Аспартамът е сладък убиец

Аспартамът представлява дипептид на аминокиселините с аспарагинова киселина и фенилаланин.

Кодът му като хранителна добавка е Е951 - това е другият начин, по който можете да го видите обозначен върху етикетите на храните.

Аспартамът има висока калорийна стойност, но тъй като е около 200 пъти по-сладък от захарта, е необходимо много по-малко количество от него. Ето защо подсладените с аспартам храни и напитки имат по-ниска калорийна стойност.

С аспартам са подсладени някои разновидности на газираните напитки и повечето видове сокове на прах. Той се използва също при производството на дъвки без захар и храни за диабетици.

От здравна гледна точка обаче аспартамът е един от
най-противоречивите подсладители. Различни проучвания пока ват, че е възможно той да повишава апетита, да предизвика главоболие и депресия и да е свързан с развитието на някои видове рак и автоимунни заболявания.

Проучване, направено с 14 души на диета, установило, че заместването на подсладените със захароза напитки с такива, подсладени с аспартам, не само не намалило калорийния прием, а довело до повишаване на апетита и общия прием на храна. Друго проучване сред 42 мъже, консумиращи съответно лимонада, подсладена с аспартам,и обикновена лимонада, също доказало повишение на апетита в първата група.

Ако опасенията, че аспартамът засилва апетита, се окажат верни, напитките с аспартам биха станали "по-неизгодни" за диетите за отслабване въпреки по-ниската си енергийна стойност.

Изследване на въздействието на аспартама върху 40 пациенти с депресия показало, че пациентите с психични разстройства са много чувствителни към него и е желателно да избягват употребата му.

Три други изследвания с включени плацебо-контроли, извършени с повече от 200 възрастни, болни от мигрена, показали, че мигренозните болки са по-чести и по-силни при пациентите, консумирали аспартам.

По повод на връзката му с развитието на някои видове рак
са провеждани много изследвания, но все още резултатите се смятат за противоречиви.

Някои други данни пък подсказват, че вероятно съществува връзка на аспартама с автоимунното заболяване лупус еритематодес.

Конфликтите на интереси водят до постоянно противоречие в резултатите от изследванията. 100% от проучванията, субсидирани от индустрията, "доказват" безопасността на аспартама, докато 92% от независимите изследвания откриват наличие на проблем.