Яжте така, че да живеете пълноценно

Хранителните стереотипи са едни от най-устойчивите. Ние, хората, сме измислили за себе си и семействата си десетки правила за това, кое е вредно и полезно за ядене и пиене; кога е необходимо да погладуваме и кога да си устроим угощение. Измислили сме или се придържаме към различни начини на съчетаване на едни или други продукти. А всъщност законите са само два: да се храним разнообразно и да разпределяме правилно количеството храна.

Необходими са полезни вещества в оптимални количества
Човешкият организъм трябва да получава всички необходими полезни вещества в най-оптимални, благоприятни за организма количества. Само тогава храненето се смята за наистина рационално.

Какво означава “полезни вещества”? Кои от тях са необходими? продуктите се съдържат белтъчини, мазнини, въглехидрати, витамини и минерални соли. Ще се опитаме да обясним какво означава това и защо тези вещества са ни така потребни.

Белтъчините са на първо място
По своята значимост за организма на първо място се нареждат белтъчините. Именно те са основната част на клетките, тъканите и органите на човешкото тяло. В състава на белтъчините влизат 20 различни аминокиселини, от които 8 са незаменими. Това означава, че те не могат да се образуват в организма и трябва да постъпват всекидневно отвън. Как? От чиниите, естествено! От продуктите от животински произход най-добрите източници на тези аминокиселини са месото, рибата, яйцата, млякото и млечните продукти, а от растителните - соята, фасулът, лещата и грахът. Не се налага всичко непременно да се изяде.

В различните продукти съотношението на аминокиселините е различно, затова те по свой начин влияят на организма. Например граховата каша с мляко дава пълен набор от аминокиселини, обаче пшеничната каша с мляко е истински пример за неправилно съчетаване на продуктите. Освен това при някои от тези аминокиселини съставът на биологичната ценност на продуктите рязко се променя в зависимост от степента на усвояемост на белтъчините. Например белтъчините от несвареното мляко се усвояват по-добре, отколкото при свареното и особено ако то е със захар.
Важен момент в случая е следното: не по-малко от 50 процента от белтъчините трябва да бъдат от животински произход.

Мазнините са източник на енергия
Мазнините са основен източник на енергия. Освен това те участват в строежа на клетките и тъканите. Недостигът им в храната води до нарушение дейността на централната нервна система, намалява издръжливостта на организма, води до дълбоки функционални промени. Но затова пък излишната употреба на мазнини нарушава обменните процеси, заболявания на черния дроб и на сърдечносъдовата система. В продуктите от животински произход мазнините се състоят от глицериди на наситените мастни киселини. А в тези от растителен произход - от глицериди на ненаситените мастни киселини.

От животинските мазнини особено ценни са мазнините на млякото и млечните продукти. Те съдържат витамин А и D и добре се усвояват от организма. Останалите животински мазнини съдържат много холестерол, какъвто няма в растителните. В тях обаче липсват споменатите по-горе витамини.

Друг важен момент: особено значение за организма имат ненаситените мастни киселини, които предпазват от развитие на атеросклероза и затлъстяване на черния дроб и укрепват стените на кръвоносните съдове.

Въглехидратите и тяхното значение
Въглехидратите също осигуряват енергия и са необходим материал за строежа на клетките и тъканите. От тяхната употреба зависи нивото на захарта в кръвта. Дори съвсем малко намаляване на това ниво предизвиква чувство на глад, мускулна слабост, умствена умора.

Въглехидратите въобще не се синтезират в организма и затова трябва да постъпват с храната.

Видове въглехидрати
Прости захари – мед и плодове, които се усвояват много бързо. Съединителна тъкан - плодове, зеленчуци и зърнени продукти, които на практика не се усвояват от организма, но повишават отделянето на стомашночревен сок и засилват перисталтиката на червата.

Пектинови вещества - плодове и зеленчуци. Те притежават същите свойства, както и съединителната тъкан.

Високорафинирани въглехидрати - захар, захарни изделия с висококачествено брашно и нишесте. Те се разтварят бавно, а ако са повече, бързо се превръщат в мазнини. Затова възрастните хора и тези, които водят заседнал начин на живот, е добре да ги избягват.