, значително намалена двигателна активност, тогава вече трябва да се обърнете към невролог. В противен случай с годините болестта може да ви лиши от половината неврони.
Болестта на Паркинсон най-често се среща при хора над 50, но първите признаци могат да се проявят и по-рано.
В днешно време вече съществуват редица методи за достоверна и навременна диагностика на тази болест, докато тя е в съвсем начален стадий. Съществуват и редица препарати, позволяващи да се облекчи протичането на заболяването. А за предотвратяване на симптоми- те по-нататък се налага лекарствата да се приемат доживот.
Не са изключени и хирургичните лечебни методи.
Болестта се провокира от отмиране на невроните, продуциращи допамин. Това предизвиква сериозни нарушения на координацията на движенията, на когнитивните функция и в края на краищата води до слабоумие.
В ранни стадии от болестта пациентите могат да контролират своето състояние чрез лекарства, но с развитието й те губят своята ефективност. Точно тогава се прилага дълбоката стимулация на мозъка, при която в черепа се вкарват електроди за неутрализация на разрушените неврони.
Трябва да се активизира не само мускулно-став-ният апарат, но и всички зони в главния мозък.
Медиците продължават да търсят нови методи за профилактика и лечение на болестта на Паркинсон. Съвсем наскоро учените забелязали един много интересен факт: хора, които са се занимавали или се занимават професионално с танци, почти не боледуват от тази болест.
През 2007 година специалистите от медицинската школа на Вашингтонския университет установили, че редовното изпълняване на танцувални движения в ритъм на танго например, подобрява общата подвижност при хора, страдащи от болестта на Паркинсон. Изследователите открили, че след 20 танцувални занимания болните вече изпитвали по-рядко тези "замирания". характерни за паркинсонизма. В сравнение с другите пациенти, занимаващи се с физкултура, танцьорите по-добре поддържали равновесие и получили по-високи точки в специалните тестове, определящи болни с висок риск от падане.
Учените продължили да изследват това откритие, като прибягнали до сканиране на мозъка. Получени те резултати позволили да се добие представа за мозъчната дейност при изпълняване дори и на най-простите танцувални движения. При скенера се установил засилен мозъчен кръвоток, което е признак на по-голяма активност на невроните от тази област. От друга страна, засиленото кръвоснабдяване на мозъка подсигурява и по-добра памет на болните. И тъй като по време на танца се активизира работата на всички мозъчни отдели, може да се каже, че танците са тренировка не само за мускулите и ставите, но и за мозъка. Всеки човек притежава естествено чувство за ритъм. Каквото и да е предназначението на този човешки инстинкт, той е уникален. Танцът е особена форма на самоизразяване, а в неговата основа са ритъмът, движенията, изразителните жестове. Ако танцът е групов, той изисква още по-висока степен на координация между партньорите.
Неврофизиолозите са на мнение, че зад нашата способност да танцуваме се крие сложна невронна "хореография" на мозъчните клетки.
При всякакви танцувал ни движения под музика се активизира не само мускулно-ставният апарат, но и всички зони на главния мозък.
Учените от Лондонския колеж стигнали до още един любопитен извод. Оказва се, че ако човек умее да танцува, но по една или друга причина не го прави, а само внимателно наблюдава танцуващите и мислено имитира техните движения, при него пак се активизират всички области на главния мозък. Лечебният ефект ще бъде неоценим.
И така. Танците са едно от най-ефикасните средства за профилактика и облекчаване на клиничните прояви на болестта на Паркинсон. Ако във вашия род е имало болни с Паркинсон, ние настоятелно ви препоръчваме да започнете да танцувате, включете и децата.
Какво още прави музикалният доктор
Заниманията с танци са прекрасна профилактика за много заболявания. Например хипертонична болест, ис-хемична болест на сърцето, стенокардия, инфаркт. А също и болести на стомашно-чревния тракт, особено хроничен запек.
При хората, които се занимават с танци, се подобряват зрението, слухът, паметта. Танцувалните движения помагат да укрепнат ставите и да се подобри костната обмяна. А това е профилактика на остеопорозата
|