Бъбречните камъни остават безсимптомни и не предизвикват никакви оплаквания, до като даден камък не започне да се придвижва по пикочните пътища и не "заседне" в по-тясна от неговия диаметър част от отделителната система (най-често това е уретерът, който е най-тесен).
Най-често бъбречно-каменната болест се характеризира с т.нар. бъбречна колика. Болката се появява внезапно, а след това придобива коликообразен характер ("свива и отпуска"), усеща се на различни места в зависимост от местоположението на камъка - в долната част на гърба, отстрани на хълбока, в долната част на корема или по близо до слабините. Дължи се на спазъм на гладката мускулатура на стената на пикочните пътища, която се опитва да изтласка камъка по надолу в посока къ пикочния мехур. Болката при бъбречна колика е толкова силна, че не дава покой на болния - той постоянно търси поза в леглото, която да облекчи оплакванията му. Много често болката е придружена от гадене, побледняване, сърцебиене, повръщане и изпотяване (студена пот), позиви за уриниране (с отделяне на малко количество урина и чувство за недоизхождане) и парене при уриниране - свързват се с приближаването на камъка към пикочния мехур. Понякога преминаващият през различните отдели на отделителната система камък наранява лигавицата на пикочните пътища, което предизвиква видно с просто око кървене в урината. При наличието на инфекция на бъбреците или на пикочните пътища може да се наблюдава повишаване на температурата и втрисане.
|