Бялата отрова може и да ... удължи живота

За това, че прекалената употреба на готварска сол води до повишаване на артериалното налягане, знаят всички. Но остават още куп въпроси. Какъв е механизмът на тази връзка? Защо солта е била ценна стока в продължение на много векове, а сега е в немилост? И главният - колко сол е необходима на човек?

Животът е възникнал в морска среда и соленият състав на водата на океана е станал основа на минералния състав на кръвната плазма. Съдържанието на сол в моретата и океаните на планетата се е променяло през годините, при това - различно за различните морски водоеми. А съставът на солите в кръвния серум на сухоземните животни се оказва много по-устойчив.

ДВА ГРАМА NACL
Основен минерален компонент на морската вода и кръвния серум е натр евият хлорид, който в разтворено състояние се намира във вид на йони - натриев катион и хлорен анион. Нивото на рН в кръвния серум е изместено малко в алкална посока: 7,35 - 7,47. Тези показания са най-благоприятни за разтворимостта на слабо киселите белтъчини и мастните киселини.

На натрия се падат 85 процента от всички катиони на кръвната плазма и лимфата. В цитоплазмата на еритроцитите и клетките на тъканите доминират калиевите йони. Но между вътреклетъчната и външноклетъчната среда трябва да има осмотично равновесие.

При излизането на сушата на морските растения и животни в процеса на еволюция минералният състав на техните цитоплазми и вътрешни среди съществено се е променил. На растенията вече не им бил необходим натриев хлорид, тъй като те нямат кръвообращение, което изисква различен йонен състав за цитоплазмата на клетките и извънклетъчните течности. Растенията си осигуряват необходимата сумарна концентрация на соли в своите течности само от йоните на калия и хлора. Натрият попада в малки количества в листата им от почвата, но не играе особена роля в техния живот.

В еволюцията на животните почти не намерил приложение магнезиевият хлорид, който се съдържа в голямо количество в морската вода - до 10 процента. Но за разлика от растенията натриевият хлорид им е необходим. Тревопасните животни го получават заедно с листата, плодовете, семената и речната вода, но това не им е достатъчно, тъй като в тревистите растения с кратък срок на вегетация има съвсем малко натриев хлорид.

Затова у тревопасните животни понякога възниква солеви глад, водещ до миграция към солени източници - езера и морски брегове.

От солеви глад най-често страдат елените, които се хранят с лишеи. Животните-хищници не страдат от солеви глад. Приматите в тропическите гори си осигуряват сол от листата на дърветата, които я съдържат повече, отколкото тревистите растения. В ранните етапи от еволюцията си, започнала в Африка, човекът увеличил употребата на натриеви йони за сметка на лова и месната храна. През този период, продължил повече от 40 хиляди години, хората не добавяли сол в храната си.

Красноречив факт: съвсем доскоро готварската сол не е влизала в менюто на индианските племена в Северна Америка, австралийските аборигени и племената в Южна Африка.

Факт!
Изчислено е, че в доисторическите времена, в периода на лов и събиране на растения, хората са консумирали средно само около 690 мг натрий в денонощие: 150 мг с растителната храна и 540 мг - с животинската. Това са 1,8 г натриев хлорид дневно.

КАКВА Е ВРЪЗКАТА МЕЖДУ СОЛЕВИЯ БАЛАНС И ХИПЕРТОНИЯТА?
Количеството на натриевия хлорид в кръвния серум е регулаторът на обема на водата в нейния състав, съответно, на кръвното налягане върху стените на съдовете. В организма съществува механизъм, поддържащ хомеостазата – постоянната вътрешна среда. В частност, има система за запазване на концентрацията на натриевите йони и хлора в кръвния серум на постоянно ниво. Ако концентрацията на йоните се повиши за сметка на постъпването на сол с храната, започва да се усеща потребност от вода - жажда. Нормалната концентрация на натрий в кръвта е равна на 140 милимола на литър кръв. С други думи, това са 3,2 г натрий на литър кръв. Доколкото слабо алкалната реакция на серума означава леко преобладаване на натриевите йони над хлорните, нормалното (оптимално) съдържание на натриевия хлорид в кръвта е 8,1 г на литър.

Ако човек приема с храната по-малко количество натриев хлорид, отколкото губи с урината, а след това и чрез червата, то концентрацията на натрий в кръвта пада. Изменението на сумарното налягане на солите веднага се регистрира от особени мозъчни рецептори, които включват няколко неврохормонални регулатора.

Бъбреците увеличават отделянето на вода и усилват реабсорбцията на натрий. Обемът на кръвта намалява, налягането пада и концентрацията на натриев хлорид в серума се връща в норма. Работят и други механизми за поддържане на постоянен обем на водата и концентрацията на соли в кръвта.

Ако дефицитът на натрий в храната продължава няколко дни, възниква състояние на умора и намалява отделянето на урина. Впоследствие се появява гадене, състояние на анорексия (липса на апетит) и солеви глад. Експерименти са показали, че човек може да издържи пълната липса на сол в менюто 10-11 денонощия. Опитите са спирали на този стадий, защото доброволците са започвали да губят съзнание.

Механизмите на влиянието на готварската сол върху нивото на артериалното налягане не са изучени докрай. Известно е, че повишаването на концентрацията на натриевите йони в стените на кръвоносните съдове усилва чувствителността на разположените там рецептори към съдосвиващо влияние. А при свиване на съдовете артериалното налягане се повишава.

Прочети и запомни!
Излишното количество на готварска сол в организма може да оказва влияние на артериалното налягане чрез ренин-алдостероновия механизъм. Хормонът ренин се отделя от надбъбречните клъбца в отговор на намаляването на натриевите йони в кръвта. Той има пряко съдосвиващо действие. При постоянна прекомерна употреба на сол тази регулаторна система може да се увреди. Освен това с възрастта тя отслабва.

Ако увеличеното постъпление на натриев хлорид под формата на готварска сол придобие хроничен характер, което е нещо обичайно за менюто на съвременния човек, то, разбира се, това води до пренапрежение на всички системи за регулиране. Възниква хронично повишение на кръвното налягане, тоест хипертония.