Амилоидозата е заболяване с отлагане на специфично вещество - амилоид, в различни органи и най-вече в бъбреците.
То може да възникне без особена причина - първична амилоидоза, или при хронични инфекциозни знойни заболявания -бронхиектазии, туберкулоза, хроничен абсцес, остеомиелит и други. Нарича се вторична аплилоидоза.
В основата й стои разстройство в метаболизма. Амилоидът е съставен от белтъци, въглехидрати и мазнини и има нишковидна структура. Той се отлага главно в бъбречните гломерули. В началото бъбрекът увеличава размерите си, а в по-късните стадии склерозира и се сбръчква.
Болестта е с продължителност от три и повече години. Отначало няма видими признаци. Първият признак е появата на белтък в урината. В следващия стадий с разбиват отоци по краката, в плевралната и коремната кухина се събира течност.
Болните отслабват и стават анемични. Амилоид се отлага и в други органи. Езикът се уголемява, установяват се ставни болки, артериалното налягане понякога се повишава.
Постепенно се развива бъбречна недостатъчност, която непрекъснато напредва и завършва с тежка уремия.
Лечението се провежда с безсолна диета и лекарства - колхицин и диметилсулфоксид. При първичните амилоидози се прилагат и противомаларични препарати.
Профилактиката на вторичната амилоидоза се състои в своевременното и компетентно лечение на хроничните гнойни заболявания, които я причиняват.
|