Остарелите апарати за диализа увреждат бъбречно болните и те стават неподходащи за трансплантация. Това твърди проф. Христо Куманов, шеф на Агенцията по трансплантация. В страната има 65 центъра, в които хората с бъбречна недостатъчност се подлагат на животоподдържащата процедура. Те са главно в окръжните болници, но в последните години са открити и 2 частни. Близо 3000 човека у нас прекарват средно по 4 часа 3 пъти в седмица, а на перитонеалната диализа и още по-често. Голяма част от апаратурата обаче е поне 20-годишна. Поради лошото й състояние болните получават увреждания на костите, понеже губят фосфора и калция от тях, сдобиват се с диабет и високо кръвно, което непоправимо уврежда сърцето. За това между 6 месеца и 1 г. най-много трябв да използват изкуствения бъбрек, преди да им присадят орган, смята големият ни специалист. Според Красимир Големинов от съюза на трансплантираните качествени апарати има единствено във ВМА и "Токуда", останалите са изключително остарели. И без специални познания лошата поддръжка на техниката може да бъде разпозната от всички болни, които ги използват. Ако след процедурата получават главоболие, не се чувстват добре и са неработоспособни, очевидно изкуственият бъбрек не отделя достатъчно креатинина и уреята. Затова в медицината се използва понятието "адекватна диализа", твърди проф. Куманов. Един апарат струва между 40 и 50 хил. евро, уточнява той. Според Големинов обаче в общинските болници половината от всичките им пари за здраве отиват за диализата и те не могат да си позволят новата техника. В момента над 850 човека чакат за трансплантация на бъбрек, но все така няма никакви донори.
|