Доц. д-р Кузман ГИРОВ: ИЗПРАВЯНЕТО НА ЧОВЕКА Е ПРИЧИНА ЗА РАЗШИРЕНИТЕ МУ ВЕНИ

От уроците по анатомия знаем, че вените са съдовете, по които кръвта се движи към сърцето. Придвижването става вследствие съкращаването на мускулите и отварянето на венозните клапи, които пропускат кръвта само в едната посока. В долните крайници потокът е насочен винаги нагоре. Когато се наруши нормалното функциониране на венозните клапи, част от кръвта се връща обратно, задържа се в съдовете, което е причина за венозна хипертония и разтягане на стените на съдовете, водещо до разширени вени. Поради забавения кръвоток във вените се задържат много отпадни продукти и формени елементи на кръвта /еритроцити, левкоцити, тромбоцити/. Те благоприятстват развитието на възпалителни процеси, водещи до изменения в структурата и функциите на вените. Вен зната болест се превръща в хронична, когато нарушението на оттока в долните крайници стане трайно.

Хроничната венозна болест съпътства човека още от неговото прохождане. Когато той се изправя, хидростатичното налягане в долните му крайници се увеличава, обяснява доц. д-р Кузман Гиров, началник Клиника по съдова хирургия и ангиология във Военномедицинската академия. Може да се каже, че това е болест на съвременната цивилизация, защото е свързана най-вече с обездвижването, затлъстяването, професионалното обременяване -продължително стоене на крака или обратно -седене пред компютъра. Рискови професии са тези на фризьорите, продавачите, учителите, свързаните със седене на бюро или продължително пътуване. Съществува дори терминът "синдром на икономичната класа" - хора, пътуващи често и дълго със самолет, на летището падат и умират от белодробна емболия - най-тежкото усложнение на венозната болест. Важни са и възрастта, макар че разширени вени могат да се получат много рано, още на 20 години, и фамилната обремененост.

Жените са по-застрашени и боледуват по-често /3 към 1 спрямо мъжете/ поради бременността и раждането - един от най-важните фактори за получаване на разширени вени, както и поради приемането на перорални контрацептиви. В интерес на истината, промените отзвучават до 6 месеца след раждането, но при чести бременности те остават трайни. От друга страна, има жени, които са раждали няколко пъти, но не получават разширени вени - въпрос на наследственост. Запекът също може да допринесе за проблеми с вените, защото съдържанието на дебелото черво може да ги притисне. Колкото и несериозно да звучи, модата е един от рисковите фактори - впитите дънки и тясното бельо, особено при продължително седене, както и чорапите със стегнати ластици буквално спират движението на кръвта.

Стадии на заболяването
Обикновено не се обръща внимание на първите симптоми на хроничната венозна болест. Това са появяващите се през втората половина на деня тежест в краката, болки, подуване, чувство за стягане на обувките, системни нощни крампи /болезнено схващане на мускулите/. Това е така нареченият нулев стадий на болестта. През първия стадий настъпват видими промени, които мнозина смятат за козметичен проблем, а всъщност те говорят, че нещо във венозната система не е наред. Под кожата се появяват синкави вени с диаметър между 1 и 3 мм. Следва вторият стадий - видимо, трайно разширяване и удължаване на подкожните вени, които се усукват и нагъват змиевидно и са с диаметър над 3 мм. Третият стадий е свързан с появата на отоци - отначало през втората половина на деня, после още със ставането и накрая постоянни. При натиск се образува вдлъбнатина. При следващия, четвърти стадий, настъпват кожни изменения -кафеникава пигментация обикновено около глезена, склероза на подкожната мастна тъкан - локализирано хронично втвърдяване на кожата, и бяла атрофия - бели кръгообразни петна, показващи цялостното изчезване на капиляри.

Петият и шестият стадии са свързани с варикозни язви. Те се появяват спонтанно, заздравяват за 1-2 месеца и изчезват. Но има и незаздравяващи язви с изтичане на лимфа, които хората влачат с години. Рекордът, отбелязан от доц. Гиров, е жена, носила подобни язви 25 години!

Усложненията
Ако не се лекува, хроничната венозна болест води до усложнения. Най-безобидното от тях е тромбофлебит - възпаление на повърхностните вени. Сам по себе си той не е фатален, но изисква обездвижване и лечение, защото, макар и рядко, може да преминат в дълбока тромбоза. Това е друго усложнение, засягащо дълбоките пони на подбедрицата. Може да се разпознае по появата на видима вена, която е червена, топла и подута, внезапна болка при ходене. Може единият от краката да е подут, червен и топъл, и.ш напротив - безцветен

Белодробната емболия е най-тежкото усложнение на хроничната венозна болест и най-че-стата причина за смърт след операции и залежа-ване. При нея тромб, образуван в някоя от д ьлбоките вени, се от-късва и тръгва нагоре. Изходът е летален. Всичко това може да настъпи, когато не се вземат мерки и хроничната венозна болест не се лекува. А тя е напълно лечима, дори в най-напредналите си стадии, уверява доц. Гиров.

Лечението
Притискането с профилактичен еластичен чорап или бинт създава комфорт и подпомага мускулните движения за изпомплане на кръвта. Но на всеки болен трябва да се препоръча съответната степен на компресия, което може да направи само лекар. Има и друга опасност, ако нахлузите еластичен чорап на своя глава - ако имате дълбока венозна тромбоза, при вас повърхностните вени са единственият начин за оттичане на кръвта. Притиснете ли ги, може просто да ви прилошее.

Медикаментозната терапия има за цел да тонизира стените на вените и да излекува възпалението. Флеботропните препарати забавят развитието на промените в съдовата стена, укрепват я, подобряват оттичането. При редовното им приемане значително намаляват болката, чувството за тежест в краката, оток. Антикоагулантите /хепарини/ се прилагат инжекционно при тромбофлебит и дълбоки венозни тромбози. Диуретиците водят до спадане на отока, но не се препоръчват във флебологията, защото сгъстяват кръвта и могат да доведат до тромбофлебит. Локалното прилагане на различни видове мазила е много популярно, но не лекува, ако в препарата няма екстракт от конски кестен - той единствен тонизира вените. Хепариновите препарати, особено при продължително приложение, крият риск от алергизиране, предупреждава доц. Гиров.

Склеротерапията, при която във вената се вкарва вещество и тя се слепва, оставайки като твърдо образувание под кожата, е подходяща само за малки съдове - до 3 мм. Големите вени не подлежат на склероте-рапия, колкото и да ви уверяват някои специалисти.

Когато възможностите за други лечения са изчерпани, се прибягва до хирургията - отстраняване на варикозните вени. То се прави от втори стадий нагоре. Правилно извършената операция гарантира излекуване. След нея на четвъртия час болният се изправя - това е профилактика срещу тромбози. В продължение на два месеца се носят еластични превръзки и се приема медикамент, тонизиращ вените.