Папата умртял поради неправилно хранене

Смъртта на папа Йоан Павел II, настъпила вечерта на 2 април 2005 г., стана събитие, което потресе не само католиците. Като се почне от хоспитализацията му през февруари на същата година, средствата за масова информация непрекъснато съобщаваха за здравето на Папата, а Ватиканът издаваше информационен бюлетин, а публиката следеше буквално в пряк ефир последните часове на неговия живот. Ако отначало животът на Папата се представяше за образец, то след неговото заболяване стана символ на вярата, а в самия край Иоан Павел II трябваше да бъде пример за богоугодна смърт. «Пуснете ме при господ», бил казал и издъхнал.

Но вече две години в Италия не стихва дискусията дали тогава всичко е било направено както трябва. Ватиканът разказа с какви гр жи е бил обкръжен Папата. В неговите лични покои бил оборудван истински стационар; освен личния му лекар, били привлечени и цял ред уважавани лекари-специалисти . За болния е било направено всичко бнеобходимо и всичко възможно.

Да, но сега лекарят Лина Паванели издигна предположението, че Папатa нямало да умре, ако го бяха хранили правилно. В списание Micro-Mega Паванели е възстановила в детайли историята на болестта, като се опира основно на б’летините и заявленията на Ватикана. На това основание тя стига до заключението, че Папата не е умрял от болестта на Паркинсон, а от спонтанна инфекция. Неговият организъм не е могъл да се пребори понеже е бил много отслабен. Само че причината за болестта, както смята Паванели е всъщност в това, че вследствие на болестта на Паркинсон на Папата му е било много трудно да гълта. Всички видяха, че през последните седмици на своя живот той беше много отслабнал. При тази ситуация лекарите е трябвало много преди 2-и април да му предпишат изкуствено хранене. Да, но прибягнаха към това средство едва няколко часа преди смъртта.

Но тъй като е трудно да си представим, че лекарите са обрекли Папата на смърт без негово знание, може вероятно да се предположи дали самият Карол Войтила не е забранил намесата със средства на медицината в естествения ход на събитията. Проблемът е в това, че Папата като духовен учител отхвърлял възможността лекарят да следва подобно желание на пациента. В много документи, но най-авторитетно в енцикликата Evangelium vitae, е посочено, че пациентите трябва да се хранят (изкуствено) докато тялото им не даде признаци за живот. Освен това по-нататък се казва, че медицинските действия, кооито ускоряват идването на смъртта и неоказването на медицинска помощ, което води до същич изход, няма принципна разлика. ,

Ако приложим тези критерии към умиращия Папа, се получава, че лекарите, които не са прибегнали до изкуствено хранене, са виновни за евтаназия. Ватиканът оспорва това. Личният лекар на Папата Ренато Бузонети посочва само, че в последните часове всичко се е правело както трябва, но думите му някак си не успяват да оборят твърденията на Паванели.